Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Web of Deceit, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Златарски, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Глен Мийд
Заглавие: Измамата
Преводач: Иван Златарски
Година на превод: 2005
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2006
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 954-585-678-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1033
История
- — Добавяне
53.
Граймс — нервно се разхождаше по тротоара пред „Амбасадор“ — изтича към колата веднага щом я видя да се приближава.
— Дежурната каза, че уредили сметката преди половин час и отишли да наемат кола.
— Това не е възможно — възрази Келсо. — Райън не е свалял поглед от офиса на „Херц“.
— Не става дума за „Херц“, а за малка местна фирма, която хотелът предпочита да препоръчва на гостите си.
— Мамка му!
— Офисът им е съвсем наблизо. Фелоус вече им се обади и техният служител му съобщи, че са заминали с тъмносин „Фолксваген Голф“ преди по-малко от петнайсет минути. Фелоус е взел регистрационния им номер. Поискали са да разберат как се стига до населено място на име Мурнау, на три километра оттук.
— Сигурен ли си? — попита Марк.
— Служителят дори показал на Фелоус на картата къде се намира Мурнау.
— А споменали ли са защо искат да отидат точно там?
— Не, какво я интересува това агенцията?
— Къде е Фелоус?
— Идва насам.
— Качвай се в колата — извика нетърпеливо Келсо. — Ще го пресрещнем по пътя.
Дженифър пое по главния път, излизащ от Бриг. Скоро видяха табелата за Мурнау и продължиха по тесен път през изумително красива местност. Около тях пасяха крави и ги заобикаляха планини със заснежени върхове.
След десет минути вече бяха в Мурнау — селце с няколко мотела и множество скиорски хижи. Кметството бе стара сграда, облицована с варовикови плочи, към която имаше съвсем модерно изглеждаща пристройка от метал и стъкло. Паркираха, влязоха в сградата през двойна стъклена врата и се озоваха пред бюро, зад което седеше швейцарец на средна възраст. Английският му бе много слаб и той повика своя колежка.
— С какво мога да ви помогна? — вежливо попита младата жена.
Дженифър обясни какво ги е довело тук.
— Имате ли адреса във вашия регистър?
— Ein moment. — Жената се отдалечи, за да въведе нещо в компютъра на бюрото, записа си резултата на листче и се върна. — Хер Хюберт Фогел живее на Бауерщрасе, до площада на стария пазар, съвсем наблизо е. Той е пенсиониран полицай. Вторият, хер Хайнрих Фогел, живее във ферма на три километра от Мурнау. Декларираната му професия, която сме записали при нас, е планински водач и инструктор по катерене. Възможно ли е един от тях да е лицето, което търсите?
— Може би. Имате ли телефонните им номера?
— Ja.
Жената пак отиде при компютъра, записа номерата и когато им подаде листчето, Дженифър трепна — последните три цифри в номера на Хайнрих Фогел бяха 705.
— Как можем да научим адреса на Хайнрих Фогел?
Жената погледна бележките си.
— Имението не е далеч, на десетина минути път с кола. Но е на доста усамотено място, в подножието на северните склонове на Васенхорн. Ще ви обясня как да стигнете дотам, лесно е. Фермата се нарича „Берг Еделвайс“.