Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (68)

Ватиканските музеи

Туристическа информация

Карта 12

ул. „Ватикано“

тел. 06 6988 3041

Отв. — 8:45 — 16:45 ч. (март — окт.);

8:45 — 13:45 ч. (ноем. — февр. и всяка събота).

Касата затваря 1 час и 25 мин. по-рано.

Затв. — неделя, освен последната неделя от месеца сутрин.

$$$, последната неделя от месеца е безплатно.

Аудио екскурзовод: $$. Обиколки с екскурзовод ($$$) всеки ден,

освен неделя. За резервация 06 6988 4947.

Автобуси: 32, 49, 81, 98, 492, 990

Бронзовата борова шишарка дава името си не само на този вътрешен двор, но и на целия квартал близо до Пантеона, където е била намерена.

Парапетът на монументалната спираловидна стълба е проектиран от Джузепе Момо през 30-те години на XX в. и е украсен с папски гербове.

Ориентацията в комплекса на Ватикана по принцип не е лесна. Нещата се усложняват още повече, защото властите отварят и затварят различните входове, за да регулират огромния поток от туристи. Ако попаднете в пиков период, най-добре направете посещението си в късната сутрин, около 11:30 ч. Така ще избегнете дългите опашки, които се образуват при отварянето. Но внимавайте, около час или повече преди затваряне на музея достъпът се прекратява.

Ватиканските музеи са огромни. Не можете да видите всичко на един път. Изберете разделите, които са най-интересни за вас, и идете направо там. Не се опитвайте да четете и да попивате всичко по пътя. Помнете също, че и ходенето е доста — само от входа до Сикстинската капела има около 0,5 км!

Щом влезете през новия вход откъм улица „Ватикано“, изкачете няколко стъпала, а после вземете ескалатора нагоре. Вдясно е Пинакотеката (Художествената галерия). Повечето посетители, които идват тук за пръв път, обикновено отиват направо в Стаите на Рафаело и в Сикстинската капела. За тях се минава през „Вестибюла на четирите врати“ (Vestibolo dei Quattro Cancelli). Обърнете внимание на внушителната скулптура на борова шишарка в „Двора с шишарката“ (Cortile della Pigna). Продължете през вратата от другата страна на вестибюла, завийте вляво и се качете по стълбите до първата площадка, където е Залата във форма на гръцки кръст — част от Пио-Климентовия музей. Не пропускайте и великолепните саркофази от IV в. В десния, украсен с батални сцени, е погребана св. Елена, майката на император Константин.

Качете се по стълбите на втория етаж и тръгнете по дългия коридор, разделен на три части — „Галерията на Канделабрите“ „Галерията на гоблените“ и „Галерията на географските карти“. В последната има интересни географски карти, изобразяващи владенията на Италия и църквата през 80-те години на XVI в. От прозорците вдясно ще видите ренесансовата къща на Пий IV и градините на Ватикана. Залата на Непорочната в края води към Стаите на Рафаело.

Стаите на Рафаело

Четирите стаи на Рафаело са изписани по поръчка на Юлии II през 1508 г. Предишните папски покои вероятно твърде много напомняли на Юлии за омразния му предшественик Александър VI (Борджия), за семейство Борджа и най-вече за дъщерята на Александър Лукреция. Първите две стаи — „Стаята на Сигнатурата“ и „Стаята на Хелиодор“, се смятат за едни от най-хубавите творения, свързани с Рафаело. „Стаята на пожара в Борго“ е изрисувана по негови проекти главно от неговите ученици, а за „Стаята на Константин“ великият художник вероятно е направил само някои предварителни скици, защото тя е завършена през 1524 г. след смъртта му. Главната сцена в тази стая е победата на християнството над езичеството. Тя е представена в сцени от живота на св. Константин, приписвани най-вече на Джулио Романо, Франческо Пени и Рафаелино дел Коле.

„Стаята на Сигнатурата“ е била библиотека и кабинет на Юлий. Тук се намират две от най-известните произведения на Рафаело — „Спорът за Светото причастие“ и „Атинската школа“, рисувани между 1508 и 1511 г., за да прославят съответно вярата и философията. В първата картина от двете страни на Христос, Богородица и св. Йоан Кръстител са поставени фигури от Новия и Стария завет (само тези от Новия са с нимб), под тях — олтар с нафора, а най-долу — четирима от отците на църквата, светци и учени.

В долната дясна част се вижда Данте. В „Атинската школа“ сред голяма класическа сграда е показан оживен разговор между Платон и Аристотел. На Рафаело очевидно му е доставяло удоволствие да рисува своите съвременници в историческа обстановка. Изобразил е мнозина от тях, включително и себе си (преди предпоследния в групата мъже с шапки вдясно). Точно пред него е Браманте в образа на Евклид. Той се е навел и с компас в ръка обяснява нещо на учениците си. Браманте е нарисуван и в левия край на „Спорът за Светото причастие“, наведен през парапета. Тъжната замислена фигура, седнала най-отпред, е Микеланджело. Той е в образа на Хераклит, подпрял глава на лявата си ръка, докато си води бележки.

„Стаята на Хелиодор“ е забележителна с изумителното използване на цветовете (обърнете внимание на Швейцарската гвардия в долния десен ъгъл от „Службата в Болсена“, изобразяваща чудо от XIII в.) и драматичното осветление (в „Освобождаването на св. Петър“). Тя е изписана между 1512 и 1514 г. и първоначално е била спалня. Тук се намират също „Изгонването на Хелиодор“ (от храма в Йерусалим) и „Срещата на папа Лъв с Атила“.

На втората е показано нападението на хуна Атила срещу Рим през V в. и как по време на битката св. Лъв Велики, папа Лъв I (440–461), обръща варварите в бягство. В този случай обаче склонността на Рафаело да рисува свои съвременници в образите на исторически личности създава затруднения. След смъртта на Юлий II Рафаело рисува ново лице на св. Лъв. То принадлежи на новия папа — Лъв X (1513–1521), макар че той вече е показан като един от съпровождащите кардинали. И така, Лъв X присъства два пъти в една и съща сцена.

„Стаята на пожара в Борго“ пък е била столова. Рисувана е между 1514 и 1517 г. от учениците на Рафаело Тук са изобразени събития от живота на двама папи с името Лъв — Лъв III и Лъв IV, който построил стените на Ватикана през IX в. Най-известната картина показва как през 847 г. Лъв IV изгасил пожара в квартал „Борго“ до Ватикана, като произнесъл благословия от Балкона за благослов. Близо до тази стая е малкият частен параклис „Капелата на Николай V“, стенописана от флорентинския художник Фра Анджелико.

По пътя към Сикстинската капела се отбийте и в „Покоите на Борджия“, украсени с прекрасни фрески от Пинтурикио и неговите ученици.

Сикстинската капела

След 20 години усърдна работа всички стенописи в Сикстинската капела са реставрирани.

Схема на Ватиканските музеи.

Правоъгълната зала, построена от Джовани ди Долче при управлението на Сикст IV (1471–1484), помни доста исторически събития. Тя е била личен параклис на папите. Тук векове наред се е провеждал изборът на нов папа. Подът е украсен с изискани орнаменти в стил опус александринум (тип геометрична мозайка от кубчета мрамор, най-често в червено и черно) и напомня за подовете в стил „козматеско“ от XIII и XIV. Елегантна зербована мраморна преграда, дело на Мино да Фиезоле, Андреа Бреньо и Джовани Далмата, разделя залата на две.

Сикстинската зала е част от обширната Ватиканска библиотека, построена между 1587 и 1589 г. в големия вътрешен двор „Белведере“ и така той е разделен на две.

След смъртта на папата Кардиналската колегия се събира в Сикстинската капела, за да избере наследника на престола.

Но залата е най-известна с реставрираните тавани и стени. Мнозина смятат фреските по тях за върхово постижение на ренесансовото изкуство, та дори и на изкуството въобще.

Стенописите в Сикстинската капела могат да бъдат разделени според три периода, всеки от които съвпада с важен етап от развитието на Ренесанса. Дългите стени са изписани между 1481 и 1483 г., Микеланджело рисува тавана между 1508 и 1512 г., а „Страшният съд“ е сътворен 20 години по-късно — между 1534 и 1541 г.

Тук са работили някои от най-изтъкнатите художници на XV в. — Пинтурикио, Ботичели, Перуджино, Гирландайо, Росели, Синьорели — всички са от Тоскана или Умбрия. Центробежната сила на съживеното папство измества центъра на културния живот от Флоренция и нейните околности в Рим.

Отляво фреските започват със „Страшният съд“ и продължават със сцени от Стария завет — „Горящата къпина“, „Убийството на египтянина“, „Наказанието на Корей, Датан и Авирон“ (Ботичели), „Заветът и смъртта на Мойсей“ (Синьорели). Сцените отдясно са от Новия завет — „Кръщението на Христос“ (Питурикио или Перуджино), „Изкушението на Христос“ (Ботичели), „Призоваването на Петър и Андрей“ (Доменико Гирландайо) и „Христос дава ключовете на Петър“ (Перуджино). На стената срещу „Страшният съд“ са „Възкресение“ (Гирландайо) и „Св. Михаил“ (Салвиати) — и двете по-късно са прерисувани.

Периодът на ранния Ренесанс, когато Микеланджело рисува тавана (първоначално той бил син на звезди), съвпада с всеобщото настроение на културна и политическа самоувереност. Микеланджело приема поръчката без особен възторг — той смятал себе си за скулптор, а не за художник, и искал да продължи работата си по гробницата на Юлий II.

Тя остава недовършена, но пък е създаден величественият „Мойсей“ — сега в „Св. Петър във вериги“.

Веднъж приел поръчката, Микеланджело превръща по-скромния проект „Дванадесетте Апостоли“ в по-амбициозен — „Сътворението“. Художникът четири години лежи по гръб на скелето, за да завърши работата си.

Изборът на този сюжет не е случаен. Космологията на тогавашното време разделя световната история на няколко периода: преди Божия закон, по време на Божия закон, както той е даден на Мойсей, и периода на Славата, започнал с идването на Христос. По-старите стенописи по стените отразяват последните два периода, затова Микеланджело решава да посвети тавана на първия период със сюжети Сътворението, Райската градина и първородния грях. Живописта е великолепна и това е признато от самото начало. Дано да си носите бинокъл или поне да имате подръка огледало, за да ви е удобно да разгледате тавана.

Помнете, разглеждането започва откъм олтара. Над вас има девет главни сцени, редуващи се в по-големи и по-малки правоъгълници: „Отделянето на светлината от мрака“, „Сътворението на Слънцето, Луната и планетите“, „Отделянето на земята от морето“, „Сътворението на растенията и животните“, „Сътворението на Адам“, „Сътворението на Ева от реброто на Адам“, „Изгонването от Райската градина“, „Жертвоприношението на Ной“, „Потопът“ и „Пиянството на Ной“.

Сцените са обрамчени от портретите на пророците — по часовниковата стрелка са Иона, Йеремия, Йезекиил, Иоил, Захария, Исаия и Даниил. Те се редуват с жените оракули от античния свят, известните сибили — по часовниковата стрелка ще видите Персийската, Еритрейската, Делфийската, Кумската и Либийската сибила. В триъгълните люнети между образите на сибилите и пророците са изписани образите на предвестниците и предците на Исус Христос.

В четирите по-големи ъглови люнета са изобразени сцени от Стария завет. Над триъгълните люнети с предвестниците на Христос между пророците и сибилите са нарисувани атлетични мъжки фигури в различни пози върху ниски пиедестали.

Когато Микеланджело започва да рисува „Страшният съд“ по поръчка на папа Павел III (1534–1549), настроението в Рим рязко се е променило към песимистично. Разграбването на града през 1527 г. е предизвикало нестабилност, а процъфтяващото протестантско движение подклажда верски страсти и религиозна несигурност.

В „Страшният съд“ можете да видите драмата, ужаса и патоса на епохата. Стенописът получава доста по-неблагоприятни отзиви от „Сътворението“, като мнозина критици даже виждат в него неблагопристойност. В центъра на композицията е атлетичният голобрад и строг Христос — съдия, а от двете му страни са Дева Мария и светците. Под него вляво са благословените на път за Рая. От дясната страна са прокълнатите. Тях ги бутат към Ада, а Харон седи в лодката си и гледа. В образа на Минос, съдника в подземното царство (фигурата в долния десен ъгъл с магарешките уши и тяло, около което се е увила змия), Микеланджело рисува един от най-острите си критици — Биаджо да Чезена, папски церемониалмайстор, а като св. Вартоломей (под Спасителя вдясно) слага своя автопортрет. Светецът държи одрана кожа (това напомня за мъченическата му смърт), но няма брада. Как така? Лицето е на голобрадия Микеланджело.

Римските папи управлявали по-голямата част от Централна Италия до 60-те години на XIX в. За важните си документи те използвали такива печати.

Пио-Климентиновия музей

В Пио-Климентиновия музей се влиза откъм „Двора с шишарката“. После се качвате нагоре по стълбите до двореца „Белведере“ (дословно „Хубав изглед“), построен при управлението на Инокентий VIII. В музея има няколко отдела, но най-впечатляващ е този за класическа скулптура в Осмоъгълния двор.

Може да се каже, че оттук започва Ватиканският музеен комплекс — през 1503 г., когато папа Юлии II поставя в двора „Белведере“ статуя на Аполон (оттогава тя се нарича „Аполон Белведерски“).

През 1770 г. Климент XIV значително обогатява папската колекция, а малко след това е отворен и музеят. Списъкът на скулптурите няма край, но няколко от тях трябва да видите на всяка цена. Те са в първите зали. В малката Апоксиоменова зала, точно след кръглия вестибюл, се намира скулптурата „Атлетът Апоксиомен“ — римско копие от I в. на бронзовата статуя от Лизип (320 г. пр.Хр.). Тя изобразява атлет, почистващ тялото си с метално стъргало. Скулптурата е намерена в квартал „Трастевере“ през 1849 г. на улица, наречена след това „Улицата на атлета“.

В Осмоъгълния двор ще видите не само „Аполон Белведерски“, но и „Лаокоон“ — може би най-великата оцеляла класическа мраморна група. Тя е изкопана през 1506 г. на хълма Есквилин. Вероятно е била в Златния дом. За нейни автори се смятат трима родоски скулптори от I в., работили по по-стар бронзов оригинал. Скулптурната група изобразява историята за троянския жрец Лаокоон и двамата му синове, разказана от Вергилий в „Енеида“. Лаокоон предупредил троянците за дървения кон.

Това разгневило Атина и тя изпратила две огромни змии да убият него и синовете му. Изразите на лицата им по неповторим начин показват човешкото страдание.

Тази скулптура на Лаокоон е намерена през 1506 г. Липсващата дясна ръка е открита 400 години по-късно в ателието на скулптор, работещ с мрамор, и е поставена на мястото си.

Сред останалите зали са „Залата с животните“, „Галерията на статуите“, „Залата на бюстовете“, „Залата на маските“, „Залата на музите“. В сводестата зала до изхода е изложена възстановена колесница за два коня.

Пинакотеката, другите музеи и градините

Както можете да си представите, с течение на вековете папите са събрали голяма и впечатляваща колекция от картини. Те се пазят в Пинакотеката. За да стигнете до нея, в горния край на ескалатора завийте надясно. Тук в една и съща зала могат да се видят „Преображение“, „Богородица от Фолиньо“ и „Коронясването на Богородица“ от Рафаело. Има също и творби на Джото, Фра Анджелико, Симоне Мартини, Перуджино, Белини, Тициан и много други.

За хората с други интереси има Египетски музей, Етруски музей и Светски музей на Григорий. В тях са показани древногръцки и древноримски колекции, подредени или по епохи (римска скулптура от I в. и началото на II в.), или тематично (например саркофази, древногръцки оригинали). Там са изложени и прочутите мозайки с атлети, намерени в Термите на Каракала. Древноримски подови мозайки са показани и в „Новото крило“ (Braccio Nuovo) на музея „Киарамонти“ — по-малък клон на Пио-Климентиновия музей. Музеят „Киарамонти“ е подреден в началото на XIX в. от скулптора Канова. Тук ще видите и прочутата статуя на Август от вилата на жена му Ливия. Християнският музей на Пий показва раннохристиянски реликви.

Градините на Ватикана, създадени през XVI в., могат да бъдат посетени само с екскурзовод. Обиколката трае около 2 часа. Разгледайте и немското гробище, долепено до Тевтонския колеж, няколкото големи фонтана и по-важните сгради (отвън), включително и новата Зала за аудиенции (1971), Двореца на управителя и Къщата на Пий IV — днес седалище на Папската академия на науките.