Глен Мийд
Измамата (74)

74.

Лимузината се носеше към Манхатън. Беше започнало да вали и по покрива на колата барабаняха ледени струи.

— На кого точно се обади, Райън?

— Едва ли това е най-важното сега, в момент, в който Дженифър е изчезнала с някой, който може би иска да я убие…

— Искам да знам името на човека, на когото си се обадил — настоя Келсо.

— Ще го научиш, когато всичко това приключи. Това, което е достатъчно да знаеш в този момент, е, че не съм споменал и дума за твоята операция.

— След като сме стигнали до някакво подобие на доверие между нас, Райън, опитвал ли си се да разбереш други неща, за които не съм уведомен?

— Не.

— Сигурен ли си?

— Напълно. Ще ми кажеш ли сега какво ще правим, за да намерим Дженифър?

— Ще стигнем и до това.

— Има още нещо, което ме безпокои и което ти би могъл да ми помогнеш да си изясня.

— Какво е по-точно?

— Ти така и не ми обясни как Моская са научили за дискетата.

— Така е, не съм ти обяснил — подсмихна се Келсо и се обърна в седалката си. — Отбий, Фелоус.

Фелоус отби. Дъждът чаткаше по покрива на лимузината. Келсо извади пистолет, нави на дулото му заглушител и насочи оръжието към Марк.

— Надявам се да си ми казал истината.

Марк пребледня.

— Какво правиш, за бога?

Дори Граймс се обезпокои и си позволи да каже:

— И аз бих могъл да попитам същото, сър.

— Опасявам се, че стигнахме до точката, където нещата стават неприятни.

Марк се изуми, когато Келсо внезапно помръдна глока. Пистолетът изкашля. Куршумът улучи Граймс в гърдите, уби го на секундата и тялото му се свлече напречно на седалката.

— Какво… — започна Фелоус и се обърна към Келсо.

Келсо отново стреля, този път в главата на другия си помощник; тялото на Фелоус конвулсивно потръпна и се свлече по вътрешната страна на вратата.

Марк беше като парализиран от изненада. Нищо не можеше да разбере. Инстинктът му казваше да опита да се защити и той се хвърли към Келсо, но глокът вече сочеше към гърдите му.

— Не ставай глупак.

— Келсо… полудя ли?!

— Започваш да ми опъваш нервите, Райън, вече те предупредих. — Келсо се наведе през облегалката, провери пулса на Граймс, бутна тялото му на пода и слезе от колата. — Слизай. Намести тялото на Фелоус отзад, между седалките — заповяда Келсо и затръшна задната врата.

Марк стана вир-вода за краткото време, което му беше необходимо да заобиколи колата и седне на мястото на шофьора. Келсо продължаваше да държи пистолета си неотклонно насочен в гърдите му, после седна до него и дръпна вратата.

— Какво наистина става, по дяволите? Защо уби другите, а не мен?

— Защото от този момент ти си заложник.

— Чий?

— Мой.