Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (89)

Увод и карта

Нито животът, нито смъртта спират пред портите на Рим. Зад древните стени има няколко раннохристиянски църкви, построени върху гробовете на мъченици, а по красивия Апиев път са погребани римляни.

Карта 17.

Фрагмент от класически мотив, мозайка в „Св. Костанца“.

„Извън стените“ (Fuori le mura) — тези думи имат особено значение за римляните даже и сега, когато Аврелиановата стена, обграждаща града отвсякъде, вече не изпълнява предназначението си. Всъщност до съвсем скоро почти цялата населена част на Рим се е намирала в 19-километровия периметър. Строителството на стената започва при управлението на император Аврелиан (270–275), продължава при Максенций и почти удвоява височината си при следващите императори. В известен смисъл Рим, както повечето древни градове, винаги е бил обграден със стена. През VI в. пр.Хр. цар Сервий Тулий построява укрепление, за да защити зараждащия се град. Това са т.нар. Сервиеви стени, от които са запазени няколко малки фрагмента. Аврелиановата стена обаче е нещо съвсем друго. Тя обгражда всичките седем хълма, Марсово поле и „Трастевере“, т.е. всички по-важни паметници на Рим. Извън нея остават катакомбите, някои манастири, лозята и селскостопанските земи. Те съответно са и по-уязвими. Сред тях са „Св. Павел“, „Св. Лаврентий“, „Св. Агнеса“. Към тези имена е добавено по едно „извън стените“, за да се отличават от църквите, разположени в центъра или построени по-късно.

Според защитната стратегия разстоянието между две крепостни кули не трябва да е по-голямо от обсега на стрелите.

Предназначението и съответно важността на огромния тухлен пръстен са очевидни. Аврелиан отблъсква алеманите и построява стената, за да защити града в случай на друго варварско нападение. През следващите 140 години обаче такова няма. Едва през 410 г. сл.Хр. готите разграбват Рим като прелюдия към завоюването на Испания. Усещането, че трябва да се строят стени, е първата стъпка към упадъка на смятаната за непобедима империя. „Извън стените“ вече означава уязвимост, трудности и отдалеченост.

В построената от Аврелиан стена има 18 порти, много от които се използват и днес. Сега през тях минава градският трафик, а някога са минавали консулските пътища, които заедно с акведуктите са прославили римляните по целия свят. Първият от тях — през огромната порта „Св. Севастиан“, се нарича „Апиевият път“ (Ул. „Апия Антика“).

Строителството му завършва през 312 г. пр.Хр. и той е кръстен на тогавашния владетел на града Апий Клавдий Цек. Цек построява и първия акведукт, също наречен „Апиев“. През IV в. пр.Хр. обаче Рим става сила, с която другите трябва да се съобразяват. Римската република, основана през 509 г. пр.Хр., бързо завладява останалата част от днешна Италия и започва своето разширение за сметка на известния тогава свят. Военните кампании означават придвижване на войски, следователно пътищата са от изключително значение. Първоначално Апиевият път стига само до Капуа в Южна Италия.

По-късно разширението до Бриндизи и Таранто в Апулия, в „тока“ на италианския „ботуш“, го прави връзка с Близкия изток и затвърждава неговата важност. Историкът Стаций нарича Виа Апиа „Царицата на пътищата“.

Някога по Апиевия път минавали грандиозни погребални процесии например погребението на император Август през 14 г. сл.Хр. Оттук в града се завръщали победоносните легиони. А покрай пътя били погребвани богатите и могъщите. От двете страни на първата му част било пълно с гробници.

Но много малко от тях са останали недокоснати до днес. Скулптурите, фризовете и надписите без съмнение били запомняща се гледка. През I в. сл.Хр. с появата и разпространението на християнството местните християни започнали да прокопават в мекия слой туф подземни гробища катакомби за своите починали близки. (Римляните смятали, че е нехигиенично да погребват мъртвите във вътрешността на града.) Във влажните многокилометрови подземни галерии има интересни надписи на гръцки и латински, избледнели фрески, имперски печати и саркофази.