Глен Мийд
Измамата (61)

61.

— Според мен е убит преди по-малко от час. Изглежда, че е бягал към вътрешната врата. Пет куршума в гърба.

Марк коленичи до мъртвеца да огледа раните му. Вече бяха видели надупчените добермани и плувналото в кръв антре.

— Ако се съди по личните вещи, които намерихме в спалните, изглежда, убитият е живял сам — каза Фелоус.

— Какви лични вещи?

— Снимки, сметки, дрехи. В един от дрешниците Граймс намери това. — Фелоус им показа личните документи със снимката на убития на името на Хайнрих Фогел. — Има и още някои неща.

— Например?

— Кореспонденция, формуляри на бланки. Изглежда, нашият приятел Фогел е бил ски инструктор и планински водач.

Келсо внимателно разгледа документите, после ги прибра в джоба си.

— Ще накарам Лангли да ги проверят. Не че вярвам, че ще разберем кой знае какво, но съм готов да се обзаложа, че намерихме „мулето“.

— Нещо друго? — намеси се Марк: питаше Фелоус.

— Празни гилзи в мазето и на стълбищната площадка.

— Някакви следи, че Дженифър и Маккоул са били тук?

— Не, но намерихме капки кръв на пода в кухнята.

— Огледайте беемвето — нареди Келсо. — Разберете дали е било на този Фогел.

Граймс и Фелоус излязоха. Безпокойството на Марк се засилваше и той не можа да се сдържи:

— Къде е тя, Келсо?

Келсо огледа опръскания с кръв под и дупките от куршуми по стените.

— Не съм ясновидец, Райън. Като гледам обаче всички тези следи от явно поредната кървава баня, не мога да кажа, че съм изпълнен с оптимизъм.

Марк се хвърли през помещението, сграбчи го и го блъсна в стената.

— Защо, по дяволите, не предупредихте Дженифър в самото начало, а трябваше да играете тъпите си игрички и да я излагате на опасност? Вината е изцяло ваша, Келсо! Изцяло ваша. Но аз мога да ви обещая едно нещо. При първия възможен шанс ще раздухам тази история до небесата. Ще си платите за това. И вие, и проклетото ЦРУ.

Келсо побеля.

— Не бих ви посъветвал да опитвате, ако не искате да си навлечете неприятности, за които ви е бедно въображението.

— Така ли било? Е, ще видим, като му дойде времето.

— Пуснете ме веднага!

Марк го пусна, все още извън себе си от гняв, и се наведе да огледа петната кръв. Проследи ги навън в двора, след това погледна към покрива и се намръщи. Върна се в мазето и тръгна по стълбите към кухнята. Келсо го следваше.

— Какво правите, Райън?

— Казвам си молитвата.

— Какво?

Но Марк изтича нагоре по стъпалата, без да го слуша.

Келсо влезе след него в кухнята.

— Ще ми кажете ли какво има, Райън?

— Отговорих ви: казвам си молитвата. — Когато Марк започна да проследява проводниците, излизащи от задния капак на телевизионния монитор, Келсо изведнъж се досети. — На фасадата има камера — обясни му Марк. — И друга на покрива. Както са насочени, покриват всички ъгли на достъп към къщата отпред и отзад. Ако камерите работят, видеосигналът в реално време от тях може да се записва или не. Моля се да имаме късмет и да се записва, защото това ще ни даде шанс да научим какво точно е станало тук.

Марк проследи жиците до гърба на бюфета до умивалника и го отвори.

— Бинго!

На полицата вътре бе поставен видеомагнетофон и в процепа се виждаше въртяща се лента.

Женева

Градът беше изумително красив под яркото пролетно слънце. Гигантският фонтан в езерото работеше и пръските блестяха като милиони шлифовани диаманти. Покрай луксозните магазини громоляха трамваи, а по тротоарите имаше безброй елегантни бистра и скъпи бижутерийни магазини, създаващи неповторимото усещане за типично швейцарска порядъчност. Гледката изглеждаше толкова нормална за Дженифър след кръвопролитията, в които бе станала участничка, че й бе трудно да я възприеме безстрастно.

Маккоул караше колата по брега на езерото по Рю Версоне. Скоро стигнаха пред великолепния Отел дю Лак — възможно най-луксозния в Женева.

— Защо спираме тук?

Маккоул посочи изискания офис на една туристическа агенция до хотела.

— Ще ни трябват самолетни билети и според мен е по-добре да си ги купим тук, отколкото да висим на опашка на летището. Така ще намалим вероятността да ни забележат, ако някой наблюдава терминала за заминаване.

— На всичко съм готова, само и само да се махнем от Швейцария.

Маккоул изпразни портфейлите на убийците и преброи парите — бяха малко над пет хиляди американски долара.

— Е, това трябва да покрие пътните ни разноски, а ако имаме късмет, може и да пътуваме в бизнес класа. Моли се да не се наложи да чакаме дълго полет за Щатите.

Той влезе в офиса на агенцията и след петнайсетина минути излезе.

— Е? — попита Дженифър, когато Маккоул седна в колата до нея.

— Ще ти дам късия вариант. До утре няма директен полет до Ню Йорк. Но има полет до Ню Йорк през Париж с „Ер Франс“, излита от Женева след малко повече от час. — Маккоул размаха билетите във въздуха. — Така че ако побързаме, можем и да го хванем.