Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- National Geographic Traveler: Rome, Second Edition, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Надя Тодорова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция, форматиране
- analda (2019)
Издание:
Автор: Сари Гилбърт; Майкъл Броуз
Заглавие: Пътеводител Рим
Преводач: Надя Тодорова
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Егмонт България
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: Научнопопулярен текст
Националност: Американска
Печатница: „Лито Балкан“ АД, София
Редактор: Вихра Василева
Консултант: Нева Мичева
Коректор: Мариана Пиронкова
ISBN: 978-954-27-0324-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9316
История
- — Добавяне
Дворецът „Барберини“ и Националната галерия за антично изкуство
Туристическа информация
Карта 5
ул. „Четирите фонтана“ 13
тел. 06 32810
Затв. — пон.
$$
Автобуси: СЗ, 52, 61, 62, 63,
80, 95, 116, 175, 492, 590.
Метро: Линия А (Barberini)
В двореца „Барберини“ (Palazzo Barberini) е живял Мафео Барберини, избран за папа под името Урбан VIII през 1623 г. Сградата е архитектурен шедьовър и израз на сътрудничеството на двама забележителни барокови архитекти — Джан Лоренцо Бернини и Франческо Боромини. Папата е сред богатите покровители на изкуството. Той не пести средства и кани за стенописите едни от най-големите художници на XVII в., сред които е и Пиетро да Кортона. Днес дворецът е съвсем подходящо място за безценните платна на Националната галерия.
На първия етаж вляво са разположени някои чаровни примитиви, повечето върху дърво. Живописните творби от XV и XVI в. са в следващите помещения.
В Зала 3 са „Благовещение“ и „Богородица с Младенеца“ на Фра Филипо Липи и „Мария Магдалина“ на Пиетро ди Козимо. В Зала 4 ще намерите няколко забележителни произведения от Антониацо Романо и Перуджино. В Зала 6 е прочутата „Дъщеря на пекаря“ от Рафаело — говори се, че това е любовницата на художника, макар че някои приписват аферата на неговия ученик Джулио Романо. Обърнете внимание — на гривната й е написано името на Рафаело. Пак тук е и „Отвличането на сабинянките“ от Джовани Антонио Баци (по прякор Содома), както и „Светото семейство“ и „Богородица с Младенеца“ от Андреа дел Сарто.
На сводестия таван Андреа Камасеи е изобразил „Сътворението на ангелите“. На просторния таван на Зала 7 Андреа Caku е нарисувал „Божият промисъл“. В Зала 8 са показани няколко шедьовъра: „Св. Йероним“ на Тинторето, „Венера и Адонис“ на Тициан, „Богородица с Младенеца и светци“ на Лоренцо Лото и поразителният „Портрет на Стефано Колона“ от Брондзино. В Зала 9 е представена една интересна „Пиета“ от последовател на Микеланджело, както и „Къпането на Вирсавия“ от Якопо Дзуки.
Но гвоздеят на програмата в двореца „Барберини“ е, без съмнение, величествената фреска на тавана в приемната „Победата на Божия промисъл“ от Пиетро да Кортона. В нея можете да видите повече от уголемен вариант на трите пчели на Барберини. В залата са показани и няколко от ескизите на Кортона. За съжаление, ако има специална изложба, ще трябва да си купите билет, за да видите този изключителен шедьовър.
Останалата част от колекцията може да се види на горния етаж (стълбището е проектирано от Бернини). В първата зала са показани няколко картини от Гуидо Рени, сред които и „Беатриче Ченчи“. Тук е и „Пиета“ от Джован Батиста Гаули (Бачича).
В залата вляво и надолу от централната зала се намира „Хенри VIII“ от Ханс Холбайн. От нея се влиза в друго помещение, където са изложени трите платна на Караваджо в музея — „Юдит и Олоферн“, „Нарцис“ и „Св. Франциск“. От другата страна на централната зала също има врата. От нея започват обиколките в малкия, но наистина прелестен апартамент, проектиран за принцеса Корнелия Костанца Барберини.
Обърнете внимание и на самия дворец. Той се смята за първия пример на аристократична барокова архитектура в Рим. Въпреки големия принос на Бернини и Боромини първоначалният проект на впечатляващата сграда се приписва на Карло Мадерно, вуйчо на Боромини, починал една година след започването на строежа.
Семейство Барберини поръчва сградата през 1625 г., малко след като Мафео Барберини става папа Урбан VIII. Така дворецът се превръща в олицетворение на аристократичния живот в Рим през XVII в. Смята се, че овалното стълбище в дясното крило (ако гледате откъм улица „Четирите фонтана“) е проектирано от Боромини (започнал като помощник на Бернини). Би било добре да излезете в градината и да погледнете впечатляващата централна колонада на Бернини и първоначалната главна фасада на сградата.