Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (26)

Големият дворец при термите

Туристическа информация

Карта 4

Ларго „Вила Перети“ 1

тел. 06 3996 7700 или

06 4890 3501

Затв. — пон.

$$ Аудио екскурзовод:

$. Обиколка с екскурзовод на италиански — в неделя;

на английски — при поискване $$$$$

Автобуси: Н, 16, 38, 40, 64, 75, 86, 90, 92, 170, 175, 217,

310, 360, 649, 714.

Метро: Линии А и В (Repubblica)

Ако имате време само за един музей (освен Ватикана), това трябва да бъде Големият дворец при баните (Palazzo Massimo alle Terme). Той е главната от четирите разпръснати из града сгради, в които е разположен Националният музей на Рим (Museo Nazionale Romano). Тук са изложени едни от най-изкусните произведения на гръцката и римската скулптура. Ще видите също мозайки, стенописи, картини, бижута и една от най-големите колекции от монети в света. Сградата е построена през 1883–1887 г. за йезуитско училище в стила на ранните барокови резиденции на римските аристократи.

Статуята на император Август като Върховен жрец.

Експозицията на музея е разположена на 4 етажа, включително и в подземието — точно там е изложена огромната колекция от римски монети. Посещението тук обикновено е съпроводено с очарователно аудио-визуално представяне на няколко езика. Ще ви очарова автоматичната лупа за витрините. Така можете да разгледате подробно предпочетената от вас монета.

Но това е само началото. Когато стигнете до касата на музея, първо се запишете за следващата възможна обиколка на последния етаж с екскурзовод. Той е посветен на древноримската вътрешна украса — основно стенописи, стенни и подови мозайки. Тук са възстановени цели стаи от римски вили от I в. до късния период на империята с пълната им украса. В пътеводителя на музея пише, че тези фрески не могат да се сравняват по брой с фреските в Помпей, но „за сметка на това в Рим и неговите околности са запазени изключителни по своето качество и значение изобразителни цикли“. Управата на Националния музей на Рим не позволява посетителите да се разхождат свободно по този етаж. За да бъдат избегнати рисковете за сигурността, а и за да могат да го разгледат всички желаещи, са въведени ограничения на времето за посещения — 45 мин. в делнични дни (това ги прави за предпочитане) и 30 мин. в неделя и в празнични дни. Това не са познатите обиколки с екскурзовод и за тях не се плаща допълнително. Придружителите (всички говорят английски) ви превеждат през залите и спират на по-интересните места, като дават кратко описание какво ви предстои да видите. Те са начетени и любезни и отговарят на въпроси.

Независимо дали сте били в Помпей, или не, най-вероятно няма да сте подготвени за красотата на лятната трапезария (triclinium) от Къщата на Ливия, с градина, нарисувана на стената. Тази дама не е била случаен човек — била съпруга на Август и майка на бъдещия император Тиберий. И имала вкус. Стените на помещението са били докарани от къщата, която се е намирала на пътя „Фламиния“. Те са изписани така, че да създават илюзия за градина с всякакви видове дървета, цветя и плодове, с екзотични птици и животни. Звучи невероятно, но специалистите са успели да свалят стенописите, без да ги разтрошат.

Обърнете внимание на гротеските — по-дребните елементи в украсата на стените и таваните. Тук се редуват листа, спирали и митологични същества. Таванът е покрит с орнаментирана гипсова мазилка.

Декоративни мозаечни пана от базиликата на Юний Бас. Изобразеният в колесницата човек вероятно е именно Юний Бас.

Друг комплект изумително красиви стенописи идва от вила от I в., открита в подземната част на вила „Фарнезина“ в Трастевере (Villa Farnesina). Стенописите са на черен фон с фризове и декоративни мотиви. Мозайките, изложени на този етаж от музея, също са очарователни. При четиримата колесничари от вилата на императорското семейство на Северите от III в. се вижда прецизността на художествената изработка. Мраморната мозаечна украса от базиликата на „Юний Басус“ може да ви се стори стряскащо модерна.

Другите два етажа (приземният и първият) също не са за пренебрегване, независимо дали ще ги посетите преди обиколката с екскурзовод, или след нея. Те са посветени на огромната колекция от антични скулптури, която музеят успешно е организирал тематично и според историческите периоди. Не е възможно да се споменат всички произведения. На приземния етаж са показани образи и атрибути на властта главно от II-I в. пр.Хр. Някои от съкровищата са доказано гръцки, а повечето от останалите носят чертите на явно елинистично влияние. Най-забележителни са огромната разноцветна култова фигура на Минерва (главата е гипсова, по-нова е и е взета от друга статуя) и няколкото различни портрета на Август в Зала V. В нея се намира и красивият олтар от Остия, посветен на Марс. Особено очарователни в Галерия I са стенописите от колумбариума на Есквилин (вид римска гробница с множество ниши) и мозаечният под от извънградската вила.

На първия етаж акцентът е поставен върху тенденциите в официалната римска иконография. В много от произведенията отново личи значителен гръцки принос. Колекцията е изключително богата. В Зала V например са изложени великолепни произведения от извънградските императорски вили — Анцио, Тиволи, Субиако. Сред тях са Аполон Анцийски и величествената фигура „Приклекналата Афродита“, Дискоболът на Ланчелоти (Зала VI), бронзовият Дионис, изумително красивият „Спящ хермафродит“, „Ранената Ниобида“ (всички в Зала VII) и Саркофагът от Портоначо (Зала XII), украсен с битки между римски войници и варвари. Не го пропускайте, сцените са наистина вълнуващи. В Зала II с учудване ще забележите близостта на скулптурите една до друга. Така тук са групирани бюстовете на император Адриан, съпругата му Савина и любовника му Антоний, на когото императорът посвещава обелиск. Бюстовете на императорите ще ви дадат представа как са изглеждали тези владетели. Друга галерия е посветена на женските портретни глави.

"Спящият хермафродит" е известна скулптура, открита сред частна градина.

Зала XIV също прави неизличимо впечатление. Под наслов „Иконография и чествания от северите до Константин“ тук са представени някои възпоменателни саркофази. Тяхната иконография показва как влиятелните римляни постепенно се отказват от езичеството и приемат християнството. Например върху саркофага на Марк Клавдиан са показани сцени от Стария и от Новия завет. С една дума, релефите върху тези каменни ковчези просто спират дъха.