Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (77)

„Св. Цецилия в Трастевере“

Туристическа информация

Карта 13

пл."Санта Цецилия" 22

тел. 06 589 9289

Базиликата: затв. 12:30 — 16:00 ч.

Фреската на Кавалини:

отв. — пон. — пет. 10:15 — 12:15 ч.

и съб. — нед. 11:15 — 12:15 ч.

Автобуси: Н, 23, 75,115, 125, 280, 780.

Трамвай: 8

По време на преустройството през 1725 г."Страшният съд" на Кавалини бил скрит за почти 200 години.

Тази църква е оазис на спокойствие и тишина сред шумния квартал. Тя е построена в чест на св. Цецилия — раннохристиянска светица, приела мъченическа смърт заедно със съпруга си Валериан. Според преданието през първата брачна нощ знатната Цецилия покръстила мъжа си и двамата заживели целомъдрено. Останките от тяхната къща се намират под църквата и могат да бъдат посетени, когато е отворена и тя. Сред руините има саркофази, подови мозайки и останки от други класически постройки.

Ако не разбирате италиански, не очаквайте да научите кой знае колко. Информационните табла с описанието на римските сгради от II в. пр.Хр., намерени под църквата, са само на италиански.

Цецилия е светицата покровителка на музиката. Някой казват, че е изобретила органа. Според други тя три денонощия пяла химни без прекъсване — толкова време римските власти я държали затворена в парната баня на собствената й къща при първия неуспешен опит да я убият. По чудотворен начин обезглавяването също се оказало неуспешно, затова промушили шията й.

Базиликата е построена от папа Паскал I (817–824). Той имал видение за гроба на светицата и преместил тялото й тук. Днешната църква е смесица от стилове и цветове. Величественият вход към градината с фонтана е дело на Фердинандо Фуга и е от началото на XVIII в., оттогава е и фасадата. Камбанарията и колонадата с очарователната мозаечна украса са от XII в.

През XVIII в. римските колони са вградени в бетон, но някои останки от по-далечното минало все пак са запазени. На мозайката от IX в. в апсидата е изобразен Христос. От дясната му страна са св. Павел, св. Агата и св. Валериан, а от лявата — св. Петър и св. Цецилия. Мозайката е вариант във византийски стил на онази от"Св. св. Козма и Дамян". Крайната фигура вляво с модела на църквата в ръка е Паскал.

Той хитро се е поставил в един ред със светците и преданата Цецилия го представя на Христос. Подът в стил"козматеско" е средновековен. Красивият готически олтарен балдахин е от края на XIII в. и се смята за шедьовър на Арнолфо ди Камбио. Под него е статуята на светицата, изваяна от Стефано Мадерно. Когато през 1599 г. гробницата й била временно отворена, на скулптора било позволено да види непокътнатото й, както се предполагало, тяло. В параклиса в края на десния кораб има повредена фреска от XII в., изобразяваща намирането на тялото.

Говори се, че скулпторът Стефано Мадерно е изваял тази статуя по мъртвото тяло на св. Цецилия, след като през 1599 г. му позволили да го види във временно отворения й ковчег.

За съжаление в тази църква има доста неща, които не могат да се видят. Църковните власти са затворили коридора, където се е намирала парната баня и където има творби на Гуидо Рени, а в параклиса „Понцани“ можете само да надникнете. Но не се отчайвайте — всяка сутрин срещу скромна такса сестрите бенедиктинки от прилежащия манастир отвеждат посетителите при фреската „Страшният съд“ от Пиетро Кавалини с нейните завладяващо топли цветове. Тя е единствената оцеляла по-голяма творба на Кавалини. Рисувана е през 1293 г., но е преоткрита през 1900 г. На нея Христос е изобразен на трон, около него са апостолите, светци и ангели. Разноцветните им крила преливат от кремаво към розово. Сестрите от „Св. Цецилия“ имат и друга специална задача — всяка година им се поверяват по две агнета, осветени от папата. Те се грижат за тях до Великден, когато вълната им (от която се правят омофорите за новите патриарси и епископи) бива остригана.