Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
National Geographic Traveler: Rome, Second Edition, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, корекция, форматиране
analda (2019)

Издание:

Автор: Сари Гилбърт; Майкъл Броуз

Заглавие: Пътеводител Рим

Преводач: Надя Тодорова

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Егмонт България

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: Научнопопулярен текст

Националност: Американска

Печатница: „Лито Балкан“ АД, София

Редактор: Вихра Василева

Консултант: Нева Мичева

Коректор: Мариана Пиронкова

ISBN: 978-954-27-0324-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9316

История

  1. — Добавяне

Базиликата „Св. Петър“

Туристическа информация

Карта 12

Piazza di San Pietro

тел. 06 6988 1662

отв. — всеки ден

Автобуси: 23,34, 40,46, 49, 62,

64,81, 115, 116, 590,881, 982, 990

134_sv_petar.jpg        Сегашната базилика „Св. Петър“ се издига върху по-ранната църква от IV в., построена при император Константин върху гроба на Апостол Петър.

Никой не знае точно през коя година св. Петър идва в Рим. Известно е само, че е било след 50 г. сл.Хр. Никой не знае и точната година на мъченическата му смърт. Известно е, че е бил разпнат на кръст на Императорската арена близо до Ватикана, по време на преследванията на Нерон. Следователно това се е случило някъде между 64 и 67 г. сл.Хр. Единственото сигурно нещо е, че още тогава мястото, където е погребан, придобива особено значение за членовете на новопоявилата се християнска секта.

В началото на IV в., воден от желание да помогне на разрастващата се религия, а може би и за да получи помощ от нея, император Константин полага основите на първата базилика „Св. Петър“ (Basilica di San Pietro). Тя имала просторно преддверие и богата украса и била осветена от папа Силвестър I на 18 ноември 326 г. сл.Хр. Ала когато папите се върнали от Авиньон и избрали Ватикана пред запуснатия Латерански дворец, те заварили порутена и старата църква… Новата базилика отваря врати точно 1300 години след освещаването на старата — на 18 ноември 1626 г. Но раждането й е бавно и болезнено. Малко след като става папа, Юлии II (1503–1513) наема Браманте да построи новата църква. През 1506 г. е поставен основният камък, но световноизвестната внушителна сграда върху гроба на св. Петър е завършена едва 120 години след това.

Кой е построил тази базилика? Много хора. А фактът, че при толкова баби внучето не е хилаво, е едно малко чудо. Първият спорен въпрос бил дали сградата да бъде във формата на гръцки кръст (с четири равни рамена), или на латински кръст (с по-дълго вертикално и по-късо хоризонтално рамо, поставено по-близо до горния край на вертикалното, както е при разпятието). Браманте казал гръцки, защото искал да направи църква, подобна на „Св. София“ в Константинопол. Латински, настоял Рафаело. Балтазаре Перуци също искал гръцки, а Антонио Сангало Млади — латински. Микеланджело се присъединил към групата през 1546 г. Той подкрепил гръцкия кръст, но успял да проектира само (само!) огромният купол, който и сега до голяма степен господства над силуета на Рим. Окончателното решение в полза на латинския кръст взел папа Павел V (1605–1621). През 1607 г. той възложил поръчката на архитект Карло Мадерно.

По онова време Католическата църква била обхваната от Контрареформацията и папа Павел искал църквата да е голяма поне колкото нейната предшественица, а централният кораб да е още по-дълъг (187 м.), за да се подчертае важността на ритуала, а процесиите и другите обреди да станат още по-драматични. Това за жалост означавало вярващите да не могат да видят купола на Микеланджело още при влизането си, както било предвидено първоначално. Но и готовият купол бил по-висок и по-изкусно украсен, отколкото в проекта на 71-годишния маестро.

135_egipetski_obelisk.jpgПапа Сикст V нарежда да преместят древния египетски обелиск от старото му място вляво от базиликата на сегашното.

За създателя на площад „Сан Пиетро“ (Piazza di San Pietro) обаче спор няма. Проектът на Джан Лоренцо Бернини, изработен по поръчка на папа Александър VII Киджи, е единодушно признат за архитектурен шедьовър. Елипсовидното пространство е обрамчено от две полукръгли колонади с 284 огромни дорийски колони и 88 пиластри (четириъгълни колони, изградени от едната страна на стена) със 140 скулптури върху тях. Фасадата на храма е украсена със статуите на Христос, св. Йоан Кръстител и единайсет апостоли. Към входа води стълбище на три нива. От двете му страни са статуите на св. Петър и св. Павел. В средата на площада се издига египетски обелиск, поставен преди създаването на колонадата. Тук са построени и два фонтана. Единият е дело на Мадерно, а другият е негово копие, изработено от Бернини през 1677 г. По средата на разстоянието между обелиска и всеки от фонтаните е поставен по един каменен диск с надпис: „Център на колонадата“ (Centro del colonnato). Застанете на единия от тях и ще видите как четирите реда колони в съответния полукръг се превръщат в един. Наскоро реставрираната, широка 110 м двуетажна бигорова фасада (в бяло и охра с червени и зелени акценти по балкона за папската благословия) също е дело на Карло Мадерно и също е световноизвестна забележителност. В миналото обаче не всички са я харесвали. Френският художник Анри Матис веднъж казал, че тя прилича повече на гара, отколкото на църква. В колонадата има пет входа и още пет врати към църквата. От централния балкон папата отправя своето коледно и великденско приветствие „Към града и света“ (Urbi et Orbi). Оттук се оповестява успешното избиране на нов папа (Habemus Papam). Гипсовата украса на тавана във вътрешността на портика на Мадерно е реставрирана великолепно. Обърнете внимание на двете конни статуи — „Константин“ от Бернини в десния край и „Карл Велики“ (1725) в левия. Те олицетворяват светската власт на църквата. Точно над централния проход се намират останките от мозайката на Джото „Лодката“, или „Христос върви по водата“. Някога тя красяла старата църква „Св. Петър“, построена от император Константин. Сега мозайката се вижда най-добре, ако застанете с гръб към централната бронзова врата на църквата. Вратата също е от времето на Константин, но през XV в. е украсена от флорентинския скулптор Антонио Аверулино (Филарете).

136_schema_sv_petar.jpgСхема св. Петър.

Крайната врата вдясно е Светата порта, която се отваря само през Свети години. Бароковият интериор на базиликата е наистина поразителен. Вероятно точно заради него Бернини е получил такова признание. Спрете за малко пред порфирната врата на Филарет. Точно тук е коленичил Карл Велики (а и други след него), когато го коронясвали за император. Сега тръгнете по централния кораб към напречния неф. Бронзовите черти по пода отбелязват дължината на други известни, но по-къси катедрали. Очите ви обаче ще се спрат направо върху огромния бронзов балдахин над папския олтар — точно както е предвидил Бернини. Балдахинът е отлят от бронза, свален от портика на Пантеона.

Не пропускайте поредицата изображения, известни с името „Раждащата жена“ — в основите на колоните. Мраморните релефи показват как се променя нейното изражение и завършват с усмихнато бебе. По-ниско пред балдахина, проектиран от Мадерно, е мястото за преклонение. Тук, няколко нива по-надолу, е гробът на св. Петър. Мястото е оградено с парапет с 95 постоянно запалени лампи. Сега идете при „глория“ („слава“ — слънчевия лъч в апсидата). Тази част от величествения бароков паметник се нарича „Петров престол“ (Cathedra Petri). Бернини е поставил в центъра на композицията папския трон от IX в., на който според легендата някога е седял св. Петър. В средата има алабастров прозорец с гълъб, символ на Светия Дух, а от двете му страни са гробовете на папа Павел III (отляво) и папа Урбан VIII (отдясно).

137_nadpis.jpgНадписът в основата на купола повтаря стиховете от Евангелието от Матея (16:18), които са в основата на католическото разбиране, че като преки наследници на св. Петър папите са законните Божии наместници на Земята.

Не забравяйте да погледнете и нагоре, към купола. Той е архитектурният шедьовър на Микеланджело, завършен след смъртта му през 1564 г. Подпрян на четири огромни пиластри, куполът е осветен от топлото сияние на 16 прозореца. Горната му част е разделена на 16 клина, които се събират в най-високата точка, а там е изобразен Бог Отец. Обърнете внимание на мозайките там, където пиластрите опират в купола. На всяка е изобразен един от четиримата евангелисти. Размерите им са огромни. Перото на св. Марк например е над 1,5 м. Латинският надпис по основата на купола е цитат от Евангелието на Матея (16:18), утвърждаващ важността на св. Петър и неговите наследници: „Ти си Петър и на тоя камък ще съградя църквата Си… и ще ти дам ключовете на царството Небесно…“ Папа Урбан VIII поискал Бернини да остави големи ниши между четирите огромни колони, поддържащи купола, и да постави в тях скулптури с височина над 4,8 м на св. Лонгин (изработена от Бернини), св. Андрей, св. Вероника и св. Елена. Понякога на балконите над тях се излагат скъпоценни реликви — копието на св. Лонгин (римския войник, пробол разпнатия на кръста Христос), части от кръста, които св. Елена донесла от Светите земи; кърпата на св. Вероника, на която, казват, имало отпечатък от лицето на Христос. Срещу колоната на св. Лонгин ще видите прекрасната бронзова статуя на св. Петър, излята от Арнолфо ди Камбио в края на XII в. (преди са я смятали за по-стара).

Разбира се, не трябва да пропускате и мраморната „Пиета“ на Микеланджело в първия параклис в десния страничен кораб. След едно покушение над нея тя е защитена с прозрачен брониран панел. Това е единствената подписана скулптура на Микеланджело. Подписът му се вижда върху драперията на гърдите на Богородица. Досега в „Св. Петър“ са погребани 147 папи. В коридора след левия напречен неф се намира гробницата на Александър VII от рода Киджи (1678), богато украсена с разноцветен мрамор и скулптура. Късното произведение на Бернини показва папата, коленичил в молитва, заобиколен от добродетелите. Ала вижте! Изпод гънките на украсения мрамор се надига главата на Крилатата смърт с пясъчен часовник в ръка. В левия страничен кораб се намира гробницата на Инокентий VIII, изработена от Антонио дел Полайоло.

Трябва да знаете, че повечето „картини“ са мозаечни копия на известни изображения от други църкви или от Ватиканските музеи. Изключение правят фреската на тавана над „Пиета“ и масленото платно на Пиетро да Кортона в капелата „Св. Причастие“. Само три паметника в църквата са посветени на жени. Кралица — кралица Кристина Шведска, която се отказала от престола, за да приеме католицизма; Графиня — графиня Матилда Тосканска, застанала на страната на папата по време на конфликта му с императора на Свещената римска империя през XI в.; Майката — Мария Клементина Собиески, майка на последния претендент за английския престол от рода Стюарт.

Интересни неща можете да видите и в „Съкровищницата“ (като излезете от левия трансепт). Срещу малка такса ще разгледате величествени църковни одежди и разпятия, един ангел от Бернини, още една гробница от Полайоло и т.нар. Пещери (Le Grotte Vaticane). Тук са погребани много папи, включително и Йоан Павел II. Той е поставен на мястото на Йоан XXXIII, след като тялото на Йоан XXXIII е изнесено горе за поклонение. Оттук ще можете да зърнете и олтара с гроба на св. Петър.

Разгледайте и купола. В далечния край на портика има асансьор. Срещу заплащане той ще ви изкачи до първото ниво. Оттам ще можете да оцените огромните размери на църквата. Друга тясна, сякаш безкрайна вита стълба ще ви изведе на балкона отгоре на купола — гледката е неописуема. Трябва да сте сигурни обаче, че можете да си позволите това физическо усилие и че нямате клаустрофобия. Вътрешната стълба е еднопосочна и не можете да се откажете по средата на пътя.