Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (29)

Увод и карта

Фонтанът „Треви“ е сред местата в Рим, които привличат най-много туристи. Но в района има и други ренесансови и барокови шедьоври — един от най-големите музеи и бляскавата ул. „Венето“ (Via Veneto) с нейните луксозни хотели и кафенета.

Карта 5

Фрагмент от „Мавърския фонтан“ на площад „Навона“.

Целият свят свързва фонтана „Треви“ (Fontana di Trevi) заедно с Колизея и Стълбището на „Испанския площад“ с Вечния град. Всички посетители, независимо от коя част на света идват, веднага разпознават прочутия, внушителен по размери шадраван. „Треви“ обаче е скрит сред малките странични улички, както някога е бил и „Св. Петър“. Завивате зад ъгъла и сякаш случайно откривате огромния гигант от травертин, втъкнат сред градската теснотия. „Треви“ създава особено усещане — даже в град като Рим, където има толкова много фонтани, трудно ще избегнете изумлението пред драматичния късно бароков шедьовър на Никола Салви, изкусно вграден във великолепния съвременен дворец.

Той се намира в самия център на града, където са многобройните паметници от миналото величие на Рим. Тук, сред бароковите паметници ще намерите бутици и магазинчета на обикновени занаятчии. Наблизо се намира и дворецът „Колона“ (Palazzo Colonna). (В него е разположена частна галерия, отв. — само събота сутрин, 9:00 — 13:00 ч.) Ако тръгнете нагоре по ул. „Датария“ (Via della Dataria), ще стигнете go хълма Квиринал (monte Quirinale) и go двореца „Квиринал“ (Palazzo Quirinale) в най-горната му част. Някога тук е била лятната резиденция на папите, сега — на президента на Република Италия, затова следобед често можете да видите смяната на почетния караул.

След като късно ренесансовите папи превръщат двореца в място за почивка, районът около него става по-желан и големите архитекти Бернини и Боромини издигат тук няколко представителни църкви — йезуитската „Св. Андрей на Квиринал“ (Sant’Andrea al Quirinale) и „Св. Карл при четирите фонтана“ (San Carlo alle Quattro Fontane). Двамата майстори на италианската архитектура често се срещат. Всъщност в началото Боромини работи като чертожник при по-възрастния Бернини. Те работят заедно по двореца „Барберини“ (Palazzo Barberini) — огромно бароково творение по поръчка на Мафео Барберини, наскоро избран за папа под името Урбан VIII. Той наема архитектите да преустроят и разширят сградата, за да отговаря тя на новия му по-висок статут. Дворецът е изписан от най-големите художници на XVII в. (забележителният таван на голямата зала е дело на Пиетро да Кортона) и днес е една от двете сгради на Националната галерия (другата е дворецът „Корсини“ (Palazzo Corsini). Нейната колекция включва поредица от шедьоври, като се започне от „Благовещение“ на Фра Филипо Липи и се стигне до „Юдит и Олоферн“ на Микеланджело да Караваджо.

Площадът пред двореца също носи името на Барберини (Piazza Barberini). Днес той е и оживено кръгово движение, и голяма търговска зона. По тази причина повечето минувачи не забелязват очарователния фонтан с тритон (Fontana del Tritone) — едно от първите творения на Бернини. Сега фонтанът се намира на павирано пешеходно островче. От другата страна на улицата е фонтанът с пчелите (Fontana delle Api), запазил семейния символ на Барберини пчелата. Днес римляните не му обръщат особено внимание. Ала през XVII в., когато бил поставен, нещата били съвсем различни. Надписът на фонтана гласи, че е издигнат на 22-ата година от понтификата на папа Урбан VIII (Барберини). За съжаление надписът е открит няколко седмици преди годишнината и притеснява суеверните римляни — Урбан почива 8 дни преди започването на 22-ата година от понтификата си. Фонтанът с пчелите се намира в началото на ул. „Венето“. По дългата криволичеща улица векове наред са били разположени най-елегантните сгради, повечето шикозни хотели и кафенета. По времето на Римската империя, както и много по-късно, през XVI и XVII в., кварталът е място на безредно построени големи къщи. През 1870 г. обаче започва безсмисленото му разпокъсване в безумни спекулации с недвижими имоти. След Втората световна война улица „Венето“ става известна със своята очарователна романтика и блясък, отразени в много филми от онова време, но най-вече в „Сладък живот“ (1960) на Федерико Фелини. Сега всичко това вече го няма.