Глен Мийд
Измамата (26)

26.

Торино

Марк се свести от звука на женски глас и отвори очи. Беше в болница, в отделна стая. Симпатична млада сестра се бе надвесила над него и му оправяше възглавницата.

— Come stai?

Той я погледна, замаян и объркан. До нея стоеше възрастен мъж с бяла манта и жизнерадостно лице. Каза нещо на италиански, но Марк не разбра нито дума.

— Пита дали говорите италиански, Райън.

В този момент Марк забеляза застаналия до вратата Келсо и попита:

— Какво… стана?

Келсо се приближи.

— Ще ви обясня по-късно. В момента лекарят иска да ви прегледа. Понеже не знае английски, аз ще превеждам. Между другото, сестрата ви попита как се чувствате.

— Като изключим пулсиращото главоболие и бученето в ушите, съм само объркан.

Келсо преведе за доктора, който светна с фенерче в очите на Марк, вдигна два пръста и попита нещо.

— Пита колко пръста виждате — преведе Келсо.

— Два.

Докторът прегледа ушите на Марк с друг инструмент, след това го преслуша и накрая му измери пулса.

— Искам обяснение, Келсо.

— Не си ли спомняте?

— Имаше експлозия. Колата ми се запали…

— Извадили са ви навреме. Лекарят каза, че имате някои порязвания, синини и леко сътресение, но според рентгеновите снимки нямате сериозни поражения.

Главата на Марк забуча. Той сложи ръка върху веждите си и напипа бинтове през челото си — точно там, където се бе ударил в тавана на колата.

— Откога лежа тук?

— От няколко часа.

Беше загубил всякаква представа за време. Спомняше си мощния тътен на експлозията и силата на ударната вълна. Имаше съвсем смътен спомен как го извличат от колата, докато наоколо вият сирените на линейки, но след това явно беше припаднал и останалото му се губеше.

Лекарят завърши прегледа, потупа го приятелски по рамото и пак каза нещо.

— Казва, че трябва да си почивате — обясни Келсо. — Това е изричното му нареждане. Иска да се увери, че нямате постоянни травми. Grazie, dottore.

— Prego.

 

 

Щом лекарят и сестрата излязоха, Келсо седна на стола до леглото му и каза:

— Наистина изглеждате ужасно.

— Спестете ми загрижеността си, Келсо, и ме въведете в обстановката.

— Управлението на карабинерите е в руини. Чух, че са намерили шестима загинали, петима от тях полицаи, има и над десет тежко ранени.

— Какво е предизвикало експлозията?

— Не знам. — Келсо поклати глава. — Но по радиото бе изказана хипотезата, че може да се е възпламенил резервоарът за гориво в подземното помещение.

— Не ми изглеждате много убеден.

— Докато криминолозите не пресеят развалините, едва ли ще може да се каже със сигурност какво е предизвикало експлозията. Лично аз обаче смятам, че вероятно е бомба.

— Бомба?!

Келсо въздъхна и безпомощно разпери ръце.

— Вижте, Райън, ще бъда напълно откровен с вас. Взривът просто няма как да е случаен. Вярно, подобни инциденти могат да се случат — и се случват — по всяко време, но ако е било нарочно и ако някой не е искал разследването да продължи, този някой го е направил както трябва. Отидох лично да огледам пораженията… преди по-малко от половин час. Моргата в подземието е напълно унищожена, вероятно заедно с трупа и всички веществени доказателства покрай него. Това на свой ред слага край на всякакво положително развитие на разследването. Ясен ли съм?

— Но защо? Защо някой ще иска да спъва разследването?

— Предлагам да пренебрегнем засега този въпрос и да се безпокоим за Дженифър.

— Последния път, когато я видях, тя седеше в ресторанта от другата страна на площада. Беше секунди преди експлозията.

— Разкажете ми точно какво сте видели, Райън.

Марк му разказа и Келсо си записа важните моменти в бележника.

— Видяхте ли номера на колата?

— Записах го. Бележникът трябва да е в джоба на сакото ми, където и да е то, по дяволите.

Келсо отвори гардеробчето до леглото и намери в него дрехите на Марк. Прерови из джобовете му, извади бележника, подаде го на Марк и той намери страницата с номера и го продиктува на Келсо.

— Казахте, че този Маккоул е бил в хотела.

— Той е бащата на младежа, намерил тялото в глетчера.

— Кой ви каза?

— Казаха ми го в хотела. — Марк разказа за посещението си в хотела на Дженифър и за пътното произшествие с нея. — Някой може да е разхлабил спирачния маркуч на джипа й.

— Сигурен ли сте в това?

— Потвърди го сержантът, с когото разговарях. Научих и още нещо — младежът, открил тялото, е мъртъв.

Келсо се навъси.

— И аз го научих. Според швейцарската полиция станал е жертва на друг нещастен случай в прохода Фурка, но понеже това ми се струва крайно подозрително, предприех нужните действия да бъде разследвано.

— Според съдържателната на хотела Маккоул е дошъл да идентифицира тялото на сина си.

На лицето на Келсо се изписа съмнение.

— Това все още не обяснява какво прави с Дженифър. Ще е най-добре да го проучим както следва. Ако не се окаже онзи, за когото се представя, Дженифър е в сериозна опасност.

— Какво ви кара да мислите така? — Марк се надигна в леглото.

— Нищо конкретно, но моментът е такъв, че не съм готов да отхвърля нито една хипотеза. Келсо прибра бележника си. — Опитахме да й позвъним на мобилния като последен шанс. Ако беше отговорила, проста триангулация щеше да ни помогне да разберем къде се намира. Само че телефонът й се оказа изключен и докато не го включи, нямаме никаква надежда да я намерим. Не че сме скръстили ръце, разбира се.

Макар да беше изтощен, Марк се опита да стане, но Келсо сърдито го спря.

— Какво правите, по дяволите?

— Ще се опитам да открия Дженифър.

Келсо сложи ръка върху рамото му, за да го спре.

— Не говорете глупости, Райън. Опасявам се, че превиших правата си. Цялата тази идея да ви използваме, е на път да се окаже огромна грешка.

— Но защо?

— Можеха да ви убият. Като продължавате да се занимавате със случая, се излагате на още по-голяма опасност. Не искам да ми тежите на съвестта. Така че защо не ни направите една голяма услуга и не вземете първия полет за Щатите веднага щом ви изпишат?

— А, не! — тросна се Марк, блъсна ръката на Келсо встрани и се измъкна от леглото, но краката му се подгънаха в мига, в който докоснаха пода.

Келсо го подхвана и той се свлече обратно на леглото.

— По-леко, Райън. Трябва ви почивка.

— Трябва да намерите Дженифър! Имате зад гърба си цялото ЦРУ, Келсо. Използвайте и карабинерите. Поискайте още хора. Намерете я!

— Не е възможно да я обявя на национално издирване. Надявам се, не сте забравили, че това е тайна операция. Ако използваме италианците, това ще доведе до задаване на много неудобни въпроси, което не можем да си позволим. Повярвайте ми обаче, че ще направя всичко в моите възможности да я открия.

— Какво означава това?

— Ще наема на най-близкото летище два хеликоптера. Ще им дам вашето описание на колата и регистрационния й номер и ще ги накарам да огледат всички основни пътища за ударен „Нисан“.

— И какво? Ще се надявате на късмет? — Марк беше като полудял. — Това не е достатъчно, Келсо.

— Вижте, Райън, аз работя по този случай много преди изчезването на Пол Марч. Той ми е отнел цели четири проклети години от живота, а за ваше сведение ме делят само два месеца от пенсиониране…

— За какво, дявол да го вземе, ми разказвате всичко това?!

— Обяснявам ви, че искам да приключа тоя скапан случай, преди да се сбогувам с кариерата си. Което означава, че ще направя всичко възможно, за да се добера до дъното на тази история. А точно в момента най-доброто, което можете да направите, за да ми помогнете, е да се възстановите напълно. — Келсо тръгна към вратата. — Ще ви се обадя, когато ми хрумнат нови идеи за Дженифър. Ако се нуждаете от нещо, обадете се на мобилния ми телефон. Сега, ако не възразявате, чака ме работа.

— Почакайте! Не може да не знаете кой стои зад това. Кой? Кой иска да убие Дженифър и защо?

Келсо стигна до вратата и се обърна.

— Струва ми се, че експлозията е повредила слуха ви. Колко пъти трябва да ви го казвам, Райън? Това е строго секретна информация, която струва много повече от това да си запазя работата. Разберете, залогът е по-голям, отколкото можете да си въобразите. Много по-голям…

Марк обаче не искаше да се примири с това.

— Нали двамата ви служители, Фелоус и Граймс, трябваше да ме следват навсякъде!

— Колата им се повредила.

— Стига глупости!

— Опитали да се свържат с вас по радиото, но не сте им отговорили. Може да не ви е известно, но неравният планински терен пречи на разпространението на радиовълните и изглежда, точно това се е случило. Когато успели да оправят колата, вече ви били изгубили. След това научили в хотела накъде сте тръгнали и се добрали до управлението на карабинерите секунди преди експлозията. В случай че се чудите кой ви е извадил от горящата кола мигове преди да се взриви резервоарът й, нека ви информирам: Граймс и Фелоус. Изглежда, просто съдбата ви се е усмихнала, защото ако не са били те, сега щяхте да сте не в болница, а в моргата, добре охладен и с табелка на палеца на десния крак. Но това са подробности. Важното е, че Дженифър е изчезнала, при това в компанията на непознато лице, за което не знам абсолютно нищо, и че нямаме представа къде са двамата в момента.

— Вижте, Келсо, защо най-сетне не ми разкажете какво става?

— Казах ви, че не е в моите правомощия да ви разказвам каквото и да било. Така че престанете с въпросите, Райън. Междувременно аз ще се помъча да разбера дали този Маккоул е човекът, за когото се представя.

— Келсо, почакайте!

Но вратата вече се бе затворила.