Глен Мийд
Измамата (45)

45.

— Преброих три тела, две — с прерязани гърла, а третото прилича на самоубийство чрез обесване.

— Кои са те?

— Монаси.

— Какво?!

— Католически монаси. — Фелоус светеше с фенерчето си напред, докато отговаряше на въпросите на Келсо и ги водеше забързано през портата на манастира. — Когато пристигнах, намерих вратата отключена и влязох. Няма жива душа.

— Сигурен ли си, че от Дженифър или Маккоул няма следа?

— Няма ги, претърсих. Две от килиите изглеждат сякаш са били обитавани, но сега са празни. Има стълбище, което води надолу към криптата, но не мисля, че ще искате да отидете там — това е гробница или по-точно казано костница. Една от вратите е разбита и в пантите й е стреляно.

— Докосна ли нещо, остави ли някакви следи?

— Не, внимавах, както ми наредихте.

— Покажи ми сега труповете и да свършваме по-бързо — мрачно каза Келсо. — И помнете: никой да не докосва нищо.

Марк последва Келсо и хората му към сводестия вход. Крачките им отекнаха по влажните обли камъни, с които бе павиран дворът на безлюдния манастир. Фелоус ги поведе през две дъбови врати и после по коридор. Стигнаха до една от монашеските килии. Млад монах, облечен за спане, висеше обесен на въже, завързано за една от пречките на високия прозорец. Столът под краката му бе прекатурен. Очите му бяха изцъклени, а на леглото до него бе захвърлен окървавен стилет.

— Господи!

— Както казах, изглежда, като че ли се е обесил сам.

— А другите?

— Там е по-зле — каза Фелоус и ги поведе към другите две стаи.

Когато видя труповете с прерязани гърла, Марк без малко щеше да повърне.

— Какво е станало?

— Картината, която се оформя — предположи Фелоус, — подсказва, че младият е полудял. Убил е другите двама и е решил да свърши със себе си.

— Или че е подредено така, че да изглежда по този начин — коментира Келсо, който разглеждаше отблизо раната в гърлото на един от труповете. — Стилетът в другата килия не е типът оръжие, което би носил един посветил се на религията човек, нали?

— Но защо? Защо са били убити?

— Проклет да съм, ако зная.

Марк извади телефона си и набра номер.

— Какво правите? — попита Келсо.

— Опитвам мобилния на Дженифър.

— Той е изключен. Имам хора, които го проверяват през минута. Или го е изключила сама, или батерията й е паднала.

Марк не можа да чуе сигнал за избиране, само неразбираемо съобщение на италиански от мрежовия доставчик. Изключи телефона си.

Келсо хвърли последен поглед на жертвата и кимна към коридора.

— Предлагам да се махаме оттук колкото може по-бързо, преди местните полицаи да са открили, че имат на главата си трима мъртви монаси. Фелоус, ти тръгваш с Граймс. Райън ще остане с мен. Оглеждаме града със задачата да открием накъде е тръгнала Дженифър.

След половин час откриха син нисан, паркиран на безлюдния централен площад на Варцо, и Марк веднага разпозна номера му. Граймс беше забелязал джипа пръв и когато се приближиха до него, вече разглеждаше шасито с фенерче. Келсо го дръпна, за да поговори с него, после повика Марк:

— Според Граймс колата е изоставена. Ключовете са още в запалването.

— Тогава къде са Дженифър и Маккоул?

— Граймс има идея. Кажи му…

— Огледахме градчето доста подробно — започна Граймс. — Във Варцо няма нито един хотел. При това положение реших да проверя гарата и да науча дали не са напуснали с влак. Оказа се, че по разписание тук преди около час е спирал влак за Швейцария. Според мен са се качили на него.

— Защо мислиш така?

— Служителят на касата си спомни мъж и жена, които приличали на Дженифър и Маккоул. Купили си билети за Бриг.

— Видял ли ги е да се качват на влака?

— Казва, че ги е проследил с поглед. Но се оказва, че във влака нещо се е случило.

— Какво?

— Някой дръпнал внезапната спирачка на километър-два преди Бриг. Човекът не знаеше нищо повече, освен че пътниците забелязали мъж и жена да слизат.

Келсо извади карта и фенерче от жабката на опела.

— Не вярвам в съвпадения. Тръгвай, Граймс, ние ще те следваме. Райън, идваш с мен. Ако приемем, че поначало са искали да стигнат в Бриг, винаги съществува вероятността да не са променили намерението си.

Келсо се качи в опела, Марк седна на предната седалка до него.

— Но това не е логично. Защо ще изоставят джипа, за да пътуват с влак?

Келсо хвърли картата в скута на Марк и го изгледа многозначително.

— Има нещо, което Граймс не спомена.

— Какво?

— Имахме подозрения, че Маккоул е бил следен след срещата с Дженифър, така че Граймс провери хипотезата ни и намери под шасито на нисана „буболечка“.

— Искате да кажете, че са били следени не само от нас, но и от друг?

— Точно това искам да кажа. И ако се съди по кървавата баня, която видяхме преди малко, вероятно са били проследени до манастира. Какво се е случило след това обаче могат да ни разкажат само Дженифър или Маккоул, разбира се, ако все още са живи.

— Какво става, по дяволите? Кажете ми!

Келсо запали двигателя.

— Имам предположение за убитите в манастира.

— Какво?

Келсо направи широк завой по площада, гумите засвистяха.

— Монасите не са били убити просто за забавление, Райън. Не забелязвате ли вече повтарящата се схема? Също като при Карузо, смъртта им е направена да изглежда като трагичен акт на насилие. Защо е трябвало да умрат? Защото са знаели нещо, били са част от някаква улика, доказателство, и някой е искал да погребе този факт. Вече съм почти убеден в това.

— Кой е този някой?

— Е, това вече е големият въпрос.