Глен Мийд
Измамата (17)

17.

Швейцария

Дженифър се събуди малко преди шест, дръпна пердетата и отвори прозорците. Слънцето вече бе изгряло и навън бе чудесна пролетна утрин. Бурята бе оставила локвички дъжд по улиците. От другата страна на улицата се издигаше „Зеефелдер“ — живописен, скъпо изглеждащ хотел, предлагащ изумителна гледка към снежните върхове на Алпите.

Взе душ, облече се и слезе в трапезарията. Две места за закуска вече бяха заредени на една от масите, а след няколко секунди се появи Грета с термос кафе в ръка. Изглеждаше жизнена въпреки ранния час.

— Надявам се, спахте добре?

— Да, ако се изключи това, че ме стряскаха гръмотевиците — призна Дженифър. — Бурята беше наистина силна.

Грета се усмихна.

— В Алпите винаги когато има буря и гръмотевици, изглежда, сякаш е дошъл краят на света. Антон ще дойде всеки момент. Снощи стоя до късно — пи заедно с местните. Каза, че ще се качвате до глетчера. Ще оставя пред вратата на стаята ви здрави обувки и нещо от екипировката ми. Надявам се да ви стане.

— Благодаря, Грета, много сте любезна.

— За мен е удоволствие. Бих искала да имах време да дойда с вас. Планината е страшно красива след буря, когато небето се изчисти. Приятна закуска.

След десет минути, точно когато Дженифър приключваше със закуската, се появи Антон. Беше облечен в дебел вълнен пуловер, обут във високи чорапи, клин до коленете и тежки обувки, и носеше малка раница и мощен бинокъл.

— Добро утро, госпожице Марч.

— Добро утро, Антон. И моля те, наричай ме Дженифър.

Той разтърка очи.

— Добре, минаваме на „ти“. Не можах да се наспя.

— И аз.

Антон си наля кафе и го изпи почти на един дъх.

— Ох… така е по-добре. Грета даде ли ти дрехи и обувки?

— Каза, че ще ми ги остави горе.

— Добре. В такъв случай тръгваме веднага щом се приготвиш. Оформя се страхотна сутрин за туризъм. Имаш транспорт, нали?

— Да, кола с висока проходимост.

— Чудесно. Ще използваме нея, ако нямаш нищо против — ще се справи по-добре с планинските пътеки. Те са доста кални и коварни след буря, повярвай ми.

Гледката наистина беше невероятна. Облаците бяха изчезнали и кристалночистият въздух не помръдваше. Докато Дженифър изкачваше пътя към Васенхорн, Антон влезе в ролята си на водач и започна да показва различни страховити върхове в далечината.

— Това там е Матерхорн, а зад него е Айгер. Идвала ли си друг път в Швейцария, Дженифър?

— Родителите ми ме доведоха веднъж на ваканция, като бях малка, но това беше много отдавна.

— Те в Америка ли живеят?

Дженифър помисли малко и реши, че е по-добре да не споменава пред Антон истинската причина защо иска да види глетчера. Струваше й се, че той малко прекалява с любопитството, но си каза, че може би просто се опитва по този начин да поддържа разговора. Все пак тя беше пришълка в едно малко село и това нямаше как да не събужда интерес у хората.

— Те… починаха.

— Страшно съжалявам!

Дженифър побърза да смени темата.

— Имаш ли някаква представа какво може да е правил онзи човек в района, където са открили тялото му?

„Колко особено звучи «човек» вместо «баща ми»!“

Антон сви рамене:

— Някои хора избират по-рядко използваните и по-отдалечени планински маршрути през границата, когато искат да избегнат граничния и паспортен контрол. Имам предвид бегълци от закона и престъпници. Освен това е публична тайна, че от векове контрабандисти използват някои пътеки, за да влизат и излизат необезпокоявани от Швейцария.

— Контрабандисти?

Антон се усмихна.

— Швейцария е синоним на банки и тайни авоари, но ти го знаеш, предполагам. Пари в наличност, диаманти, скъпоценни метали и всичко ценно, за което можеш да се сетиш, е било пренасяно през тази граница.

— Имаш предвид незаконно?

Антон отново се усмихна.

— Разбира се. Контрабандата винаги е била средство за препитание в тези планини и това е така от поколения. Всъщност поне един-двама от местните жители, които видя с очите си снощи в бара, са натрупали състояние по този начин и предполагам, продължават да го правят. Истината е, че тук няма много възможности за поминък, така че благоразумието изисква да не се отказваш от никакъв възможен начин да припечелваш.

— Явно в Швейцария има много повече начини за препитание, отколкото съм предполагала.

— Очевидно — засмя се Антон.

Стръмният планински път наистина беше и кален, и коварен. Освен това беше широк колкото за едно превозно средство и беше изсечен в склона на планината, така че от едната страна се издигаше скала, а от другата имаше дълбока стотици метри пропаст. Дженифър беше непрестанно нащрек, понеже от време на време колелата приплъзваха в калта.

— По-леко — предупреди я Антон. — Макар че всъщност трябва да внимаваме на слизане. Отпуснеш ли крака от спирачката или ако поднесеш, може да стане наистина лошо.

Наближиха завой и Дженифър си позволи да вдигне за миг поглед от пътя. Гледката беше великолепна: Васенхорн се издигаше величествено през облаците като чудовищна вкаменелост. Изведнъж пътят свърши. Дженифър дръпна ръчната спирачка, Антон слезе от колата, метна раницата на гръб и взе бинокъла си.

— Останалата част трябва да изминем пеша. От друга страна, мисля, че ще изживееш нещо невероятно.