Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- National Geographic Traveler: Rome, Second Edition, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Надя Тодорова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция, форматиране
- analda (2019)
Издание:
Автор: Сари Гилбърт; Майкъл Броуз
Заглавие: Пътеводител Рим
Преводач: Надя Тодорова
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Егмонт България
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: Научнопопулярен текст
Националност: Американска
Печатница: „Лито Балкан“ АД, София
Редактор: Вихра Василева
Консултант: Нева Мичева
Коректор: Мариана Пиронкова
ISBN: 978-954-27-0324-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9316
История
- — Добавяне
Улица „Венето“
Туристическа информация
Карта 5
Автобуси: СЗ, 52, 63, 80, 95, 116.
Метро: Линия A (Barberini)
В древността точно тук са се намирали големите, обкръжени с великолепни градини къщи на богатите римляни. Тези сгради от I в., както и градините около тях, са изчезнали почти без следа.
Най-известни тук са „Градините на Салустий“ (Horti Sallustiani). Салуст бил римски генерал и учен, съвременник на Юлии Цезар. След бъркотията през V и VI в. сл.Хр. (варварските нашествия и войните довеждат до прекъсване на водоснабдяването) жителите на района се преместват по-близо до центъра на града и кварталът е изоставен.
Но през XVII в. по-голямата му част е заета от обширния парк „Лудовизи“ (Villa Ludovisi) и предградието се възражда. В края на XIX в., когато спекулациите с недвижими имоти откриват пътя за модерното градостроителство, паркът е продаден.
В началото на XX в. улица „Венето“ (официално улица „Виторио Венето“) се превръща в най-елегантната римска улица с най-добрите хотели и ресторанти в града. През 50-те години горната и част става неоспорим център на „сладкия живот“ (la dolce vita) — термин, използван по време на икономическия бум през 50-те и 60-те години на XX в. за блясъка на нощния живот в Рим, за появата и изчезването на международната галактика от филмови звезди във Вечния град, както и за безспирните неумолими нападения на папараците срещу звездите на града.
Епохата е отразена в много филми от онова време, най-вече „Сладък живот“ (1960) — една от най-хубавите творби на Федерико Фелини. Именно от тази лента е незабравимата сцена, в която сладострастната Анита Екберг, наблюдавана от прехласнатия репортер Марчело Рубини (Марчело Мастрояни), се потапя във водите на фонтана „Треви“.
По онова време най-известните барове и кафенета на улицата — Doney, Cafe de Paris, Harry’s Bar, са „свърталище“ на актриси като София Лорен, Джина Лолобриджида, Елизабет Тейлър, Ингрид Бергман, актьори като Ричард Бъртън и Бърт Ланкастър и режисьори като Виторио де Сика, Роберто Роселини и много други, които идват тук, за да видят и да бъдат видени.
Днес обаче улица „Венето“ е просто един от по-широките римски булеварди. От двете й страни по тротоарите са разположени очарователни, но много скъпи кафенета, елегантни магазини и луксозни хотели като „Екселсиор“ и грандхотел „Флора“ от веригата „Мариот“. В горния край на улицата се намира „Порта Пинчана“ (Porta Pinciana) — укрепен вход, построен в Аврелиановата стена през 403 г. сл. Хр. от император Хонорий. Портата води към парка „Боргезе“ (Villa Borghese) и галерия „Боргезе“ (Galleria Borghese). В долния си край улица „Венето“ свършва на площад „Барберини“, където се намират много банки, министерства и други хотели, като и две от известните скулптури на Бернини. Мястото е и важен транспортен възел.