Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (45)

Увод и карта

Това е сърцето на съвременния Рим, кварталът, където солидните паметници от миналото — кръгли храмове, скулптирани колони, коринтски капители и ренесансови фонтани, се редуват с най-важните институции на днешния ден.

Фрагмент от мраморния слон пред църквата „Богородица над Минерва“.

Карта 7.

Пантеонът често е наричан „Ротондата“ заради своя купол. Оттук и името на площада — „Ротонда“.

За занаятчии и йезуити, банкери и политици, римляни и гости на града — централната му част, простряла се между Пантеона (Panteon) и площад „Венеция“ (Piazza Venezia), е необикновено място, смесица от антична, средновековна и ренесансова история. По улица „Корсо“ и на площад „Венеция“ във величествените каменни дворци, принадлежали някога на римските благородници, днес се намират най-големите италиански банки и застрахователни компании.

На площад „Колона“ срещу двореца „Киджи“ (Palazzo Chigi, XVI в.) се намира седалището на италианския министър-председател. Дворецът гледа към Колоната на Марк Аврелий, издигната през 193 г. сл.Хр. — тя е 80 години „по-млада“ от Колоната на Траян. Разположената в близкия дворец „Монтечиторио“ (Palazzo Montecitorio, фасадата му е дело на Бернини) Камара на депутатите гледа към един от 13-те египетски обелиска в града. В този район човек всеки ден си пие кафето на вълнуващия фон на Пантеона. Езическият храм, издигнат преди 1900 години, по-късно е превърнат в църква, а днес е национален паметник. Тук са погребани няколко крале, една кралица и неколцина художници.

За управата на Рим винаги е било трудно да поддържа реда на ремонтирания неотдавна площад „Ротонда“. Сега той е затворен за превозни средства, а в периферията му са разположени кафенета. Но да се държат настрани мотопедите не е лесна задача. Положението е подобно на онова през XIX в. Тогава властите направили отчаян опит да затворят рибния пазар и другите сергии с хранителни продукти, които обаче продължавали да изникват. Папа Пий VII поставил метална плоча в опит да прочисти района от „срамни сергии“ и „невероятно грозни неща“. Днес по ирония на съдбата плочата се оказва на стената на сградата, в която е разположена най-новата придобивка на площада — „Макдоналдс“.

Наблизо се намира и църквата „Богородица над Минерва“ (Santa Maria sopra Minerva). Тя принадлежи на Доминиканския религиозен орден — главен участник и в Инквизицията, и в Контрареформацията. Очарователният малък каменен слон на площада, проектиран от Джан Лоренцо Бернини (но не и изработен от него), символизира интелигентността. Доста по-многозначителен като символ, предвид политическата обстановка през 16 в., е мостът над ул. „Сан Иняцио“ зад църквата „Минерва“, по който доминиканските монаси ходели при своите колеги, йезуитите, в йезуитската църква „Св. Игнатий“.

Срещу Римския колеж — бивше йезуитско училище, а днес гимназия, се намира дворецът „Дория Памфили“ (Palazzo Doria Pamphilli). Сред предците на това благородно римско семейство има и папи, и князе. В наше време те са превърнали огромния си внушителен дворец и великолепната си колекция от произведения на изкуството в съвременен музей. Наблизо е и главната църква на йезуитите — „Исус“ (II Gesu). Тук щедрата барокова натруфеност служи за прослава на Бога.

Няколко улици, включително и „Корсо“, излизат на площад „Венеция“ и днес той прилича повече на транспортен център, отколкото на градски площад. Пътният полицай с каска, изправен на своя подиум по средата на кръстовището, е неизменна част от пейзажа и е увековечен в безброй филми и реклами.

От архитектурна гледна точка дворецът „Венеция“ може да се приеме за начало на модерния град — кръстопът между Средновековието и Ренесанса. Но обликът на площада се променя изцяло едва след издигането на паметника на Виктор Емануил II в края на XIX в. За да може паметникът да се вижда от улица „Корсо“, дворецът „Венеция“ (с чудесен вътрешен двор и градина) бил разглобен тухла по тухла и издигнат отново на площад „Сан Марко“ (Piazza San Marco) зад ъгъла. Базиликата „Св. Марк“ е построена през IV в. в чест на св. Марк. Говори се, че той написал прочутото си евангелие в близкия молитвен дом. Точно пред базиликата се намира една от известните „говорещи“ статуи — пищната „Госпожа Лукреция“.