Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (78)

Островът в Тибър и „Св. Вартоломей“

Туристическа информация

Карта 13

Островът в Тибър 22

тел. 06 687 7973

Затв. — пон. — събота: 12:30 — 15:30 ч.

неделя след 13:00 ч.

Автобуси: Н, 23, 63, 125, 280, 780.

Трамвай: 8

Мостът „Четирите глави“ (Ponte dei Quattro Capi) свързва острова с източния бряг на Тибър и с Гетото, вляво се вижда наскоро реставрираната шестетажна кула „Каетани“.

Островът в Тибър (Isola Tiberina) — едно малко бижу от мрамор и чинари, е свързан и с медицината, и с вярата. На него се намират голямата болница „Правете добро, братя“ (Fatebenefratelli) и една малка синагога.

Според преданието през III в. пр.Хр. делегация от римляни отишла при сибилата в Епидавър (Гърция) и се върнала с тълкуванието, че гражданите, ако искат да спрат чумата, трябва да построят храм на Ескулап — бога на лечителите.

Докато плавали нагоре по течението на Тибър, римляните видели на кораба змия като тази, която се е увила около жезъла на Ескулап (змията по традиция е символ на лекарите). Тя се плъзнала по водата и заплувала към острова. Така показала, къде трябва да бъде храмът. С течение на времето островът до такава степен се е слял с тази история, че с траверти — нови блокове бил оформен като боен кораб с нос, кърма, кил и релефно изображение на свещената змия. Останките от това съоръжение все още могат да се видят отстрани на синагогата.

Няколко столетия по-късно императорът на Свещената римска империя Отон III построил върху руините на Ескулаповия храм църква в чест на приятеля си Адалберт — първия епископ на Прага, приел мъченическа смърт през 997 г. За кораба и колонадата на сградата е използван материал от колоните и другите антични останки.

Говори се, че Отон лично ръководил строежа, а на връщане от пътуването си до Беневенто в Южна Италия донесъл мощите на св. Вартоломей и ги оставил в църквата за известно време, така поне си мислел тогава. Ала скоро след това Отон загинал в бой с въстаналото местно население, горкият св. Адалберт бързо бил забравен, а църквата била преосветена в чест на св. Вартоломей. Тя е престроявана през 1113 и през 1624 г., затова камбанарията е от XII в., а фасадата е барокова.

Вътре, на стълбите към амвона, има мраморен кладенец с четири релефни фигури — Христос, св. Вартоломей (той държи нож — оръдие на мъченическата му смърт), св. Адалберт (с епископски жезъл; някои смятат, че това изображение е на св. Павлин Нолански) и Ото III с корона и скиптър.

Тибър

"Тибър в Рим" (1685) от Гаспар ван Вител показва колко достъпна е била за римляните реката, преди през XIX в. да я затворят в дигите. Двата моста към острова са построени по време на Древния Рим и се използват и днес.

Реката, наричана"Русият Тибър" заради калното си жълтеникаво дъно, минава през самия град, но днес няма почти никакво значение в ежедневния му живот. Живописна е, над нея са прехвърлени няколко моста — включително и очарователният „Сикст“ с великолепна гледка към „Св. Петър“. Така е от края XIX в., когато по бреговете й са построени високи диги, за да се спрат честите наводнения.

Ала невинаги и било така. Вълчицата намира предполагаемите основатели на Рим — Ромул и Рем, на брега на Тибър и ги осиновява. В древността Тибър е основната артерия за корабите, плаващи към Тиренско море. „Голям бряг“ (Ripa Grande) — търговското пристанище в „Трастевере“, и „Малък бряг“ (Porto di Ripetta), били жизненоважни за града. До XIX в. на малкото пристанище имало величествено крайбрежно стълбище, за което се смята, че е вдъхновило онова на Испанския площад.