Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (71)

„Богородица Трастевере“

Туристическа информация

Карта 13

пл. „Санта Мария ин Трастевере“

тел. 06 581 4802 или 06 581 9443

Отв. — Всеки ден

Автобуси: 23, 115, 125, 175, 280.

Трамваи: 3, 8

Според хрониката на св. Йероним от IV в., когато се ражда Христос, в „Трастевере“ се разиграва нещо като Благовещение. В един приют за ветерани от пода бликва олио, тече цяло денонощие и се влива в реката — „ясен знак“, казва ученият светец, „за Христовата благодат, която ще се спусне над човечеството“. Но повечето трастеверци дори не знаят за това. През III в. св. Каликст (приел по-късно мъченическа смърт) построява църква на предполагаемото място на чудото, тъй като в района са се заселили много ранни християни. Събитието е отбелязано с нечетлив надпис върху църковния под вдясно от олтара.

„Богородица в Трастевере“ е базилика с очарователна камбанария в средновековен стил, построена през XII в. Духът на това столетие се е запазил въпреки по-късните допълнения (позлатения таван на Доменикино от 1617 г. и колонадата на Карло Фонтана от 1702 г. със статуи на четирима светци, включително и св. Каликст).

Фасадата на църквата от XII в. е сред най-големите забележителности на квартал „Трастевере“ и доминира над едноименния площад.

Църквата е забележителна със своята класическа архитектура. В централния кораб има колони, донесени от античните руини. Те са различни по размер, материал и цвят. Направо върху колоните е поставен архитравът — препратка към класическата римска конструкция, временен отказ от арките, любими на по-ранните и по-късните архитекти.

Според правилата на християнската иконография 12-те апостоли често се изобразяват на мозайките като овце. В средата е Божественият Агнец (Христос). В двата края са свещените градове Витлеем и Йерусалим.

Но отличителният белег на „Богородица в Трастеере“ са красивите бляскави мозайки. Те отбелязват връщането към отдавна прекъснатата традиция. Дължим ги вероятно на абат Дезидерий от Монте Касино. Той докарал в края на XI в. майстори на мозайки от Константинопол, за да обучават местните занаятчии. Затова обърнете внимание на пода в стил „козматеско“, изпълнен през 1100 г. и реставриран през XIX в.

Мозайките на фасадата са от XII и XIII в. и изобразяват Богородица на трон с по пет жени от всяка страна. Това най-вероятно са мъдрите и неразумните девици от Евангелието, макар че според някои историци са нарисувани осем девици и две вдовици.

(Подобно твърдение е некоректно, но те настояват, че жените с изгасналите лампи са вдовици.) Обърнете внимание на фигурите при нозете на Богородица — това е обичаен начин да се представят дарителите, които са платили за стенописите.

Мозайките вътре в църквата са забележителни. В полукупола на апсидата те са от XII в. и изобразяват Дева Мария на трон до Христос, който е прегърнал майка си през рамо. От двете им страни са изобразени светци, включително и папа Инокентий II — дарителят, с модел на църквата в ръка. От двете страни на апсидата са пророците Исая и Йеремия. На следващия, по-долен ред, е мозайката „Житие на Дева Мария“, изработена през XIII в. от Пиетро Кавалини в шест сцени. Негова е и мозайката „Богородица с Младенеца между св. Петър и св. Павел“ в центъра на долната част на апсидата.

Олтарният балдахин е поставен върху четири порфирни колони. Пищната „Капела Ал-темпс“ вдясно, проектирана от Мартино Лонги Стари през 80-те години на XVI в., е с богато украсен таван и многобройни фрески. Една от тях изобразява Трентския събор (1545–1563) — важно събитие, част от реакцията на римския католицизъм срещу предизвикателството на протестантство. Интересни са и мраморните фрагменти с християнски символи — надписи от катакомбите от III и IV в., вградени във фасадата.

В пода при вратата има четири средновековни гробници.