Глен Мийд
Измамата (79)

79.

Дъсчената пътека беше почти невидима в мрака. Вълните се разбиваха в малкия пристан и когато Стейвс разби вратата на навеса, Дженифър вече бе толкова мокра, че изобщо не й пукаше от дъжда. Стейвс освети с фенерчето моторницата и полиците с резервни части и ръждясали инструменти.

— Качи се, Дженифър. Качи се и претърси абсолютно всичко.

Дженифър се качи в лодката и почна да претърсва малката каюта и кабината на щурвала, а Стейвс се залови да оглежда полиците, като събаряше на пода части и инструменти. Погледът му я плашеше. Внезапно той ритна в изблик на ярост борда на моторницата и викна:

— Къде е тая касета, мамка му? Мисли, Дженифър! Къде може да е? Къде?

Тя се обърна да слезе и изведнъж Стейвс се хвърли върху нея, сграбчи я за косата и я зашлеви през лицето с такава сила, че тя залитна и се удари в стената.

— Попитах те нещо!

Дженифър беше толкова смаяна, че не можа да реагира. Изведнъж разбра, че нещо изобщо не е наред. Не можеше да намери думи. Не че се налагаше, защото Стейвс бе изпаднал в такава ярост, че вече крещеше.

— Ти криеш нещо от мен! Касетата трябва да е някъде в тази къща. Къде е, по дяволите?

— Аз… аз… не знам. Казах ти вече — не знам.

Побягна към вратата, но Стейвс я догони и я хвана за ръката.

— Къде си тръгнала?

Лицето му беше разкривено от ярост и Дженифър разбра, че е способен на абсолютно всичко.

— Боли… Пусни ме…

Той я измъкна от навеса и я повлече през моравата към кухнята.

— Затваряй си тъпата уста!

Щом стигнаха до вратата на кухнята, Стейвс избърса капките от лицето си, извади мобилния си телефон, свърза се с някого и викна:

— Аз съм… Искам го тук веднага! На секундата! Докарайте го отзад.

Затвори и след няколко секунди Дженифър видя в алеята за коли да светват фарове. Спря кола и от нея слезе пълен мъж с черни мустаци — беше Марти от летището. От задната врата слезе друг и Дженифър изживя поредния шок за вечерта, като позна русия убиец от фермата на Фогел. Свалиха някого от задната седалка, но пороят й попречи да види лицето му. Мъжете довлякоха пленника си до дома — главата му бе увиснала, краката му се влачеха по земята. Изведнъж Дженифър позна кой е…

— Боби!!!

Тя понечи да изтича при него, но Стейвс отново я сграбчи жестоко за косата.

— Вкарайте го вътре — заповяда той на мъжете и без да пуска Дженифър, набра следващ номер и извика в мобилния си телефон: — Направих един последен опит, Келсо, и не се получи. Нищо не стана! Тая кучка няма представа къде е проклетата касета! Какво да направя сега? Окей… Но не искам това да продължава цялата шибана нощ.

Затвори и доближи лицето си до лицето на Дженифър.

— Мисля, че дойде моментът да си поговорим много сериозно.