Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- National Geographic Traveler: Rome, Second Edition, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Надя Тодорова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция, форматиране
- analda (2019)
Издание:
Автор: Сари Гилбърт; Майкъл Броуз
Заглавие: Пътеводител Рим
Преводач: Надя Тодорова
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Егмонт България
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: Научнопопулярен текст
Националност: Американска
Печатница: „Лито Балкан“ АД, София
Редактор: Вихра Василева
Консултант: Нева Мичева
Коректор: Мариана Пиронкова
ISBN: 978-954-27-0324-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9316
История
- — Добавяне
Вила „Джулия“
Туристическа информация
Карта 6
„Вила Джулия“ 9
тел. 06 32 26 57
Затв. — пон.
$$. Аудио екскурзовод: $
Трамваи: 2, 3, 19
Нима може да се желае нещо повече? Вила „Джулия“ е не само върхово постижение на ренесансовата архитектура, но и хранилище на една от най-важните колекции от етруско и предримско изкуство в света (от 1889). Вилата е построена между 1551 и 1553 г. от папа Юлии III (1550–1555). За целта той наема едни от най-прочутите архитекти на епохата — Микеланджело, Базари, Аманати и Виньола, да разширят и да облагородят съществуващата по-ранна постройка. Получава се завършен израз на ренесансовото разбиране за взаимовръзката екстериор — интериор, зародило се 40 години преди това при вила „Фарнезина“.
Щом преминете входния вестибюл, се озовавате в полукръгла зала с колонада. Таванът е изписан и създава илюзия за беседка, която хармонира с вътрешния двор и градините. В дясната градина има възстановка на етруски храм. В другия край на вътрешния двор има покрита веранда, която води към сенчест, поставен по-ниско нимфеум. Двуетажният Национален музей „Вила Джулия“ (Museo Nazionale di Villa Giulia) e разположен в дясното и лявото крило на сградата. В него се влиза през лявата страна на колонадата. В първите шест зали са показани артефакти главно от некропола Вулчи. Има даже възстановка на гробница от Черветери — град в сърцето на някогашната Етрусия.
Едва ли някой би искал да пропусне Зала 7 с омагьосващите многоцветни теракотени фигури в естествена големина от края на VI в. пр.Хр. — Херкулес, Аполон и богиня, държаща малко дете. Те вероятно са изработени от Вулка, майстор скулптор от Вейо. Смята се, че той е автор и на украсата на огромния храм на Юпитер, издигал се някога на хълма Капитолий. Зала 9 (партерът вляво) е абсолютно задължителна. Тук се намира великолепният световноизвестен саркофаг на млади съпрузи, полегнали на одър. На горния етаж има безброй предмети, домакински съдове, бронзови прибори, оръжие, бижута и керамика.
В другото крило на музея са показани още материали от различни гробници и храмове. Завладяващ е частично възстановеният фронтон от храма на Аполон от местността Ло Сказато, а бюстът на Аполон е великолепен. Лицето му е леко обърнато надясно и е съсредоточено, сякаш слуша пророчество.
„Вили и паркове“
Рим е един от най-зелените градове в Европа. Местната аристокрация създава в своите имения необикновено голям брой паркове, а финансовите й затруднения в по-ново време я принуждават да ги продава на държавата. Тези големи тревни пространства по хълмовете се наричат просто „вили“, което означава, че паркът някога е бил частно имение. Крайградски имения не са планирани, за да се живее в тях постоянно, служили са само за прекарване на свободното време. За същото са служели и именията, опасващи града по време на Древния Рим. Днес римските паркове са отворени от разсъмване до здрач и са любимо място за всички бегачи, пенсионери и безцелно шляещи се хора.
Сградата в имението се наричала „казина“, „къщурка“. Думата очевидно нарочно е в умалителна форма. В епохата на Ренесанса благородниците започват да се надпреварват да строят потънали в зеленина дворци за удоволствия, обкръжени от места за съзерцание. Тази мода продължава и през епохата на барока. Къщите стават все по-големи и по-блестящи. За какво са ги използвали? За еднодневно бягство от лятната жега, за пикник, за тържества или, както е в случая с „Вила Боргезе“ (най-известния от парковете), за да съхраняват и показват великолепни колекции от произведения на изкуството.
Не всички „вили“ са запазени. От „Вила Лудовизи“, заемала някога по-голямата част от района на улица „Венето“, не е останало абсолютно нищо. Градините на вила „Джулия“, днес Музей на етруското изкуство, са погълнати от градското строителство. Същият е и случаят с вила „Джустиниани“ близо до Латерано. За късмет на днешните римляни обаче няколко десетки „вили“ все пак са оцелели. „Вила Ада“, „Вила Торлония“ и „Вила Шара“ са сред онези, които осигуряват място за разходка на чист въздух. Разбира се, има и други паркове. Някои са засадени около антични паметници като „Парка на Траян“ на хълма Опио около Траяновите терми и парка „Шипиони“ около останките от гробницата на Корнелий Сципион, построена от могъщото семейство на Сципионите през III-II в. пр.Хр., близо до Апиевия път.
„Вила Боргезе“ е като Сентрал парк в Ню Йорк или парка „Св. Джеймс“ в Лондон. Нейните 80 хектара предлагат на жителите на Рим свободно пространство за бягане, каране на колело, езда и разходки сред зеленина, скулптури, неокласически храмове и фонтани в центъра на града. Тук има изкуствено езеро, зоологическа градина и затревен амфитеатър (пл. „Сиена“) под сянката на пиниите. В амфитеатъра ежегодно през май се провежда шоу с коне. До вила „Боргезе“ може да се стигне от различни места — „Порта Пинчана“, горния край на улица „Венето“, площад „Фламинио“, точно зад площад „Пополо“, както и от галерия „Боргезе“. В парка се намират няколко големи музея — галерия „Боргезе“, Музеят за модерно изкуство и вила „Джулия“.
Южно от „Вила Боргезе“, между Пинчо и Испанския площад се намира вила „Медичи“. Тя е построена за тосканския кардинал в градините на Лукул — известен римски чревоугодник и бохем. Хенри Джеймс нарича градините на тази късно ренесансова сграда „приказно-призрачно място“. Днес във вилата е разположена Френската академия. Тя се използва за временни изложби (тел. 06 67611). През лятото в голямата градина се провеждат концерти на открито. Това е единствената възможност да се разгледат градините. Сред другите градски паркове са „Дория Памфили“ на хълма Яникул, построена през XVII в. за принц Камило Памфили. В нея има красива „казина“, която за съжаление обикновено не е отворена за посещения. Тя е най-големият парк в града — заема 180 хектара и има периметър от 9 км — рай за бегачите и любителите на чистия въздух. През 60-те години на XX в. княгиня Памфили продава вилата, за да плати огромните си данъци. „Вила Челимонтана“, първоначално „Вила Матеи“ (по името на семейството, което я е построило през XVI в.), се намира на хълма Целий и е очарователно място за разходки сред антични статуи. Тук се намира и един от 13-те обелиска в Рим. През лятото в парка се провежда популярен джаз фестивал.