Глен Мийд
Измамата (63)

63.

Лу Гаруда пристигна в централното управление на нюйоркската полиция на Полис Плаза в десет часа и взе асансьора за тринайсетия етаж. Дани Флин, побелял, вечно дъвчещ пура детектив към отдел „Разследване на организираната престъпност“, го посрещна във фоайето и го заведе направо в кабинета си.

— Сядай. Какво те води тук? Никак не ми изглежда, че си дошъл да побъбрим.

— Трябва ми малко информация за Червената мафия. Позагубил съм контактите си, така че реших да поговоря с експерт. В каква степен може да се говори, че червените развиват някаква дейност в Ню Йорк?

Флин извади пакетче фъстъци от чекмеджето на бюрото си, хвърли един в устата си и задъвка.

— На коя шибана планета си мислиш, че живееш, Лу? Червената мафия действа навсякъде. Те са силните момчета на престъпността и са пуснали пипала във всичко: проституция, укриване на данъци, компютърни измами, наркотици и каквото още се сетиш.

— Чувал ли си за клана Моская?

Флин повдигна рунтавите си сиви вежди.

— Защо са тези въпроси? Ти не се занимаваш с организираната престъпност.

— Трябват ми някои подробности за Моская. Кои са им босовете, в кой бизнес са, нали се сещаш…

Флин поклати глава, пусна пакетчето фъстъци на бюрото и изтупа ръце.

— Нямаме практиката да издаваме подобни подробности на хора извън отдела, освен ако не става дума за връзка с конкретен случай. Мислех, че това ти е известно, Лу.

— Мислех, че мога да разчитам на приятелско отношение. Освен това имаш думата ми, Дани, че…

— Не ми обяснявай. Казах ти правилата. — Дани стана, почеса се по гърба, обърна се към металната кантонерка зад себе си, разрови се из папките, извади една и я сложи на бюрото пред Гаруда. — Отивам да си налея кафе. Ще заключа вратата и ще се върна след двайсет минути. Няма да отваряш папката през това време, нали?

— Много съм ти задължен, Дани.

— Мога ли да попитам с какво си се захванал?

— Веднага след като сам си го изясня, Дани, ти ще си първият, с когото ще го споделя.