Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (9)

Палатин

Туристическа информация

Карта 1

Има два входа — единият от вътрешността на форума,

до Арката на Тит, а другият от ул. „Сан Грегорио“ 30,

близо до Арката на Константин.

тел. 06 3996 7700

Затв. — пон.

$$ (валиден и за Колизея) Аудио екскурзовод: $;

Екскурзии на английски ежедневно: $

Автобуси: СЗ, 60, 75, 81, 85, 87, 175, 673.

Трамвай: 3

Метро: Линия В (Colosseo) или (Circo Massimo)

Желано място за живеене в Древния Рим, през Ренесанса Палатин става личен парк на кардинала.

Ако не сте много уморени, сега е моментът да се изкачите по хълма Палатин — място на римските палеолитни селища, на по-късните антични императорски дворци и един от най-очарователните райони на Рим. Определено не бива да го пропускате. Постъпете мъдро и оставете това посещение за следобеда на някой слънчев ден. Палатин — един от седемте хълма на Рим, е потънал в тучна зеленина. Тук често подухва ветрец, ромонят няколко фонтана, а по алеите има достатъчно пейки. Той сякаш е създаден само за мечти и съзерцание.

Нито една от постройките тук не е изцяло запазена. Обикновеният посетител трудно ще различи какви са повечето от развалините. Но размахът и сложността на техния строеж са наистина впечатляващи. (Под сградите има масивни градежи. Много от тях сега се използват за работилници, складове и подлези.) Затова дайте воля на въображението си и помнете, че всичко е започнало оттук!

Палатин винаги се е свързвал с основателя на Рим — Ромул, и с неговия близнак — Рем. Предполага се, че точно тук ги е донесъл Фаустул, овчарят, който ги намерил, след като реката ги изхвърлила на брега.

Парадоксално, но на хълма има обикновени селища от ранножелязната ера, а по-късно — жилищен район, предназначен за елита. През късно републиканския период (II-I в. пр.Хр.) тук живеят видни личности като Цицерон, политици като Крас и Катул и оратори като Хортензий.

Октавиан (наречен по-късно Август) решава да напусне резиденцията си близо до Форума и да се премести в къщата на Палатин, купена от Хортензий. Така хълмът се превръща в императорска резиденция. Това трае go IV в., когато Константин се премества в новата си столица в днешна Турция.

Ала битът на Октавиан бил доста аскетичен. Малцина негови наследници му подражавали. Необузданият стремеж на повечето от следващите императори към богатство превърнал Палатин в синоним на разкош. Нищо чудно, че нашата дума „палат“ произлиза именно от неговото име.

Реконструкция на Палатин.

Както виждаме днес, на Палатин може да се обособят три части. Първата включва руините на императорските резиденции и най-вече двореца на император Домициан (81–96 г. сл.Хр.) от Флавиевата династия. Той също е разделен две части: Домус Аугустана (Domus Augustana) — личните покои, и Домус Флавия (Domus Flavia) — обществената, или церемониалната част. Ако идвате от Арката на Тит и минете през оградата, вървете направо по алеята (Via di San Bonaventura), завийте пак по нея наляво и не забравяйте, че на по-голямата част от Палатин все още не са провеждани разкопки.

Когато завиете вляво, ще минете покрай руините на Домус Флавия. Тази част от двореца на Домициан включва зала за изслушвания (aula regia), базилика за дворцовите церемонии, изискващи личното присъствие на императора, и огромен триклиний (triclinium) за хранене. Сигурно е било впечатляващо. Триклиният бил украсен с разноцветен мрамор, а от двете му страни имало по един вътрешен двор с фонтан. Домициан и неговият архитект Рабирий издигнали двореца върху по-ранни сгради, строени от Тиберий и Нерон. Според някои учени въпреки зеленината нивото на земната повърхност е издигнато изкуствено с до 15 метра — използвани били многото останали и ненужни строителни материали.

Продължавайте да вървите и ще стигнете до Стадиона на Домициан (или Хиподрума). Руините отдясно на стадиона са част от Домус Аугустана. Останки от арки, басейни или фонтани и вътрешни дворове са разхвърляни сякаш безразборно. Но макар да са трудно различими, си заслужава да ги разгледате. Така постепенно ще стигнете до тераса, от която се открива великолепен изглед към Голямата Арена (Circus Maximus) и Авентин.

        В сянката на хълма Палатин се намират оскъдните останки от Циркус Максимус, Голямата арена — може би най-големият хиподрум, строен изобщо някога.

Палатинският археологически музей (Antiquarium del Palatino) се намира в бивш малък манастир. В него са подредени археологическите находки от района. Непосредствено вляво пред музея са останките на Домус Флавия.

В югозападния край на хълма са селищата от Желязната ера и от времето на Ромул и Рем; има и храмове на Аполон (Tempio di Apollo) и на Великата Майка (Tempio di Magna Mater). Тук могат да се видят и две къщи от късно републиканския период, т.нар. Къща на Ливия (Casa di Livia) и Къща на Август (Casa di Augusto), но и двете са затворени за обикновени посетители.

Градините на Фарнезе (Orti Farnesiani) — ренесансови градини, някога пълни с редки ботанически видове — са създадени през XVI в. От двата им павилиона се открива чудесна гледка към форума.

Стълбите вдясно водят надолу към изумителен, обрасъл с папрати нимфеум (посветен на нимфите извор, украсен с растения и статуи).

Императорите — добрият, лошият и злият

Римските императори олицетворяват най-доброто и най-лошото от римската култура. Един от „най-добрите“ е Октавиан (27 г. пр.Хр. — 14 г. сл.Хр.). През 27 г. пр.Хр. той приема титлата Август и историците го смятат за първия истински император от Юлиево-Клавдиевата династия, родоначалник, на която е Юлий Цезар. Октавиан е роден през 63 г. пр.Хр. и е син на племенница на Цезар, но по-късно е осиновен от своя вуйчо. Той е само на 19 години, когато през 44 г. пр.Хр. вуйчо му е убит. Октавиан се съюзява с Марк Антоний, за да накаже убийците на Цезар, и отстъпва на съюзника си половината империя. Съюзът приключва с победата на Октавиан над Антоний и Клеопатра в морската битка при Акциум (Гърция) през 31 г. пр.Хр.

Макар винаги да се е старал да поддържа републиканска фасада, Октавиан посвещава останалата част от живота си на процеса, започнат от Цезар — концентрация на властта в ръцете на един човек. Но неговите постижения правят простими имперските му желания. Интелигентен, проницателен, способен администратор, той реформира римската бюрокрация, променя финансовата система и реорганизира армията. Но най-вече разширява и прави по-сигурни границите на империята, което слага начало на 200-годишния период на стабилност, известен като Pax Romana. При този стабилен режим се ражда християнската религия. Както знаем, единството на Августовата империя спомага за бързото разпространение на новия култ.

Още няколко „добри“ императори оставят важно наследство. Веспасиан (69–79 г.) възстановява стабилността след хаоса на Нерон; Траян (98–117 г.) разширява империята до най-големите й размери, но неговият наследник — Адриан (117–138), е още по-забележителен. Често го наричат императора философ заради отдадеността му на изкуствата, литературата и архитектурата. Той извънредно много разкрасява Рим — построява величествен мавзолей, наричан днес замъка „Сант’Анджело“ (Castel Sant’Angelo), обширния парк „Тиволи“, кръстен на него, и издига отново Пантеона. Прилага сдържана политика, която има дълготрайни последици за цялата империя. Военните части вече не са мобилни, цивилните селища около гарнизоните се разрастват, а търговията преживява бурен подем. Укрепленията стават все по-важни. Проектирането на защитни съоръжения достига нови върхове със строителството на Адриановия вал в Британия. По време на управлението си Адриан много пътува както за удоволствие, така и заради необичайното си разбиране за империята. За него тя е единен политически организъм, а не множество от подчинени държави, които да бъдат експлоатирани.

В аналите на империята не липсват и лоши момчета и вие сигурно сте чували за тях. Калигула — висок, слаб, непохватен, съвсем явно умствено нестабилен; Каракала, който заповядва да убият по-малкия му брат Гета. Но най-лошото в управлението на Римската империя обикновено се свързва с Нерон (освен всичко останало той убива и майка си).

Нерон е роден в императорско семейство през 37 г. сл.Хр. Император Клавдий се оженва за майка му (Агрипина Младата, сестра на Калигула) и го осиновява. Нерон става император през 54 г. През първите десет години от управлението му всичко е наред — той подпомага правната и административната реформа и показва интерес към добруването на своите поданици. Но с яростния деветдневен пожар през 64 г. сл.Хр. всичко се променя. Императорът не бездейства, напуска своята вила в Анцио и се връща в Рим, обвинява за пожара новата християнска религиозна секта и започва гонения (най-вероятно точно тогава Петър и Павел приемат мъченическата смърт). Въпреки че след пожара построява отново града, Нерон отдава предпочитание на собствените си интереси, като отчуждава големи парцели земя за построяването на огромния Златен дом (Domus Aurea). Народът кипва, възниква заплаха от въстание. През 68 г. сл.Хр. Нерон се самоубива и така слага преждевременен безславен край на Юлиево-Клавдиевата династия.

Тази френска картина показва „добрия“ император Август и сибилата, която му обяснява видението с Девата и Младенеца.

Както повечето императори, Нерон сече собствени монети. Тази тук е златна и носи неговото име.

Бюст на Юлий Цезар, изложен във Ватиканския музей. Родоначалникът на първата императорска династия никога не приема титлата император. След неговото убийство всички императори се наричат Цезар.