Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (35)

Улица „Венето“

Туристическа информация

Карта 5

Автобуси: СЗ, 52, 63, 80, 95, 116.

Метро: Линия A (Barberini)

През 50-те и 60-те години на XX в. римските папараци снимат как известните личности, постоянни посетители на кафенетата по улица „Венето“, бавно си пият аперитива или глътват набързо по чашка за лека нощ.

В древността точно тук са се намирали големите, обкръжени с великолепни градини къщи на богатите римляни. Тези сгради от I в., както и градините около тях, са изчезнали почти без следа.

Най-известни тук са „Градините на Салустий“ (Horti Sallustiani). Салуст бил римски генерал и учен, съвременник на Юлии Цезар. След бъркотията през V и VI в. сл.Хр. (варварските нашествия и войните довеждат до прекъсване на водоснабдяването) жителите на района се преместват по-близо до центъра на града и кварталът е изоставен.

Но през XVII в. по-голямата му част е заета от обширния парк „Лудовизи“ (Villa Ludovisi) и предградието се възражда. В края на XIX в., когато спекулациите с недвижими имоти откриват пътя за модерното градостроителство, паркът е продаден.

В началото на XX в. улица „Венето“ (официално улица „Виторио Венето“) се превръща в най-елегантната римска улица с най-добрите хотели и ресторанти в града. През 50-те години горната и част става неоспорим център на „сладкия живот“ (la dolce vita) — термин, използван по време на икономическия бум през 50-те и 60-те години на XX в. за блясъка на нощния живот в Рим, за появата и изчезването на международната галактика от филмови звезди във Вечния град, както и за безспирните неумолими нападения на папараците срещу звездите на града.

Епохата е отразена в много филми от онова време, най-вече „Сладък живот“ (1960) — една от най-хубавите творби на Федерико Фелини. Именно от тази лента е незабравимата сцена, в която сладострастната Анита Екберг, наблюдавана от прехласнатия репортер Марчело Рубини (Марчело Мастрояни), се потапя във водите на фонтана „Треви“.

По онова време най-известните барове и кафенета на улицата — Doney, Cafe de Paris, Harry’s Bar, са „свърталище“ на актриси като София Лорен, Джина Лолобриджида, Елизабет Тейлър, Ингрид Бергман, актьори като Ричард Бъртън и Бърт Ланкастър и режисьори като Виторио де Сика, Роберто Роселини и много други, които идват тук, за да видят и да бъдат видени.

Днес обаче улица „Венето“ е просто един от по-широките римски булеварди. От двете й страни по тротоарите са разположени очарователни, но много скъпи кафенета, елегантни магазини и луксозни хотели като „Екселсиор“ и грандхотел „Флора“ от веригата „Мариот“. В горния край на улицата се намира „Порта Пинчана“ (Porta Pinciana) — укрепен вход, построен в Аврелиановата стена през 403 г. сл. Хр. от император Хонорий. Портата води към парка „Боргезе“ (Villa Borghese) и галерия „Боргезе“ (Galleria Borghese). В долния си край улица „Венето“ свършва на площад „Барберини“, където се намират много банки, министерства и други хотели, като и две от известните скулптури на Бернини. Мястото е и важен транспортен възел.