Глен Мийд
Измамата (33)

33.

Келсо пое дълбоко дъх, сякаш се готвеше да нагази в по-дълбоки води.

— Един-два пъти годишно Марч заминаваше в командировка до Швейцария, където „Прайм“ имаше клиенти. Задачата му бе проста: да се увери, че счетоводните документи са изрядни, и да докладва на началниците.

— Продължавайте.

— Една седмица преди Марч да отлети за Цюрих, получихме информация, че Моская организират голяма сделка с италиански трафикант, който обаче иска да му платят петдесет милиона долара за няколко големи пратки наркотици. Четиридесет милиона трябвало да бъдат в специални облигации, а останалото в наличност и диаманти. Един от главорезите на Моская, Карл Лазар, щял да плати петдесетте милиона в Цюрих. И тогава научихме от Марч, че той бил инструктиран да изтегли наличността, диамантите и специалните облигации от известен брой депозитни касети в различни цюрихски банки и да ги предаде на Лазар. Преценихме, че ако можем да заловим Лазар с петдесетте милиона, това ще ни позволи да свържем сумата с неговите началници. Така че изпратих моя екип в Цюрих. Идеята беше да следим всяка стъпка на Лазар, докато не дойде моментът да го приберем.

— И какво стана?

— Отначало всичко тръгна гладко. Марч кацна в Цюрих, направи предварителна среща с Лазар, посети банките и направи изтеглянията от тях. С петдесетте милиона в ценни книжа, налични и диаманти, натъпкани в четири големи куфара, двамата с Лазар тръгнаха към хотела си — не заедно, разбира се, а през триминутен интервал — за да се регистрират. И тогава нещата излязоха от схемата.

— Какво означава това?

Келсо въздъхна и разтри челото си.

— В един момент бяха пред очите ни, докато отиваха към хотела, в следващия — изчезнаха в лабиринта от тесни улички. Като казвам „изчезнаха“, имам предвид буквално, Райън. Преровихме всяка уличка на пет преки във всяка посока, но и от двамата нямаше следа. Естествено, проверихме хотела, но нито един от двамата не се бе регистрирал в него. Веднага поставихме под наблюдение летищата, но те не припариха до тях. С две думи, Пол Марч и Карл Лазар бяха изчезнали безследно заедно с петдесетте милиона.

— Но какво се е случило? — Марк се намръщи неразбиращо.

— Има различни възможности.

— Например?

— Единият или и двамата са решили да откраднат парите.

— Защо?

— Най-обикновена алчност — все пак сумата никак не е малка.

— Наистина ли смятате, че Марч може да е решил да рискува да открадне петдесет милиона от международна банда готови на всичко престъпници?

— Нека погледнем на нещата от този ъгъл. Карл Лазар поначало си е бил престъпник, така че изобщо не бих се изненадал, ако реши да открадне от своята организация. От друга страна, бих ли могъл да игнорирам престъпното минало на Пол Марч? Петдесет милиона долара са огромно изкушение, може би изкушение, на което е невъзможно да се устои. Марч така или иначе щеше да се крие през остатъка от живота си в рамките на програмата за защита на свидетели, но може да е преценил, че с петдесет милиона в ръце е щял да се крие доста по-комфортно.

— Намеквате, че ги е откраднал Марч?

— Вижте, едно знам със сигурност, и то е, че и той, и Лазар изчезнаха безследно, така че е възможно всичко. Или е единият, или е другият, или са и двамата.

— Вре още не ми е ясно по какъв начин се е озовало тялото в глетчера.

— Установихме, че един от начините, по които руската мафия внася парите си в Швейцария, е чрез използването на така наречените „мулета“. Онова нещастно момиче от летище „Кенеди“ например е муле. Само че в случая е ставало дума за контрабандно внасяне не на наркотици, а на мръсни пари. Моская са използвали в подобни операции доверени хора. Дегизирани като алпинисти, нарамили раница с да кажем пет милиона, те пресичали нелегално Алпите. В мига, в който парите се озовавали в ръцете на куриер от другата страна, сумата се депозирала в банка, изпирала се и вече можела да се преведе в Щатите или на Каймановите острови. Умножете пет милиона по стотина „екскурзии“ годишно и ще видите за какви суми става дума.

— Картината започва да ми се изяснява. Но как все пак се е озовало тялото в глетчера?

— Който и от тях да е решил да открадне петдесетте милиона, отлично е съзнавал, че шансовете му да се измъкне легално от страната са нищожни. Това според мен е означавало едно — да се използва нелегален канал през планината, може би един от проверените и използвани от Моская. Това трябва да е бил планът най-общо, но в този момент върху тях се стоварва бурята, единият пада в пукнатината и замръзва.

— И това е Марч?

Келсо въздъхна.

— Казах ви, че истината ще ви порази, Райън, и сега стигаме до пикантната част. Трупът в глетчера не е на бащата на Дженифър.

— Какво?!

— Не Пол Марч е останал в планината.

— Но нали в полицейския доклад.

— … се казва, че в жертвата е намерен паспорт на името на Пол Марч? Само че Интерпол ми препрати снимка на жертвата в глетчера. Тя бе сравнена електронно с тази в паспорта на Марч и съвпадение не бе открито. Трупът не е на бащата на Дженифър. Което отчасти е причината да поискам да бъдете до нея. Знаех, че когато разбере това, тя ще преживее шок.

— Чий в такъв случай е трупът?

— Има само един добър отговор на този въпрос — на Карл Лазар. Но не можем да сме абсолютно сигурни в това, докато италианската полиция не изчовърка от руините достатъчно ДНК материал за идентификация.

Внезапно вратата се отвори и влезе Граймс. Носеше карта.

— Какво има? — изсумтя Келсо.

— Може ли да говорим насаме, сър?

Келсо отиде до вратата и двамата поговориха шепнешком над картата, след което Келсо нареди високо:

— Вземи колата и ме чакай, идвам веднага.

Граймс излезе, а Марк попита:

— Какво е станало?

— Може да разполагаме със следа, а може и да се лъжем. Дженифър е включвала телефона си преди пет минути.

— Къде се намира?

— Не знаем със сигурност. Телефонът е бил включен само за кратко, поради което резултатът от триангулацията е приблизителен, но става дума за район около Варцо, което е прекалено общо, за да ни помогне. Фелоус обаче току-що е позвънил от „Бергхоф“. Дженифър не се е появявала, той разговарял с управителя, някой си Антон. Той не знаел къде е заминала, но споменал, че когато я качил на Васенхорн, тя силно се заинтересувала от един манастир, „Трънена корона“, който се намира в съседство с Варцо.

— Защо?

— Откъде да знам, по дяволите? Граймс току-що ми показа мястото на картата. Отстои на четиридесет минути с кола и засега е единствената ни следа. Фелоус вече е на път за манастира, ние с Граймс също тръгваме натам.

— Идвам с вас, Келсо.

— Казах ви да си почивате…

— А, не! Няма да стоя тук. Освен това има още неща, които очаквам да ми разкажете. Например защо Дженифър е в опасност. И ако онзи труп не е бил на Пол Марч, къде, за бога, е той тогава?