Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (40)

Площадът и „Порта дел Пополо“

Туристическа информация

Карта 6

Автобуси: СЗ, 81, 88, 95, 119, 490,

495, 590, 628, 926.

Трамвай: 2.

Метро: Линия A (Flaminio)

На този площад, където се събират трите улици на „Триденте“ („Тризъбеца“), някога се е ляла кръв — използвали го за публични екзекуции. Освен това оттук започвали и конните надбягвания по улица „Корсо“.

Това е може би един ит най-впечатляващите площади в града, особено след като Римската община забрани движението на всички автомобили. Площад „Пополо“ (Piazza del Popolo) носи името си от Santa Maria del Popolo, църквата „Богородица на народа“, но и самият площад винаги е бил значима забележителност. Портата е един от главните входове към града още от времето на Древния Рим. От архитектурна гледна точка обаче комплексът е ренесансово, бароково и неокласическо произведение.

През 1589 г. папа Сикст V премества египетския обелиск, поставен на Голямата арена, в средата на площада. През втората половина на XVII в. започва строителството на двете църкви, които подсилват театралния ефект на площада върху влизащите през „Порта дел Пополо“ хора. Църквите изглеждат еднакви, ала куполът на лявата — „Богородица на Светия хълм“, е овален, а на дясната — „Богородица Чудотворна“ — е кръгъл. През 1655 г. папа Александър VII поръчва на Бернини да украси вътрешната фасада на Портата в чест на пристигането на кралица Кристина Шведска. Противниците на Реформацията смятат това, че тя приема католицизма, за силен пропаганден удар. Поставеният надпис гласи: „Щастливо и благословено да е влизането“.

Последният щрих в оформлението е в стил неокласика и принадлежи на Валадиер. Той издига полукръглите постройки, които ограждат площада, фонтаните и лъвовете. Така мястото се превръща във великолепна смесица от френски монументализъм и римска топлота. От началото на XIX в. кафенетата по площад „Пополо“ са предпочитаното елегантно място за кафе или аперитив.