Глен Мийд
Измамата (60)

60.

Наближиха бензиностанция и Маккоул забави и спря. Рамото започваше да го боли. Съблече якето си и Дженифър огледа раната. Кървенето бе спряло, но плътта около дупката от куршума изглеждаше зле.

— Трябва да намерим лекар.

— А, не. Само да се мерна пред хирург с прострелна рана и следващото лице, което ще видим, ще е на полицай. Раната все пак е чиста. Ще намерим аптека и ще я превържем както трябва.

— Винаги ли си така неотстъпчив?

— Това е семеен недостатък. Да видим сега какво прибрахме в пътната ти чанта.

Преровиха портфейлите на убийците и намериха в тях швейцарски франкове и евро, но нищо, което да издава самоличността на собствениците им.

— Поучили са се от последната си грешка. Никакви имена, истински или фалшиви — констатира Маккоул и се залови с мобилния телефон на русия. — Същото като с предишния — иска парола за отключване. — Той разочаровано хвърли телефона на седалката. — Ако питаш мен, това е задънена улица, при това крайно опасна. Твоят паспорт у теб ли е?

— В чантата ми. Защо?

— Тук следата изстива и всичко, с което разполагаме, е разказът на Фогел. Мисля, че трябва да вземем първия самолет за вкъщи и да се опитаме там да разберем какво е станало с касетата на баща ти. Имам чувството, че онова, което може би се съдържа в нея, ще ни даде ключ за отговорите, които търсим. А покрай това може да научим и кой дърпа конците на тези момчета.

Дженифър усещаше, че Маккоул е прав.

— Ами ако наблюдават летищата?

Но Маккоул вече разглеждаше картата.

— Ако тръгнем на изток към Женева, можем да опитаме да вземем оттам полет за Щатите. В момента имаме преднина, така че е възможно да ги заварим неподготвени, преди русият да е натиснал бутона на алармата. Но знаеш ли кое ме кара наистина да се чудя какво става? Ако повярваме на думите му, че не са били сериозни в намеренията си да те убият, какъв тогава е мотивът им? Знам, че си изморена, но трябва сериозно да си помислиш. Замисли се дълбоко, върни се в миналото. Те търсят нещо, Дженифър! Чувала ли си някога баща ти да споменава за руската мафия?

— Никога — без замисляне отговори Дженифър. Наистина не знаеше какво да мисли. Нямаше никакъв отговор. Беше объркана както и досега и усещаше, че се изправя пред нервна криза. Нескончаемите убийства, травмата на преследването от брутални и жестоки хора и отсъствието на всякаква логика в случващото се започваха най-сетне да оказват въздействието си. „Ако всичко това скоро не свърши, сигурно ще се побъркам.“ Беше на ръба на пълното отчаяние.

Маккоул я докосна по рамото.

— Мисля, че е време да се приберем у дома.

Марк забеляза абсолютната тишина в мига, в който Келсо изгаси двигателя. Във фермата не беше просто тихо, а беше неестествено тихо. На покритата с чакъл алея бе паркирано черно „БМВ 530“ с швейцарска регистрация. В обора и в гаража нямаше никого, предната врата беше отворена, фермата беше притихнала като в гроб.

Граймс и Фелоус се присъединиха към тях веднага след като слязоха от опела и Келсо пое нещата в ръцете си.

— Ние с Райън ще покриваме предната част, вие двамата идете отзад. И за бога, внимавайте!

Граймс тръгна да заобикаля къщата с изваден пистолет, Фелоус го последва. Келсо извади оръжието си и Марк направи същото. Зачакаха неспокойно до колата. Минутите се точеха влудяващо бавно. Накрая Граймс се показа през предната врата, отпуснал пистолета, с безстрастно лице.

— По-добре да видите сами.