Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (38)

Испанският площад

Туристическа информация

Карта 6

Автобуси: 116, 119, 590.

Метро: Линия A (Spagna)

По времето на Чарлс Дикенс „Стълбището на Испанския площад“ било място за срещи на моделите на художниците. Мемориалната къща „Кийтс-Шели“ е в първата сграда вдясно и е отворена за посещение. Вляво е чайната „Бабингтън“.

Вече най-малко 400 години неправилният по форма продълговат площад с нетипичните си за тази част на Италия палми е сърцето на новия Рим, една от неговите главни забележителности. Сегашният вид на голямото му стълбище носи следите на няколко вълни важни влияния. За оформянето на основните забележителности папите наемали най-добрите архитекти. Французите платили строителството на триделната стълба, а техните конкуренти в борбата за благоразположението на папите — испанците, издигнали внушителния Испански дворец (1647) за посолството си при Светия престол. То се намира на един хвърлей разстояние от „Пропаганда Фиде“ (Propaganda Fide, „Конгрегация за евангелизиране на народите“), седалище на ватиканската мисионерска дейност. Да не забравяме и англичаните, рано-рано превърнали Рим и неговия център в задължителна спирка по време на Голямата обиколка на поетите, интелектуалците и благородниците.

Интересно е, че преди да бъде открито испанско посолство тук, районът се е наричал „Френския площад“. Стълбището на Испанския площад е проектирано от Франческо де Сантис и е построено през 1720 г. на мястото на пътеката, която свързвала площада с красивата църква „Св. Троица на хълма“, известна с двете си успоредни камбанарии.

Парите за построяването на 138-те травертинови стъпала (24 000 скуди) идват от завещанието на френски дипломат от XVII в. По време на строителството сумата е допълнена от Луи XV, крал на Франция.

Днес стъпалата са любимо място за срещи на младите туристи. През пролетта тук се провежда великолепна изложба на цъфтящи азалии, по Коледа пък подреждат сцената на Рождество с фигури в естествена големина. През втората половина на XIX в. в по-тесния южен край на площада е издигната колона в чест на приетата през 1854 г. догма за Непорочното зачатие. Върху колоната е поставена скулптура на Богородица. На всеки 8 декември папата отива при колоната, за да украси с венец скулптурата.

В долния край на „Стълбището на Испанския площад“ се намира фонтанът „Баркача“ (дословно „старата лодка“), приписван на Пиетро Бернини, бащата на Джан Лоренцо Бернини. Фонтанът е поръчан през 1620 г. (почти сто години преди стълбата) от папа Урбан VIII (Барберини) — сами ще се досетите за това, като гледате пчелите, символа на неговото семейство. Заради ниското налягане обаче водата не изхвърча на силна струя от върха на фонтана, а ромоли от носа, кърмата и бордовете на мраморната стара пробита лодка. Не се знае дали това е напомняне за ролята на св. Петър като „рибар“ на човешки души, или е напомняне за наводнението от 1598 г. Срещу Стълбата_ се намира _улица „Кондоти“ (Via dei Condotti) — търговската улица на Рим. Наречена е на подземния водопровод, построен от папа Григорий XIII (1572–1585) за водоснабдяване на квартала.

Зад колоната с Богородица сякаш вклинена между две улици се намира сградата на „Пропаганда Фиде“ („Конгрегацията за евангелизация на народите“), седалището на ватиканската мисионерска дейност. Тя се смята за архитектурен шедьовър, съчетал труда на двама гении на епохата, двама съперници — Джан Лоренцо Бернини и Франческо Боромини. Бернини проектира фасадата към площада (обърнете внимание — тук има още каменни пчели!), а Боромини е нает за страничната част към улица „Пропаганда фиде“.

Английският квартал

През XVIII в. чуждестранното присъствие на Испанския площад се увеличава — из околните улички се установяват интелектуалци от различни националности, но англичаните са толкова многобройни, че италианците започват да наричат всички чужденци с думата „англичани“. По-големите хотели се казват „Лондон“ (Hotel de Londres) и „Английски“ (Hotel des Anglais), даже днес най-предпочитан в района е хотел „Англия“ (Hotel d’lnghilterra). Тенисън и Текери са живели под наем на улица „Кондоти“ срещу Caffe в Greco, „Гръцкото кафене“ — любимо място за срещи на интелектуалците. Младият английски поет Джон Кийтс е починал през 1821 г. в розовата сграда на Испанския площад на номер 26, отдясно на Стълбата. Днес в неговия апартамент е уреден малкият, но интересен музей „Кийтс — Шели“ с библиотека. От другата страна на Стълбата_ се намира скъпата, но очарователна _викторианска чайна „Бабингтън“ (хлебчетата тук са страхотни!) — място за хранене на англоговорещите в Рим.

Пазаруване и мода

Испанският площад е център както на най-голямата търговска зона в Рим, така и на модния свят в града. Днес централното му положение във вселената на римската висша мода се подсилва от „Модното дефиле под звездите“ през юли всяка година. Римските дизайнери на висша мода показват приказните си творения върху каменната каскада на Стълбището. Площадът и прилежащите малки улички по посока към улица „Корсо“ (сред тях улиците „Кондоти“, „Фратина“, „Боргоньона“, „Кароце“, „Кроче“, „Бока ди леоне“, „Марио дей Фиори“ и „Белсиана“) са истинска наслада за пристрастените към модата. Тук са всички маркови магазини — „Армани“, „Балестра“, „Булгари“, „Биаджоти“, „Фенди“, „Ферагамо“, „Фере“, „Джени“, „Гучи“, „Макс Мара“, „Мисони“, „Прада“, „Валентино“, „Версаче“, както и много други магазини за елегантно облекло, бижутерия, украса за дома и предмети на изкуството.

Цените тук са високи, а съблазнителните данъчни отстъпки обикновено изискват огромно търпение на летището при заминаване. Изключение правят освободените от европейски данъци магазини, които правят спирката на митницата съвсем излишна. Дрехите са хубави, направени са добре, а при някои продукти, особено от кожа — дрехи, обувки, чанти може да намерите нещо наистина изгодно, трофей, с който да се похвалите вкъщи.

Разбира се, има и други магазини за дрехи с по-ниски цени. На малката уличка „Гамберо“ изгодно се продават блузи и пуловери. На улица „Корсо“ — дългата улица между площад „Пополо“ и площад „Венеция“ — има много магазини за обувки и ежедневно и спортно облекло. Същото се отнася и за улица „Кроче“, където има и добри хранителни магазини.

„Ринашенте“ на ларго „Киджи“ е отворен цял ден, включително и в събота, и в понеделник сутринта (в понеделник сутринта магазините за дрехи обикновено са затворени). През лятото затварят в събота следобед, но пък е отворено в понеделник сутринта. Срещу него е шопингцентърът „Галерия Алберто Сорди“. Магазините тук също са отворени цял ден.

Уличките покрай „Испанския площад“ не са единствената търговска зона в града, макар че тук са най-елегантните, най-модните и най-скъпите магазини. Има още два големи търговски района — улица „Национале“ (широката калдъръмена улица от „Ларго Манянаполи“ до площад „Република“ или „Езедра“) с многобройни магазини за дрехи и изделия от кожа и улица „Кола ди Риенцо“ (от другата страна на реката, в Прати — тук цените са горе-долу същите).

Ако сте наблизо, отбийте се във „Франки“, известен със скъпата си, но много вкусна готова храна за вкъщи. Ако ви е домъчняло за дома, можете да намерите нещо вкусно в деликатесния магазин „Кастрони“, непосредствено до „Франки“. Освен това в района около „Кампо дей фиори“ („Полето на цветята“) и площад „Навона“ е пълно с интересни бутици и сувенирни магазини.

Малкото останали сувенирни магазини, изпълвали някога центъра, все още съществуват и могат най-общо да се разделят на две групи. Едните продават неща, търсени от определена клиентела, или просто ръчно изработени стоки, които изискват доста време и специални умения — пример са многобройните магазинчета, скупчени в уличките зад Пантеона. Що се отнася до втория вид магазинчета, то тук все още могат да се намерят ръчно плетени копринени ресни и пискюли за ключове към старинни скринове и въженца за дърпане на драперии. Една от тези пасмантерии се намира на улица „Д’Арачели“, точно зад църквата „Исус“, друга — близо до парламента.

Въпреки огромния брой магазини за дрехи улица „Бабуино“ е запазила част от миналото си като средище на антикварните магазини. Тук се продава всичко — от сребърни лъжици до антикварни мраморни масички и бюфети. Между другото, много писатели, като Стендал например, са се възхищавали на изчезналата вече елегантност, демонстрирана на площада през XVIII в.

Много хора идват в италианската столица, както за да видят забележителностите, така и за да си напазаруват. „Произведено в Италия“ се е превърнало в синоним на съвършенство.