Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- National Geographic Traveler: Rome, Second Edition, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Надя Тодорова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция, форматиране
- analda (2019)
Издание:
Автор: Сари Гилбърт; Майкъл Броуз
Заглавие: Пътеводител Рим
Преводач: Надя Тодорова
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Егмонт България
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: Научнопопулярен текст
Националност: Американска
Печатница: „Лито Балкан“ АД, София
Редактор: Вихра Василева
Консултант: Нева Мичева
Коректор: Мариана Пиронкова
ISBN: 978-954-27-0324-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9316
История
- — Добавяне
Храмовете, арките и дякониите на „Форо Боарио“
Туристическа информация
Карта 15
Автобуси: СЗ, 23, 81, 95, 170,
280, 715, 716, 780
Огромната арка на Янус няма много общо с триумфалните арки, строени от императори като Тит и Септимий Север. Въпреки украсата си — в нишите по фасадата е имало статуи, а върху свода са изписани различни божества — тя е издигната с практическа цел като покрито кръстовище, където търговците на добитък от „Форо Боарио“ да се подслоняват от лошото време.
Същото се отнася за малката Арка на банкерите (Arco degli Argentari), долепена до църквата „Св. Георги във Велабър“ (San Giorgio in Velabro). Арката е издигната през 204 г. сл.Хр. от търговците на добитък и техните банкери, посветена е на Септимий Север и неговото семейство и е била главен вход към пазара на добитък. Ако ви се стори ниска, сетете се, че през столетията са се натрупвали наноси и останки и са вдигнали нивото на земята. Така долната част на арката, направена от травертин, за да се избегне износването от непрекъснатото търкане на добитъка, вече не се вижда. Горната част е от бял мрамор и е украсена с релефи, показващи как членове на императорското семейство участват в религиозни ритуали. Отдясно са Септимий Север и съпругата му, а отляво е Каракала. До него е бил изобразен брат му Публий Септимий Гета, но след като Каракала го убил, образът бил заличен. Срещу арката, на улица „Велабро“ 3, има желязна врата и хубав сводест проход. Той води към входа на Голямата клоака (Cloaca massima) — канализационната система от VI в. пр.Хр., която минава от Римския форум до Тибър.
„Св. Георги във Велабър“ е бивша дякония (място за раздаване на храна). Църквата е посветена на св. Георги — раннохристиянски мъченик от Палестина, който поразява ламя. В църквата има фреска на Богородица със светци от края на XIII в., приписвана на Пиетро Кавалини, очарователна колонада от XII в. и камбанария. Мощите на светеца, според някои даже и главата му, били донесени тук около средата на VIII в., когато според слуховете папа Захарий ги открил да събират прах в Латеранския дворец.
От другата страна на улица „Петросели“, на един хвърлей разстояние от реката, се намира „Храмът на Портуний“, известен и като „Късметът на мъжете“ (Fortuna Virilis), издигнат през I в. пр.Хр. и посветен на бога на пристанищата. Сградата е почти недокосната и е чудесен пример за базова храмова архитектура — правоъгълна, с колонада на входа и остатъци от гипсова украса, възпроизвеждаща ефекта на мрамора. Можете ли да познаете защо е оцеляла? През IX в. била превърната в църква. В стените на средновековния замък на семейство Крешенци от другата страна на тесния „Счупен мост“ са вградени римски колони, както и класически архитрав, съставен от антични фрагменти. Точно зад Храма на Портуний има възхитително кръгло светилище. Много векове смятали, че е храм на Веста, защото прилича на едноименния храм на Римския форум.
Днес обаче специалистите с голяма доза увереност твърдят, че храмът е бил посветен на Херкулес Победител. Нищо чудно. В онези времена всеки собственик на добитък е знаел, че си заслужава да се разпространява славата на Херкулес. Богът повалил великана Какус, защото Какус му откраднал добитъка. Образът на Херкулес може да се види и в горната лява част на Арката на банкерите. Този храм също е бил превърнат в църква. Но оригиналните фрагменти от бял мрамор все още се забелязват лесно. Повечето от 20-те коринтски колони също са оригинални.