Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (7)

Увод и карта^[1]

„Аве Цезар“ (Здравей, Цезаре). Някога тези думи отеквали на Римския форум. Днес в сърцето на Древния Рим е тихо. Ала великолепните му останки на висок глас разказват за величието на миналото, когато Рим е бил caput mundi (глава на света).

Император Марк Аврелий, възседнал коня си, статуя на Капитолия.

Карта 1

Задната част на хълма Капитолий (Campidoglio monte Capitolino) е може би най-доброто място за пръв поглед към Римския форум. Тук в буквалния смисъл на думата ставате свидетели на стотици години история. Пред вас почти на километър площ се простира Римският форум. Успоредно с него — по булевард „Фори империали“, са разкопани и показани останките от императорските форуми, построени от Юлий Цезар и още няколко императори от I в. като разширение и украса на все по-гъсто населявания централен район. Тази малка долина, скътана между няколко хълма (Палатин, Капитолий, Квиринал и Есквилин), е сърцето на Древния Рим, неговото рождено място.

Първите селища тук израснали през Желязната ера (IX-VIII в. пр.Хр.) — разположени по върховете на хълмовете, най-вече на Палатин, който по-късно станал предпочитано място за императорските резиденции. През блатистата местност отдолу минавали една-две пътеки и постепенно били поставени основите на нещо като най-прост форум — открито пространство, което можело да бъде използвано за всичко — от градски събрания до търговия. През 753 г. пр.Хр. Ромул извършил свещена церемония — очертал границите на града с рало, теглено от снежнобял вол. По-късно убил своя брат близнак Рем заради неговата непочтителност и станал първият цар на Рим. Или поне така се говори. Градът нараствал и форумът постепенно се превръщал в граждански и религиозен център с много предназначения — от място за протести и погребения до арена за гладиаторски боеве и театрални представления. По време на монархията се появили и първите паметници. Пред сградата на Сената (Palazzo Senatorio) се разположил Комицият (Comitium) — кръгло открито пространство, което бързо поело ролята на място за спорове и дебати. Богатството и мощта на Рим растели, владетелите завоеватели се завръщали от първите си срещи с елинистическия свят и Форумът отново се променял — ставал все по-украсен, за да представя по по-подходящ начин блясъка на избуялата изведнъж империя. От V в. сл.Хр. насам обаче значението на Форума започнало да намалява. До провеждането на разкопките в началото на XIX в. за повечето римляни той е просто „кампо вачино“ — буквално „краве поле“. От удобната си наблюдателна точка на хълма Капитолий лесно можете да видите основните забележителности. Най-близо е Арката на Септимий Север (Arco di Settimio Severo). Отляво на нея се забелязва масивната тухлена Курия на Диоклециан, т.е. сградата на Сената, където Цицерон произнася речта си срещу предполагаемия предател Катилина. Голямото празно пространство пред Арката е същинският Римски форум. Векове наред тук се продават само трите традиционни за Рим хранителни продукта — маслини, смокини и грозде. По-нататък вдясно се издигат осемте колони от портика (ред колони пред фасадата на сграда) на Храма на Сатурн (Tempio de Saturno). Дългият правоъгълник зад тях е единственото останало от съдилището при Базилика „Юлия“ (Basilica Julia). Прочутата „Виа Сакра“ някога е била най-оживената и натоварена градска артерия, защото била достатъчно широка, за да се движат успоредно две колесници. Точно срещу вас вдясно е хълмът Палатин, където вероятно са живели Ромул и Рем. Тук на хълма точно от дясната си страна ще видите сивите блокове „пеперино“ (туф, осеян тук-таме с черни зрънца, които приличат на черен пипер, pepe на итал.) в основата на Сенатския дворец — те някога са били част от Табулариума, архива на Древния Рим. На върха на колона наблизо е разположено копие на статуята на Капитолийската вълчица, кърмеща Ромул и Рем. Оригиналът, сега в Капитолийския музей, е етруски — децата са добавени по-късно.

Пред Сенатския дворец се намира Капитолият — величествен ренесансов комплекс, издигнат по проект на Микеланджело, за да възвърне славата на това място на оратори, тирани и императори и превърнал се в център на политическия и религиозен Рим. Тук се намират Капитолийският музей, а в него — прочути статуи като паметника на Марк Аврелий, „Умиращият гал“ и „Момчето с тръна“, както и скулптурните портрети на древноримския елит.

Капитолият

Туристическа информация

Карта 1

Автобуси: Н, G, 40, 46, 60, 62, 63,

64, 70, 81, 84, 85, 87, 95,119, 170,

175, 628, 715, 716, 780

Тук на 21 април всяка година с нощен концерт на свещи се отбелязва основаването на Рим през 754 или 753 г. пр.Хр.

Съчетанието от архитектура и история на хълма Капитолий прави абсолютно задължително присъствието му в програмата на всеки посетител. Тук трябва да дойдете поне два пъти — веднъж през деня, за предпочитане в късния следобед, за да видите как слънцето целува Римския форум под вас (изумителна гледка), и вечер, когато приказното осветление (италианците са истински гении в осветлението) превръща площада, проектиран от Микеланджело, и древноримските развалини в истинска магия. Най-добрият начин да стигнете до площада е по плавно спускащата се стълба, наречена „Кордоната“ (Curudonata), проектирана от Микеланджело през 1536 г. за осигуряване на по-лесен достъп до площада. В долния й край от двете страни са поставени два черни базалтови египетски лъва, а в горния й край — огромни мраморни статуи на Кастор и Полукс, изработени още в античността. Пред вас в целия си блясък е площад „Кампидольо“ (Piazza del Campidoglio, „Капитолийският площад“), разположен в падината между билата на двата хълма. Папа Павел III поръчва създаването на площада за посещението на Карл V, император на Свещената римска империя. Вероятно ще забележите и скулптурите на император Константин и неговия син Констанций, както и двата милиария (километрични камъни) от Апиевия път (Via Appia). По средата на хълма вляво от „Кордоната“ е поставена модерна статуя. Тя стои точно на мястото, където през XIV в. е екзекутиран Кола ди Риенцо, който мечтаел за възраждане на Римската република.

Двете еднакви сгради отляво и отдясно на вас са съответно Новият дворец (Palazzo Nuovo), построен през 1655 г. по скица от проекта на Микеланджело, и по-старият Дворец на Пазителите (Palazzo dei Conservaturui). Неговата фасада е преправена от флорентинския скулптор и отново променяна по-късно от ренесансови и барокови архитекти. Трябва да знаете, че задната част на Двореца на Пазителите, наричана първоначално дворец „Кафарели“, е построена на мястото на древния храм на Юпитер (Iuppiter Optimus Maximus Capitolinus). Храмът е бил издигнат през VI в. пр.Хр. и се е славел като най-големия по рода си. Върху градините на двореца наскоро бе издигната конструкция от стъкло, в която са изложени разкритите части (подиумът и камерата) от храма на Юпитер. Конструкцията подчертава и драматизма на античната бронзова статуя на Марк Аврелий. Днес в двете сгради са разположени различни отдели на Капитолийския музей. Точно срещу вас в долния край на Кордоната се намира Дворецът на Сената, построен на етапи през XIII и XIV в. върху останките на римския архив, Табулария. Днес тук се намира кметството на Рим. Микеланджело проектира отпред двойно стълбище, украсено с фонтан с две огромни речни божества — Тибър отдясно и Нил отляво. В нишата между тях е поставена червено-бяла каменна композиция, изобразяваща Рома (богинята, персонификация на града Рим) — тя е сглобена от две по-ранни скулптури на Минерва, богинята на мъдростта и войната. Камбанарията, проектирана от Мартино Лонги Стари, е строена от 1578 до 1582 г. Останалата част от фасадата е добавена малко по-късно от архитектите Джакомо дела Порта и Джироламо Райналди. В този момент обаче погледът ви вероятно ще остане прикован към конната статуя на император Марк Аврелий в средата на площада. Всъщност гледате копие — оригиналът е свален през 1981 г. за реставрация и сега се намира в Двореца на Пазителите. Ала и копието успява да създаде същото усещане за история и драматизъм. Когато гледате оригинала, не забравяйте, че това е една от малкото конни статуи, оцелели от времето на класическия Рим сигурно защото векове наред са я мислели за статуя на Константин — императора, приел християнството. Тя е донесена на Капитолия през 1538 г. по препоръка на Микеланджело, който направил пиедестала й. Историците съобщават, че вдигнатото копито на коня е било стъпило върху главата на победен варварин. При създаването си бронзовата статуя е била цялата покрита със злато. Римското поверие гласи, че ако позлатата се появи отново, значи е настъпил денят на Страшния съд и краят на света.

Докато сте се изкачвали по Кордоната, сигурно сте забелязали втората, много по-стръмна стълба отляво. Тя води към Базиликата „Богородица в Арачели“ (Santa Maria in Aracoeli, „Богородица от Небесния олтар“). Не пропускайте частично разкритите останки на многоетажната инсула (застроено с жилища правоъгълно пространство, очертано от пресичащи се под прав ъгъл улици) от II в. в далечния край на по-стръмната стълба. Смята се, че 122-те стъпала до църквата (не се безпокойте, можете да влезете в нея и откъм Капитолийския площад) са изградени през 1348 г. в знак на благодарност за божественото избавление от чумата. Тяхната история е съвсем различна от тази на Кордоната. Стълбището „Арачели“ (Scalinata dell’Aracoeli) отразява средновековното разбиране, че спасението на душата трябва да се постига трудно и болезнено. Проектът на Микеланджело, изработен 200 години по-късно, изразява разбиранията на ренесансовия хуманизъм. Крайната цел на живота е същата — смърт и спасение. Но защо междинното пътуване да не се направи по-приятно? Както вече знаете, Дворецът на Сената лежи върху античния Табуларий. Ако тръгнете по алеята отляво на сградата, ще видите блоковете сив вулканичен мрамор от Табулария, вградени в новата сграда, както и в средновековните ъглови кули. По същата алея се стига и до обзорна площадка с великолепен изглед към Римския форум.

Капитолийският музей

Туристическа информация

Карта 1

пл. „Кампидольо“ I

тел. 06 8205 9127

Затв. — пон.

Беседа на екскурзовод: $

Автобуси: Н, СЗ, 40, 46, 60,62, 63,

64, 70, 81, 84, 85, 87, 95, 119, 170,

175, 628, 715, 716, 780

В двете сгради на Капитолийския площад се намира градската галерия за живопис и скулптура и един от най-старите обществени музеи в света. Под Сенатския дворец има тунел, който съединява двете сгради през Табулария и предлага великолепен изглед към форума.

Тръгнете от възхитителния двор на Двореца на Пазителите — дясната сграда. В нея са представени части от тялото на огромна мраморна статуя на Константин, която някога е стояла в голямата базилика на Константин (или Максенций) (Basilica di Massenzio) на форума.

        Торсът на тази огромна статуя на Константин е бил направен от дърво и бронз и днес е изгубен. Останалите мраморни парчета са в двора на Двореца на Пазителите.

Мраморните фрагменти, закрепени в горната част на отсрещната стена, също заслужават интереса ви. Търсете думата „брит“ върху едно от най-големите парчета — то е остатък от триумфална арка, отбелязваща военната кампания на император Клавдий в Британия. Големите мраморни релефи отдолу вероятно идват от храма на Адриан на пл. „Пиетра“.

Първият етаж от Двореца на Пазителите съдържа колекция от величествени статуи, включваща няколко широко известни произведения като „Момчето с тръна“, Капитолийската вълчица и статуята на папа Урбан VIII от Бернини.

Последната статуя се намира в залата на Хорациите и Куриациите (две враждуващи тройки братя), където има и фрески с епизоди от живота на най-ранните римски царе. Тук се намират конната статуя на Марк Аврелий и още няколко огромни бронзови произведения, намерени близо до стърчащите останки на храма на Юпитер. Пинакотеката (художествената галерия) на втория етаж притежава творби на Веласкес, Досо Доси, Тициан, Антонис Ван Дайк, Гуидо Рени, Анибале Карачи и Караваджо. Има и колекция от порцелан. На стълбищните площадки ще видите правоъгълни релефи, показващи как Марк Аврелий прави жертвоприношения на боговете. Предполага се, че тези релефи са от поредицата, с парчета, от която Константин е украсил горната част на своята Арка.

Новият дворец (отляво) е построен през 1655 г., за да уравновеси площада и да скрие стърчащия край на „Арачели“. Отворен е за посещения през 1734 г. Колекцията му включва повечето от най-известните скулптури на града — зад защитна стъклена стена е оригиналната статуя на Марк Аврелий, а на двора е поставен Марфорио — една от известните „говорещи“ статуи на Рим. В Залата на Философите (Sala dei Filosofi) и Залата на Императорите (Sala degli Imperatori) са подредени голям брой римски бюстове и глави. На горния етаж са трогателният „Умиращ гал“, „Венера Капитолийска“ и „Мраморният фавн“, на който е кръстен последният роман на Натаниел Хоторн.