Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (66)

Ватиканът

„Св. Петър“ е сърцето на римския католицизъм. Базиликата е построена през XVI в. върху гроба на св. апостол Петър (на когото Христос казва: „Ти си Петър и на тоя камък аз ще съградя Църквата Си“), на мястото на по-стара църква, издигната от император Константин. Огромната базилика е най-големият християнски храм на Земята, а грамадният й купол, създаден от Микеланджело, е известен по целия свят. В базиликата се пазят безценни произведения като „Пиета“ на Микеланджело и бронзовият балдахин на Бернини над олтара. „Св. Петър“ е външното лице на Ватикана — най-малкия независим град държава в света. Въпреки ограничената си територия Ватиканът има огромна Власт и Влияние, но не в традиционния светски смисъл. „С колко батальона разполага папата?“ — надменно попитал веднъж Сталин.

Ватиканът е миниатюрен град, скрит зад стените, издигнати да го предпазят от мародерстващите сарацини. Държавата си има собствена пощенска станция и пощенски марки, съдебна система, газостанция, жп гара, комисар, телевизионен канал и въоръжени сили — Швейцарската гвардия, създадена през 1505 г. Тук се издава и ежедневник — влиятелният „Римски наблюдател“ (L’Osservatore Romano), и се излъчват ежедневни радиопредавания на повече от десет езика.

Някога църквата управлявала по-голямата част от Италия, но между 1860 и 1870 г. войските на Пиемонт завладяват папската държава. Вследствие на това папата не напуска Ватикана през следващите почти 50 години. През 1929 г. двете страни подписват мирен договор.

Папите живеят във Ватикана от края на XIV в., когато се връщат от Авиньон и заварват Латеранския дворец в развалини. Заселването на Ватиканската равнина става по-бавно, отколкото заселването на левия бряг на Тибър. От друга страна, олтарът с гроба на св. Петър подтиква този процес, а завръщането на папите го тласва силно напред. През XV и XVI в. на Ватиканския хълм кипи бурно строителство. В средата на XV в. папа Николай V (1447–1455) разширява и разкрасява по-ранните постройки. Неговите наследници също допълват комплекса. Сикст IV например построява параклис, който носи неговото име — Сикстинската капела, Александър VI (1492–1503) издига над него кула — Кулата на Борджия, а Юлий II възлага на Браманте, учителя на Рафаело, да построи новия „Св. Петър“.

Навън, около стените на Ватикана, е разположен квартал „Борго“. До него са останките от Стената на Лъв IV (Mura Leonine), част от която свързва Ватикана със замъка „Св. Ангел“. Замъкът е построен като мавзолей на римски император, по-късно е превърнат в крепост, а при нужда се използва и за убежище на папите. През 30-те години на XX в. Мусолини дава разрешение на папа Пий XI (1922–1939) да свърже Ватикана и замъка и по друг начин — чрез широката улица „Кончилиационе“ („Улица на помирението“). Тя открива още по-добра видимост към „Св. Петър“, но при изграждането й е разрушен античен квартал.

Днес по-голямата част от Ватикана е заета от Ватиканските музеи. Освен Сикстинската капела и Стаите на Рафаело те включват и Пио-Климентиновия музей, Пинакотеката, Григорианския светски музей, Египетския музей и Етруския музей.

Входът е откъм криволичещата улица „Ватикано“ зад площад „Ризорджименто“ („Възраждане“). Отдясно на „Св. Петър“ се намира Апостолическият дворец с Бронзовата порта, дело на Бернини. Тук са покоите на папата. Оттук той ръководи огромната си, макар и не съвсем духовна империя. Когато е в двореца, папата всяка неделя се показва на прозореца, за да благослови вярващите. В сградата са и кабинетите на Държавния секретариат (Външното министерство).

Броят на кардиналите е различен, но само ненавършилите 80 години могат да стават членове на конклава, който избира новия папа.