Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (55)

Площад „Навона“

Туристическа информация

Карта 9

Автобуси: СЗ, 46, 62, 64, 70, 81,

87, 116, 280, 492, 628

"Мавърският фонтан" на Джакомо дела Порта е наречен така заради „чуждестранните“ черти, придадени от Бернини на централната фигура. По-малките фигури са копия от XIX в.

Площад „Навона“ — един от най-красивите площади в света — дава на посетителя възможност да усети сложността на 2000-годишната римска история. Грандиозна барокова композиция, той попада в контура на древноримски стадион. Днес хората идват тук в миговете за почивка — да побъбрят, да изпият по чашка, да хапнат на фона на величествената красота, сътворена от човешка ръка.

Разгледайте внимателно сградите по края на площада. Те са построени върху местата, където са били трибуните на Арената за състезания — стадиона, построен от император Домициан през 86 г. сл.Хр. с 30 000 седящи места.

След като през 1377 г. папите се върнали от Авиньон и избрали за своя нова резиденция Ватикана, в района започнало трескаво развитие. През 1477 г. например папа Сикст IV преместил централния пазар от историческото му място на Капитолия тук. Пазарът останал на площада 390 години и даже днес оживява в традиционните коледни сергии за играчки и украса, изнасяни ежегодно през декември.

Сегашният вид на площад „Навона“ датира от 40-те години на XVII в. Тогава папа Инокентий X Памфили избира площада за място на новата си семейна резиденция — сграда с изискани фонтани и църква. Дворецът „Памфили“(завършен през 1650 г.) и „Св. Агнеса Навонска“ (завършена десет години след него) са дело на Джироломо Райналди, на сина му Карло и на Франческо Боромини.

Някога на мястото на площад „Навона“ се провеждали спортни състезания в гръцки стил, а днес е място за почивка.

В двореца „Памфили“ (днес посолство) са запазени фреските на Пиетро да Кортона, разказващи историята на Еней. „Св. Агнеса Навонска“ е построена на мястото, където през IV в. 13-годишната християнка Агнеса била съблечена гола пред очите на всички, защото отхвърлила ухажванията на сина на римски офицер.

Според легендата косата на девойката изведнъж пораснала толкова дълга, че прикрила голотата й. Агнеса обаче все едно загинала — била обезглавена през 304 г. сл.Хр. по време на гоненията на император Диоклециан срещу християните. Фасадата на църквата е проектирана от сприхавия Боромини, който работил по нея, докато през 1657 г. не се скарал със семейството на папата.

Величествените фонтани на площада са свързани с легендарното съперничество между Бернини и Боромини. Боромини загубил поръчката за централния фонтан „Четирите реки“ (Fontana dei Quattro Fiumi) заради умелите ласкателства на Бернини към г-жа Олимпия, снахата на папата.

Казват, че Бернини направил една от скулптурите с вдигната ръка, сякаш се предпазва от неизбежното падане на „Св. Агнеса“, а Боромини изваял статуята на светицата върху църквата с ръка на сърцето, сякаш отговаря: „Няма да падна“.

Но това е измислена история. Фонтанът е завършен през 1651 г. — няколко години преди фасадата на Боромини. „Мавърският фонтан“ е дело на Джакомо дела Порта, а Бернини е проектирал само централната фигура.

Паскуино, „говорещата“ статуя

Инакомислещите и антиклерикалите закачали крайни по съдържание съобщения върху него с надеждата да подбудят народа да се надигне срещу папите. От името на Паскуино, „говорещата“ статуя, идва нашата дума „пасквил“ (къс анонимен сатиричен коментар по злободневен въпрос). Паскуино, кръстен на един устат шивач от квартала, не бил сам. Имал си „приятели“, с които „разговарял“ — речният бог „Марфорио“, сега в Капитолийския музей; Факино Хамалина от улица „Лата“, встрани от „Корсо“; „Абат Лудовик“ от площад „Видони“ близо до бул. „Виторио Емануеле II“; и пищната „Госпожа Лукреция“, поставена отстрани на площад „Венеция“.