Глен Мийд
Измамата (80)

80.

— Чакай там, идвам. Райън е с мен. — Лицето му бе изопнато от гняв. Той насочи пистолета си към Марк. — Слизай от колата.

— Защо?

Келсо направи недвусмислен знак с пистолета към Коув Енд.

— Край на въпросите. Просто слушаш и тръгваш към задната част на къщата.

— Успокой се, Боби, Аз съм тук. Всичко е окей. Направиха ли ти нещо? Кажи ми!

Двамата, които бяха довлекли Боби в кухнята, го бяха сложили да седне до Дженифър. Очите му бяха подпухнали от плач, лявата му буза беше ожулена.

Дженифър го прегърна и усети как тялото му потръпва от поредния спазъм на плача.

— Кимни ми, ако си добре. Моля те, Боби, моля те. Трябва да знам дали си добре.

Не можеше да разбере дали е изплашен, или го боли. Изглеждаше като объркано дете, но когато внимателно попи сълзите му с ръкав, той неуверено кимна.

— Добре си, нали?

Боби отново кимна, но този път леко озадачено, и тя разбра, че няма никаква представа какво става.

— Добре е братчето ти, няма страшно, нали така, Боби?

— Мръсник такъв! Не виждаш ли в какво състояние е?!

— То пък голямата работа. — Стейвс презрително изкриви лице и се обърна към двамата си помощници. — Келсо идва и не е сам. Един от вас да отиде отпред в колата и да наблюдава. Другият да остане в задния двор. Не напускайте постовете си до следваща заповед.

Мъжете излязоха. Дженифър се опита да утеши Боби. След няколко секунди колата им запали и се изтегли на заден ход в алеята отпред. Стейвс заизважда чекмеджетата на кухнята, сякаш търсеше нещо, но когато разбра, че до едно са празни, дръпна един стол, извъртя го с облегалката напред и го яхна. Отново беше спокоен, но Дженифър се опасяваше, че всеки миг може да избухне.

— Кой си ти? Защо правиш всичко това? — попита го.

В следващата секунда отвън изкънтяха стъпки.

Стейвс се усмихна злобно:

— Отпусни се. Дойде време да научиш всичко.