Глен Мийд
Измамата (94)

94.

Марк ли беше? Или полицията? Господи… беше Стейвс. Държеше пистолет в едната си ръка и мокър черен пакет в другата. Дженифър се изплаши, вдигна пистолета и дръпна спусъка.

Щрак.

Беше забравила, че е изстреляла всички патрони. На лицето на Стейвс се появи усмивка. Той погледна падналия Келсо и каза високо:

— Е, значи няма да деля с никого.

И вдигна пистолета си.

— Нищо лично, скъпа, просто трябва да го направя.

В далечината се разнесе вой на полицейска сирена и Стейвс за момент се поколеба. За част от секундата Дженифър си помисли, че ще се материализира някой, който да я спаси, но знаеше, че вече е твърде късно. Готвеше се да затвори очи и да изчака куршума, който щеше да сложи край на всичко… и изведнъж на площадката се появи сянка. Някой идваше, точно зад Стейвс. После светна светкавица и тя видя Марк. От дрехите му се стичаше вода, около кръста му имаше найлоново въже, а с двете си ръце стискаше пистолет.

Видя гнева в очите му и го чу в гласа му, когато той извика:

— Стейвс!

Времето отново започна да тече забавено. Стейвс едновременно приклекна и се извъртя, за да стреля, но Марк не му даде време за това. Още първият куршум улучи Стейвс в сърцето, но Марк продължи да стреля пак и пак, вече в главата.