Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (84)

„Богородица Козмедин“

Туристическа информация

Карта 15

пл. „Бока дела верита“ 18

тел. 06 678 1419

Църквата: затв. 13:00 — 15:00 ч.

„Устата на истината“: достъпна всеки ден.

Автобуси: СЗ, 23, 81, 95, 170, 280, 715, 716, 780

Точно срещу романската камбанария на църквата има бароков фонтан. Това е още един пример за наслагването на художествени слоеве в града.

През Средновековието разпитвали жените, заподозрени в изневяра, като ги карали да сложат ръка в устата на морското божество и ги предупреждавали, че ако не кажат истината, ще бъдат ухапани.

За съжаление тази църква е известна най-вече с „Устата на истината“ (Bocca della Verita) — каменен диск с релеф на морско божество, поставен в преддверието. Релефът необяснимо привлича тълпи от туристи, които искат да разберат дали легендата, че каменната уста отхапва ръката на лъжците, е вярна.

„Богородица Козмедин“ („Богородица Хубавата“) е разположена в район, пълен с антични паметници и спомени, и разполага с истински, макар и подценявани съкровища.

Двете колони от вътрешната страна на вратата, трите, вградени в лявата стена, и по-късата, поставена самостоятелно, са останали от по-стара постройка. През IV в. тук се е намирала градската канцелария за разпределяне на храната и контрол на пазарите.

През VI в. тя е превърната в дякония — център, създаден от църквата, където се раздавала храна на бедните. Тогава е бил пристроен и параклис. През VIII в. папа Адриан (772–795) подарява сградата на гърци християни, бежанци от религиозните размирици във Византия. Така малкият комплекс се превръща в истинска църква и започва да се нарича „Богородица Козмедин“ (Santa Maria in Cosmedin), а понякога и „Богородица при гръцкото училище“.

И двете имена сочат източния произход на новите енориаши. Името „Козмедин“ без съмнение идва от прочутия константинополски манастир „Космидион“ и квартала около него, а „при гръцкото училище“ няма нужда от обяснения.

При норманското нашествие в края на XI в. църквата е повредена, но е възстановена в началото на следващия XII в. Оттогава са покритият вход от червени тухли с колони, портикът и прекрасната седеметажна камбанария в романски стил. Тук има съкровища, далеч по-интересни от „Устата на истината“, вградена в стената отляво едва преди 370 години. Мраморната украса около главния вход е от XI в.

Гробът вдясно е на Алфано, папския шамбелан, ръководил реконструкцията на църквата през XII в., а надписът на стената е за дарения от IX в. В сумрачната тишина не е трудно човек да почувства как се пренася назад във времето и се отдава на духовно съзерцание. Тук има силно източно влияние — ограденото пространство, предназначено за молещите се, балконът с женското отделение и иконостасът — мраморна преграда, отделяща пространството на свещеника.

Великолепно орнаментираният под също е от XII в. и е в стил пред-„козматеско“. Украсеният готически балдахин над главния олтар е от 1294 г. и е подписан от Деодато Козмати (виж по-долу).

Великденският свещник зад десния амвон е украсен с геометрични орнаменти в стил „козматеско“ (обърнете внимание на стилизирания лъв в основата му). Не подминавайте и поставената в рамка мозайка от VIII в. в сакристията. Красивият й златен фон е копие на една от мозайките в „Св. Петър“.

Протегнатата ръка в долния ляв ъгъл (може би на един от влъхвите) кара мнозина специалисти да заключат, че изображението е част от сцената „Поклонението на тримата влъхви“.

Козмати, майсторите на мрамора

Те били седмина майстори роднини, които възродили изкуството на мозайката в Рим. Стилът на Козмати, или „козматеско“, са термини, които днес се използват като определения за вид мозаечна украса — малки парченца разноцветен мрамор (червен, зелен, черен, бял), подредени в сложно преплетени орнаменти, напомнящи понякога ислямски геометрични мотиви.

Често в разрез с древноримската техника Козмати вграждали сред по-малките парчета по-големи каменни кръгове и линии. Така са направени подовете в „Богородица Козмедин“, „Св. Хризогон“ и „Богородица в Трастевере“. Техниката на Козмати се използвала и при църковната утвар като например свещници (в „Св. Лоренцо“), гробници, епископски тронове, амвони, малки колони, често срещани в църковните галерии. Те блестят като скъпоценни камъни на слънцето.

Най-впечатляващите мозаечни колони в Рим са в галериите на „Св. Йоан Латерански“ и „Св. Павел извън стените“. И двете творби са подписани от Пиетро Васалето и сина му, майстори в този занаят.

Изработването на произведения в стил „козматеско“ прекъсва с временното бягство на папите в Авиньон и никога повече не достига предишните нива.