Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (61)

Площад „Кампо дей фиори“

Туристическа информация

Карта 9

Автобуси: СЗ, 46, 62, 64, 70, 81,

87, 116, 492, 628

Площад „Кампо дей фиори“ (piazza Campo dei fiori) е едно от най-оживените и най-пъстри места в града. От 1869 г., когато е затворен пазарът на площад „Навона“, тук има пазар на открито. Всяка сутрин от понеделник до събота сергиите са пълни с пресни продукти, риба и цветя, а въздухът ехти от виковете на продавачите. Можете да дойдете и вечер. Млади италианци и чужденци изпълват евтините барове по площада. Оживените кръчмички са отворени до късно през нощта.

Площад „Кампо дей фиори“ е стъпил в два римски квартала — „Регола“ и „Парионе“. На номера 14 и 30 има табели, които показват техните граници.

Разпространението на супермаркетите и ресторантите за бързо хранене промени хранителните навици. Но този пазар на открито, преместен тук през 1869 г. от площад „Навона“, продължава да е жив.

Площад „Кампо дей фиори“ е един от важните площади, несвързани с определено благородническо семейство или важна сграда. Единствената по-забележителна постройка тук е дворецът „Пио Ригети“, построен в югоизточния край на площада върху руините на Театъра на Помпей. След решението на Светия престол през XIV в. да се установи във Ватикана „Кампо дей фиори“, както и останалата част на Марсово поле, започва да придобива все по-голямо значение. Площадът се намирал на пътя на улица „Папалис“ (днес вече я няма) и на улица „Пелегрино“ — пешеходните маршрути на поклонниците, идващи от южните части на града.

Когато папа Сикст IV построява мост над Тибър (Ponte Sisto) за Светата 1475 г., площадът се превръща в транзитна точка за всички, които идват оттатък Тибър, зоната „Трастевере“, и съответно — в център на процъфтяваща търговия.

През XVII в. обаче тази дейност се пренася в района на Испанския площад. Зад ъгъла, на улица „Бишоне“, се намира „Слънчевият хан“ (Albergo del Sole), считан за най-стария хотел в Рим. Някога на ъгъла на улиците „Капелари“ и „Гало“ имало и друг хан — „Кравата“ (La Vacca), управляван от Ваноца Катанеи, любовница на Родриго Борджия (бъдещия папа Александър VI) и майка на красивата, но с лоша слава Лукреция. В миналото голямото открито пространство на площада било много подходящо за всякакъв вид игри и процесии, да не говорим за публичните екзекуции. Тук през 1600 г. Инквизицията изгаря на клада като еретик Джордано Бруно. Днес на мястото на кладата, в средата на площада, е поставена негова статуя.

Имената на улиците

През Средновековието и Ренесанса занаятчиите се стремели да правят дюкяните си заедно по еснафи — практика, често налагана от закона, а и от удобството. Така много улици в централната част на стария Рим получили имената на съответните професии.

Например улица „Капелари“, която започва в северозападния край на площад „Кампо дей фиори“, е на шапкарите; улица „Баулари“ към площад „Навона“ е на чантаджиите; улица „Джубонари“ към улица „Аренула“ и гетото е на абаджиите. Други примери са улица „Киавари“ — на ключарите; улица „Седиари“ — на дърводелците и майсторите на столове; и улица „Балестрари“ — на майсторите на арбалети. На улица „Коронари“ работели майсторите на броеници; на улица „Честари“ — кошничарите, на „Фунари“ — въжарите; на „Стадерари“ — кантарджиите; а на улица „Боло“ („Клеймото“) златарите донасяли златото или среброто да му сложат контролен печат за проба.

Един малък речник ще ви помогне да получите по-ясна представа за историческия контекст. Площад „Фико“ е наречен на столетно смокиново дърво, улица „Говерно Векио“ („Старото правителство“) — на голяма сграда, в която някога се намирало седалището на папското правителство, а улица „Солдати“ („Войници“), близо до площад „Навона“, била маршрут на военен патрул.