Глен Мийд
Измамата (83)

83.

Единственият шум бе на вятъра зад вратата на кухнята. Дженифър виждаше как дърветата навън се огъват — бурята не показваше никакви признаци на отслабване. Ник Стейвс все така крачеше пред вратата на кухнята, като на всеки няколко секунди не пропускаше да надзърне през прозореца.

— Съжалявам, Дженифър — обади се Марк. — Мислех, че помагам.

Отвори уста да каже още нещо, но Дженифър сложи пръст на устните си.

— Не казвай повече нито дума за това, Марк.

— Трябваше да се отнеса с повече подозрение към Келсо…

— Да не говорим за това. Моля те. Това не е важното в момента.

Марк огледа кухнята.

— Прав ли е Стейвс за ножовете в чекмеджетата? Няма ли нещо, което да мога да използвам вместо оръжие?

— Няма. Уредих да разчистят кухненските прибори само два месеца след… — Щеше да каже: „След като Келсо уби майка“, но се запъна и овладя гнева си. Изпитваше толкова силна омраза към Келсо, че чак й прилошаваше. — След като мама умря — завърши тя.

Марк забеляза малкия червен домашен пожарогасител на стената и посочи вратата вдясно от него.

— Накъде извежда онази врата?

— В килера. Не е изход. Просто голям бюфет.

— Пожарогасителят не е удобен за държане — каза той. — Имам нужда от нещо по-малко. Нещо остро, с което да мога да промушвам.

— Не се сещам за нищо. — Дженифър усети Боби да стиска ръката й. Изглеждаше толкова объркан и абсолютно безпомощен. Предполагаше, че в очите му напират сълзи, но в интерес на истината и с нея бе така. Погледна Боби в лицето и си помисли: „Що за човек е онзи, който е способен да простреля дете? Какъв човек може да превърне едно красиво, нормално жизнерадостно дете в инвалид без сянка на съжаление? Какъв човек може да унищожи едно семейство от алчност?“. Ако в момента някой сложеше пистолет в ръката й, щеше да убие Келсо и Стейвс, без да се замисли.

Марк я докосна по рамото.

— Джени?…

Тя беше потънала в мислите си толкова дълбоко, така реално изживяваше омразата си към Келсо, че чу Марк едва когато той продължи:

— Джени, Боби се опитва да ти каже нещо.

Това я извади от унесеността й и тя видя, че Боби й прави знаци с ръце. Трябваха й няколко секунди, за да се върне в реалния свят и да престане да го гледа с невиждащ поглед.

— Не разбирам. — Намръщи се. — Повтори.

Боби повтори посланието си и този път Дженифър го разбра.

— Какво казва? — нетърпеливо попита Марк.

— Казва, че е малко изплашен.

— Само малко?

Боби направи нова серия знаци и Дженифър се поправи:

— Не, много.

— Е, значи си като нас — въздъхна Марк и сложи ръка на рамото на Боби.

Очите на Боби бяха зачервени от плач. Дженифър му каза:

— Не знам какво се е случило с татко и защо убиха мама. Знай, че искам да ти кажа всичко, Боби, но точно в момента ще ми отнеме прекалено много време да ти обясня, а нямаме никакво време. Но ти знаеш, че мъжете, които видя тук, са лоши… осъзнаваш това, нали, Боби?

Боби кимна и отново направи знак с ръце. „Те ли убиха мама и татко?“ Дженифър потръпна, но разбираше, че не може да не отговори.

— Да.

Ръцете на Боби се отпуснаха.

— Разбра ли какво казаха мъжете? — попита Дженифър. — Че смятат да ни убият, ако не им кажем къде е онази кутия?

Боби пак кимна. На Дженифър й ставаше все по-трудно да се сдържа и с трепереща ръка избърса очите му.

— Знаеш ли къде е кутията, за която говоря, Боби? Онази касета за документи с ключ, която принадлежеше на татко?

Боби се намръщи. Инстинктът казваше на Дженифър, че Боби няма представа какво го пита. Вероятно никога не бе виждал кутията. Той обаче отговори нещо и ръцете му бавно се размърдаха, сякаш държеше да бъде разбран. Дженифър се намръщи и погледна към хладилника.

— Какво има? — оживи се Марк. — Какво каза?

— Каза, че според него под фризера имало мушнат кухненски нож.

— Откъде може да знае, по дяволите?

— Каза, че се бил заклещил там преди години и мама не могла да го извади.

Марк хвърли поглед към хладилника, после към прозореца. Стейвс продължаваше да крачи. За секунда погледна към тях — погледите им се срещнаха — после продължи да патрулира с цигара в ръка.

— Нож е добре, но пистолет би било още по-добре. Майка ти или баща ти имаха ли някъде пистолет? — Марк се беше изпотил, мозъкът му трескаво търсеше някакъв изход от безнадеждната ситуация.

— Не — отговори Дженифър. — И двамата мразеха оръжията.

— Ако можех някак да се добера до другата страна на улицата… там в дома на нашите има един трийсет и осми калибър. Баща ми винаги държеше един пистолет в бюрото до леглото си. Ако някой от тях не го е преместил, най-вероятно още си стои там…

Марк замълча, защото в този момент Боби направи бързо няколко знака с ръце и Дженифър пребледня.

— Сигурен ли си, Боби?

— Какво казва, по дяволите? — не издържа Марк.

— Казва, че мисли, че знае къде може да е касетата!