Глен Мийд
Измамата (70)

70.

Маккоул включи фаровете. Още беше само пет следобед, но слънцето се бе скрило зад скупчените над главите им гъсти облаци. Пътуваха вече половин час. Дженифър гледаше назъбения от небостъргачите небосклон на Манхатън, към който се приближаваха. Не можеше да повярва, че пак е в Ню Йорк, и още не можеше да се начуди на щастливото им измъкване. Непрекъснато поглеждаше назад, но натовареният вечерен трафик правеше невъзможно да се разбере преследва ли ги някой, или не.

— Спри да се безпокоиш, Дженифър. Този път наистина им се изплъзнахме.

— Как можеш да си сигурен? Та те ни намираха навсякъде, където отидехме.

— Гледам в огледалото за обратно виждане. Уверявам те, никой не ни следи.

Дженифър се надяваше да е прав. Небето притъмняваше и доколкото можеше да се съди по тежките облаци, над Ню Йорк щеше да се разрази буря.

— Защо пътуваме нататък?

— Мислех, че това е най-краткият път за Лонг Бийч.

— Франк, първо трябва да видя Боби. Не съм го виждала от дни и трябва да се уверя, че е добре. Колдуел е само на десетина минути, ако се отклоним. Моля те…

Маккоул въздъхна с нетипично за него нетърпение.

— Добре. Но ще караш ли ти?

— Защо?

— Трябва да обмисля някои неща, а имам да направя и едно обаждане по телефона.

— До кого?

— Мой приятел. — Той отби, слезе от колата и Дженифър се вмъкна на неговото място. Маккоул седна на седалката до нея. Когато Дженифър се приготви да потегли, той бръкна в жабката. Лампичката вътре светна и тя видя автоматичен пистолет и мобилен телефон. Маккоул извади пистолета, взе го в скута си и набра някакъв номер на мобилния телефон.

Дженифър изгледа пистолета.

— Защо… защо ти е този пистолет?

— Млъкни за малко!

— Не разби…

— Казах, млъкни! — Маккоул беше изпотен и изнервен до крайност. Вдигна телефона до ухото си. Дженифър чу в слушалката леко изщракване, но не можа да разбере с кого разговаря. — Аз съм. Отивам към Коув Енд. Да се срещнем там след половин час.

И изключи телефона. Дженифър го изгледа смаяно. Имаше предчувствието, че нещо съвсем не е наред, защото Маккоул се бе преобразил в съвсем друг човек. И изведнъж той вдигна пистолета и заповяда:

— Пали!

— Франк… Франк, какво ти става?

— И престани да ме наричаш Франк. Ще правиш каквото ти кажа. Пали и карай към Лонг Бийч.