Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (21)

„Св. Йоан Латерански“

Туристическа информация

Карта 4

пл. „Порта Сан Джовани“ 4

тел.06 7720 7991

Отв. — всеки ден

Базиликата: безплатно

Манастирът: $ Аудио екскурзовод: $

Автобуси: 16, 81, 85, 87, 218, 360, 665, 71

Трамвай: 3

Метро: Линия А (San Giovanni)

Църквата „Св. Йоан Латерански“ е построена през IV в. от император Константин и както повечето римски църкви, е престроявана няколко пъти. Всъщност папската църква — Катедралата на Рим, придобива днешния си вид едва през XVII в. след основен ремонт на фасадата и на вътрешността. Последната важна архитектурна промяна е относително скоро — през 1880 г. е разширен презвитерият.

Фасадата е проектирана от Алесандро Галилей през 1735 г. и е изпълнена от травертин. Разделена е на първи етаж с колонада и покрита тераса над него, увенчана е с 15 огромни статуи, всяка с височина 7 м (те се виждат от километри). Трите централни скулптури са на Исус Христос, св. Йоан Кръстител и св. Йоан Евангелист. От двете им страни (по 6 от всяка страна) са 12-те църковни учители, на които папата дава тази титла заради дълбочината на богословското им мислене. Към сводестите преддверия на корабите има пет врати. Централната е бронзова и води към централния кораб. Тя е взета от Курията (Сената) на Римския форум и е поставена тук през 1660 г. Крайната врата вдясно е „Светите двери“. Както и „Светите двери“ в „Св. Петър“, тя се отваря само през Светите години (наричани още Юбилеи), които се падат горе-долу веднъж на всеки 25 години.

Вътре църквата е доста студена и негостоприемна (това се отнася в по-малка степен за напречния кораб). Не е запазено нищо от нейното древно минало. Затова пък е много величествена — нищо чудно, нали папите са били ръкополагани тук до 1870 г., когато папският Рим — дотогава независима държава — е завоюван от армията на Савойската монархия. Но монументалното величие на базиликата отразява преди всичко съзидателния гений на Франческо Боромини, нает от папа Инокентий X през 1646 г. да обнови сградата изцяло за Светата 1650 година.

Боромини създава 12 нищи отстрани на централния кораб. По-късно в тях са поставени огромни статуи на Апостолите. Не се притеснявайте, ако не познавате добре кой, кой е — към статуите има обяснителни бележки. Ако пък сте запознати, ще различите апостолите по характерните за тях предмети — например торбичката с пари за св. Матей (той е бил бирник), ножа за св. Вартоломей (символ на неговото мъченичество). От художествена гледна точка най-интересни са четирите скулптури, направени от Камило Рускони — „Св. Матей“, „Св. Яков Стари“, „Св. Андрей“ и „Св. Йоан“. Но приносът на Боромини не свършва дотук. За да запази нещо (но не твърде много) от предишния стил на църквата, той подбрал части от средновековни паметници или произведения на изкуството, намиращи се в нея, поставил ги в претрупани барокови рамки и създал надгробия срещу пиластрите във външните кораби. Подът в стил „козматеско“ (геометрични декорации от цветни мраморни парчета) в централния кораб е направен по времето на папа Мартин V (1417–1431). Неговият гроб се намира в пода на мястото за преклонение и е покрит с бронзова надгробна плоча.

Готическият балдахин в края на кораба в църквата „Св. Йоан“.

Корабът на църквата е обновен в края на XVI в. от Джакомо делла Порта. Стенописите „Кръщението на Константин“ и „Основаването на базиликата“ са рисувани под ръководството на Кавалиер д’Арпино. Той отговарял и за „Възнесението“ над олтара в края на левия неф. Красиво изписаният готически балдахин над главния олтар датира от 1367 г. В него има право да служи само папата. Над фреските зад предпазната решетка има две сребърни мощехранителници, в които се пазят главите на св. Петър и св. Павел — основателите на Римската църква. Мозайката в апсидата е впечатляваща. Размерът на многобройните фигури зависи от важността на съответните персонажи. Въпреки поправките в нея вероятно са запазени части от мозайката в оригиналната базилика от IV в. Малката фигурка, коленичила в краката на Богородица, е папа Николай IV (1288–1292), който поръчал реставрацията на мозайката. Още по-малките коленичили фигурки, изобразени в редицата на апостолите, са Якопо Торити и Якопо да Камерино — майсторите работили по нея.

Вратата вляво води към манастира и прилежащия малък музей. Вътрешният двор е украсен между 1215 и 1223 г. от Пиетро Васалето и неговия син — и двамата от групата майстори, работещи в стила „козматеско“.

По преддверието от страната на градината минават очарователен фриз и многобройни малки колонки. Стените са украсени с фрагменти от старата базилика, включително и един от вероятно най-старите оцелели папски тронове.

Ако излезете от църквата през страничната врата (тя е в десния напречен неф), ще се озовете на площад „Св. Йоан Латерански“ (Piazza San Giovanni in Laterano), точно срещу най-високия и най-стария обелиск в Рим. Отляво ще бъде Баптистерият, а отдясно — Латеранският дворец. Обърнете внимание на двойната тухлена арка от другата страна на площада. Това е част от акведукта на Клавдий, удължен от Нерон, за да снабдява с вода Златния дом. Ако пресечете улицата, ще имате чудесен изглед към целия Латерански комплекс. На страничната фасада на базиликата има портик, а над нея — лоджия, проектирани от Доменико Фонтана през 1586 г. Над тях се виждат двете еднакви камбанарии с триъгълни покриви, останали от по-старата църква (XIII в.).

Император Константин е кръстен през 337 г. на смъртния си одър. Той построява този баптистерий по-рано и той бързо се превръща в образец за бъдещите църкви.

Баптистерият също датира от времето на Константин. Построен е в очертанията на по-ранна сграда и е бил част от резиденцията на императора. В началото на християнството само папата можел да покръства. Ритуалът обикновено се извършвал на Великден в Баптистерия. С разпространението на новата религия обаче това станало непрактично и правото да покръстват било прехвърлено на енорийските свещеници.

Въпреки многобройните поправки Баптистерият е запазил осмоъгълната си форма. Кръглото централно пространство е заобиколено от осем колони, върху които лежи архитрав, поддържащ осем бели мраморни колони. В центъра е поставен зелен базалтов купел за кръщение. По външните стени има стенописи от XVII в., изобразяващи сцени от живота на Константин, а в медальоните са вписани римските църкви, свързани с него.

Туристическа информация

тел.06 6988 6452

Затв. през зимата, 12:30 — 16:00 ч.

В параклиса"Св. Венанций" отляво има великолепни византийски мозайки от VII в. (частично закрити от олтара). Но може би най-интересните мозайки са в параклиса срещу вратата (до XII в. това е бил нар-тексът (входът) към Баптистерия). Техните класически мотиви — аканти или лозови листа на син фон, потвърждават, че през V в. познатата ни днес християнска иконография още не се е била появила.

Латеранският дворец е построен от архитект Фонтана, за да замени първоначалната резиденция на папата, която през следващите хиляда години е докарана до наистина жалко състояние. Фонтанът спасява „Светая Светих“ — личния параклис на първите папи, като го вгражда в нова, макар и не толкова вдъхновяваща постройка от другата страна на улицата. През Средновековието параклисът се е смятал за най-свещеното място на Земята заради множеството реликви, съхранявани в него. През XIII в. той е обновен и също е едно малко чудо в стил „козматеско“. Над олтара се намира УБРУС — изображение на Спасителя, смятано за неръкотворно.

"Светата стълба" е най-впечатляващата от многото реликви, които майката на император Константин — св. Елена, донася в Рим от Светитите земи.

На същото място е преместена и „Светата стълба“ — церемониална стълба от 28 мраморни стъпала, покрита с дървен покрив. Смята се, че тя е била в двореца на Пилат Понтийски в Йерусалим и по нея се е изкачвал Христос. Сега тя води към „Светая Светих“. Даже днес силно вярващите хора се изкачват по нея на колене. За невярващите и по-малко енергичните има странични стълбища.

Туристическа информация

тел. 06 772 6641

Затв. през зимата, 12:00 — 15:00 ч.,

през лятото 12:00 — 15:30 ч.

Обелиските

Папа Сикст V поставя този обелиск на пл. „Пополо“ през 80-те години на XVI в. Обелискът датира от XIII в. пр.Хр. и е вторият по възраст в Рим.

Йероглифи? Обелиски? Не, не сте в Египет. Но някои дребно римски императори или техни войски са били там. Един от най-често срещаните трофеи за римски пълководец завоевател били египетските обелиски — символи на божествения произход и безсмъртието на египетските фараони. Донасяли ги в Рим като най-скъпоценна плячка и ги използвали за украса на храмове, арени и мавзолеи. След падането на Рим много обелиски останали погребани под отломки. По време на Ренесанса те били изкопани и поставени отново, колкото и парадоксално да звучи, за прослава на християнските владетели на града — папите.

В днешен Рим все още могат да се видят 13 каменни гиганти. Те красят някои от най-хубавите площади на града и наравно с триумфалните арки и колоните са част от културното му наследство. Папа Сикст V (1585–1590), известен с градоустройствените си планове, очевидно е помислил и за обелиските — използвал е четири от тях за нуждите на християнството. Ватиканският обелиск на площад „Св. Петър“ вероятно е донесен в Рим или от Калигула, или от Нерон.

От 40 г. сл.Хр. той красял близкия стадион. Учудващо, но през 1585 г. все още бил там. Тогава Сикст заповядал на архитекта Доменико Фортуна да го премести на днешното му място. Работили 900 души и 140 коня и били използвани няколко десетки огромни макари. Кампанията на папата да християнизира езическите паметници на Рим продължила с издигането на почти 15-метровия обелиск на хълма Есквилин (зад „Богородица Велика“ (Santa Maria Maggiore) съвсем случайно точно пред личната вила на Сикст). Някога обелискът красял входа към Мавзолея на Август, но сега според надписа „служи на Вседържителя Христос“.

Латеранският обелиск е взет от Голямата арена заедно с обелиска, издигнат на пл „Пополо“ (Piazza del Popolo), а обелискът на Фламиний сега е посветен на Дева Мария.

Обелиските така добре се вписват сред римските сгради, че можете да ги пропуснете. Бернини е включил обелиска „Агоналния обелиск“ във величествения бароков „Фонтан на четирите реки“ на пл. „Навона“. Обелискът на Минерва е джудже в сравнение с останалите (висок е само 5 м.) и е поставен на гърба на фантастичния мраморен слон пред „Богородица над Минерва“ (Santa Maria sopra Minerva). Ренесансовият благородник Чириако Матеи поставя своя обелиск в парка „Вила Челимонтана“. Макловиевият обелиск се издига над фонтана на Джакомо дела Порта на пл. „Ротонда“(Piazza della Rotonda).

Сикст V не е бил единственият папа, обърнал внимание на обелиските. Два века след него Пий VI (1775–1799 г.) също ги е размествал — поставил Квириналския обелиск от червен гранит пред двореца „Квиринал“ (Palazzo del Quirinale) между Кастор и Полукс; издигнал подобен паметник в горния край на „Стълбището на испанския площад“, а през 1792 г. преместил на пл. „Монтечиторио“ (Piazza Montecitorio) обелиска, който Август използвал като стрелка в огромния си слънчев часовник на Марсово поле.

Папа Пий VI поставя обелиска на Август пред италианския парламент и му добавя връх, подобен на върха, който е имал, докато е бил стрелка на огромния слънчев часовник.

През XIX в. били преместени други два обелиска. През 1822 г. папа Пий VII сложил на хълма Пинчо обелиска на Антоний, поставен от император Адриан в памет на поразително красивия му приятел и любовник. Обелискът в близост до гара „Термини“ е от времето на Рамзес II. Открит е при разкопки през 1883 г. и е бил „зарязан“ в малкия изоставен парк близо до гарата.