Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (41)

„Богородица на народа“

Туристическа информация

Карта 6

пл. „Пополо“ 12

тел. 06 361 0836

Затв. — пон. — събота: 12:00 — 16:00 ч.,

в неделя: 13:30 — 16:30 ч.

Автобуси: СЗ, 81, 88, 95, 119, 490, 495,

590, 628, 926.

Трамвай: 2.

Метро: Линия A (Flaminio)

Говори се, че на мястото на църквата бил погребан император Нерон. Папа Паскал II (1099–1118) обаче разкопал предполагаемия гроб, изгорил намерените останки и ги изхвърлил в Тибър. След това построил параклис, посветен на Дева Мария. По-късно „Богородица на народа“ е преправяна няколко пъти. Днес виждаме ренесансовата трикорабна църква с много странични параклиси. През следващите векове по нея също са правени промени — Браманте увеличава апсидата, а Бернини преработва украсата на интериора и добавя няколко барокови щриха към фасадата. В началото на XVI в. прилежащият манастир, който днес не съществува, бил посещаван от Мартин Лутер (само няколко години след това августинският монах ще започне протестантската Реформация).

Огромната художествена стойност на църквата се дължи на вътрешната украса, изработена от едни от най-талантливите художници на XVI в. Първият параклис вдясно — на рода Дела Ровере, е изписан от Пинтурикио.

Негови са стенописите „Преклонението пред Младенеца“ и величествените библейски сцени зад олтара и над него по сводестия таван. В главния бароков по стил олтар е изобразена Богородица на народа.

Столетия наред се е смятало, че е нарисувана от св. Лука, но специалистите по история на изкуството я датираха към XIII в. и я приписаха на Сиенската школа. Първият мраморен олтар, проектиран през 1473 г. от Андреа Бреньо, сега се намира в сакристията. За да го видите, трябва да влезете през вратата в края на десния напречен неф и да продължите по коридора. Зад главния олтар са величествените гробници на кардинал Асканио Сфорца и кардинал Джироламо Басо дела Ровере и двете изваяни от Андреа Сансовино.

Най-интересен в църквата е параклисът „Черази“, вляво от главния олтар. Тук се намират картините на Караваджо „Покръстването на св. Павел“ и „Разпването на св. Петър“.

"Покръстването на св. Павел" е една от двете драматични картини на Караваджо, украсяващи параклисите на тази църква.

Мраморният под и полилеят (три преплетени херувимчета) в блестящо украсения параклис „Киджи“ са дело на Бернини.

Не трябва да се пропуска и параклисът „Киджи“, дело на Рафаело Санти. Разположените в лявата и дясната му стена необичайни мраморни гробници на банкера Агостино Киджи и брат му вероятно са вдъхновени от римската пирамида на Цестий. Мозаечната украса в купола е изработена по скици на Рафаело.

Две от четирите ъглови скулптури — „Пророк Авакум и ангелът“ (ангелът го отнася да даде храна на Даниил в „лъвовата яма“) и „Даниил и лъвовете“, са от Бернини. „Раждането на св. Дева“ над олтара е на Себастиано дел Пиомбо. В апсидата зад главния олтар има два витража. Те са нещо доста необичайно за Рим и със сигурност са сред първите в града.

Преди да си тръгнете, вдясно от най-дясната врата, обърнете внимание на малко страшния скелет, поставен в една клетка с пеперуда (тя символизира Възкресението).