Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (25)

„Богородица Велика“

Туристическа информация

Карта 4

пл. „Санта Мария Маджоре“

тел. 06 488 1094 (сакристията),

06 483 195 (параклисът)

Базиликата: отв. — цял ден

Сикстинската капела: затв. — неделя 9:30 — 13:30 ч.

Аудио екскурзовод: $

И Автобуси: СЗ, 16, 70, 71, 75, 105, 360, 590, 649,714.

Метро: Линии А и В (Repubblica)

Фасадата, издигната от Фернандо Фуга през XVII в., скрива раннохристиянския вид на най-голямата и най-старата църква в Рим, посветена на Богородица.

Според легендата през 352 г. Папа Либерий имал видение — Дева Мария му наредила да построи църква, посветена на нея, на място, покрито със сняг. Доста сериозно желание, особено през лятото и като се има предвид, че в Рим и без това рядко вали сняг. Легендата разказва обаче, че на 5 август над хълма Есквилин завалял сняг и Либерий построил базиликата, която по-късно станала една от четирите главни базилики на Рим.

Всяка година през август в църквата „Богородица Велика“ (Santa Maria Maggiore) се провежда церемония — възстановка на чудото. От тавана се сипят хиляди листенца от бели цветя — символ на снега. Разбира се, църквата, която виждате, е по-късен вариант. Построена е от папа Сикст III в началото на V в. като следствие от яростния спор между християнските догматици за статуса на Дева Мария: дали е била майка само на човека Христос, или е била майка на Христос и в човешката, и в божествената му същност? На Събора в Ефес през 431 г. надделява второто схващане и култът към Богородица получава силен тласък. Затова не трябва да ви учудва, че мозайката в апсидата, изработена от Якопо Торини през XIII в., показва Богородица като византийска принцеса, коронясана от Христос. Ако имате бинокъл, вземете го със себе си — в кораба има 36 мозаечни пана със сцени от Стария и Новия завет. Наскоро са почистени, но са твърде високо и трудно се виждат.

През вековете към църквата са правени много пристройки, но основната й базиликална форма с трите широки кораба, разделени от 40 масивни йонийски колони, все още отразява съвсем точно канона от V в. Красивият таван е позлатен със злато от Новия свят, дарено от испанските крале Фернандо и Исабела. Пред централния олтар е поставено златно-сребърен реликварий от 1802 г., който, както се твърди, съхранява дъсчици от яслата на Христос. Огромната статуя е на папа Пий IX (1846–1878), разширил мястото за преклонение.

Балдахинът над олтара скрива реликвария, съдържащ шест яворови тресчици от яслата на бебето Исус.

Двата богато украсени сводести параклиса в двата края на напречния кораб са пристроени през XVI и XVII в. Левият е по поръчка на папа Павел V, погребан в семейната гробница на Боргезе под параклиса (там, освен него е погребана и Паолина Боргезе, позирала гола на скулптора Антонио Канова). Десният е по поръчка на папа Сикст V. Параклисът е украсен с разноцветен мрамор от „Септизония“ (езическа постройка в основата на хълма Палатин) и както подобният му в „Св. Петър“ е наречен „Сикстинска капела“. Тук се намира и гробът на папа Сикст V. В подземната крипта, отворена само между Коледа и Богоявление (Йордановден), могат да се видят почти всички фигури от сцената с яслите. Техен автор е Арнолфо ди Камбио. За да ги видите, трябва да се обадите сутринта в офиса на църквата на ул. „Либериана“ 27. Пред страничния парапет на баптистерия близо до входа на параклиса е гробът на скулптора Джан Лоренцо Бернини и неговите предци. Над него е поставена мраморна плоча. Какъв скромен, незабележим гроб за такъв изкусен и разточителен бароков художник!

През XVIII в. предната фасада частично закрива мозайките от началото на XIV в. в лоджията. Те обаче заслужават да се посетят, защото показват сцени от чудотворния снеговалеж през август. Елате на площада по тъмно — благодарение на италианския гений в изкуственото осветление сега мозайките блестят по-силно, отколкото са блестели на светлината на свещите. Камбанарията, също от XIV в., е най-високата в Рим. Огромната колона пред църквата е докарана от Римския форум.