Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- National Geographic Traveler: Rome, Second Edition, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Надя Тодорова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция, форматиране
- analda (2019)
Издание:
Автор: Сари Гилбърт; Майкъл Броуз
Заглавие: Пътеводител Рим
Преводач: Надя Тодорова
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Егмонт България
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: Научнопопулярен текст
Националност: Американска
Печатница: „Лито Балкан“ АД, София
Редактор: Вихра Василева
Консултант: Нева Мичева
Коректор: Мариана Пиронкова
ISBN: 978-954-27-0324-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9316
История
- — Добавяне
Марсово поле
Увод и карта
Някога тук имало обширна речна низина, но през XIV в. папите решили да си построят дворец от другата страна на реката, на Ватиканския хълм, и през Ренесанса районът се превърнал в предпочитано място за живеене на римския елит.
Така древните римляни наричали обширната заливна тераса между хълма Квиринал и река Тибър. Преди инженерните работи на Траян тя била отделена от Римския форум със земно възвишение. През IV в. пр.Хр. започнали да я използват първо за лагеруване на военни части и учения, а след това и за игри и атлетически състезания.
Сред тревата и дърветата били построени многобройни беседки за удоволствие и почивка на гражданите. Първоначално Марсово поле (Марсово поле) включвало по-голямата част от днешния център на Рим, по-късно размерите му били свити и с това име започнали да наричат местността, затворена в извивката на Тибър срещу замъка „Св. Ангел“ и църквата „Св. Петър“. В нея влиза горе-долу всичко между улица „Корсо“ и реката. Районът станал предпочитано място за жилищно строителство едва през 1377 г., когато папите се върнали от Авиньон и се заселили във Ватикана от другата страна на Тибър. Така Марсово поле се оказва една от най-старите части на съвременния Рим. Просторните му квартали са се запазили до голяма степен такива, каквито са били, преди някой изобщо да си помисли за широки булеварди като „Виторио Емануеле“. И тогава, както и сега, малките улички образували лабиринт, накъсван от просторни площади, например „Навона“ (Piazza Navona) с неговите величествени барокови фонтани, „Кампо дей фиори“ (Сатро dei fiori с пазара за храни и цветя) или „Фарнезе“ (Piazza Farnese) — един урок по ренесансова елегантност.
Тук следите от миналото са навсякъде. Под площад „Навона“ на няколко метра под днешното ниво се намират останките от стадиона на император Домициан. Можете да видите част от тях, ако тръгнете на север от площада по улица „Агонале“ (Via Agonale) и в края й завиете наляво. Средновековните арки и пасажи извикват във въображението образи на търговци и на войници, дрънкащи с броните си. По сградите е отбелязано докъде е стигало нивото на водата при наводненията отпреди построяването на дигите. В този квартал ренесансовите дворци „Алтемпс“ (Palazzo Altemps) и Апостолическата канцелария (Cancelleria) си съперничат с бароковите палати като двореца „Памфили“ (Palazzo Pamphili) и църкви като „Св. Агнеса Навонска“ (Sant’Agnese in Agone) или „Св. Андрей от долината“ (Sant’Andrea della Valle). Елегантните улици „Джулия“, „Монсерато“ и „Коронари“ с техните църкви, скъпи апартаменти под наем, галерии и изискани антикварни магазини се редуват и с по-скромни пресечки. По улица „Джубонари“ има много магазини за дрехи и обувки с намалени цени, а в уличките около Театъра на Помпей и по улица „Говерно Векио“ ще намерите безброй дюкянчета на художници и занаятчии — преки наследници на по-раншните еснафи, много от които са дали имената си на днешните улици.