Глен Мийд
Измамата (92)

92.

Дъждът биеше Дженифър в лицето. Оставаха й още трийсетина метра до къщата на Райън и тя вече различаваше през пороя бялата врата, стълбите до верандата, тъмната площадка. Небето експлодираше с гръм и светлина. Сърцето й биеше до пръсване, но тя пак събра кураж да погледне назад. Келсо тичаше след нея.

„О, господи… ще ме убие!“

Двайсет метра до вратата.

Петнайсет.

Дъждът я заслепяваше. Вече не смееше да се обърне — и беше сигурна, че Келсо всеки момент ще я настигне.

Десет метра.

Изтича бързо по стъпалата, прескочи сандъчето с цветя, намери веднага резервния ключ точно там, където й бе казал Марк. Улучи ключалката от първия път, завъртя го, бутна вратата, влезе в коридора, запали осветлението, огледа се заслепена за миг от ярката светлина и видя пред себе си стълбите. Без никакво колебание затича към тях.

Келсо стигна до коридора само няколко секунди по-късно. По лицето му се стичаха пот и дъжд, но той продължаваше да притиска с ръка раната на врата си. Огледа се като обезумял, като побеснял от мириса на кръв хищник. Веднага забеляза мокрите следи по стълбището и скръцна със зъби.

— Идвам, кучко!

И затича нагоре, вземаше стъпалата през едно.

Пред Дженифър имаше шест врати. Площадката пред тях нямаше нищо общо с тази в къщата на родителите й. Всички врати бяха затворени и тя просто не знаеше коя да избере.

„Най-близката.“

Отвори вратата и се озова в малка стаичка, вероятно някога принадлежала на Марк или на някой от братята му. Изскочи навън и бутна следващата врата. Тази спалня беше по-голяма, гледаше към градината отзад, но не беше основната — за стопаните на дома. Чу долу в хола шум, последван от тежко дишане.

„Келсо.“

Тласкана от все по-голямо отчаяние, тя отвори следващата врата и се вмъкна в поредната спалня. Тази беше просторна. Не посмя да запали осветлението. По стълбите изтрополяха тежки крачки. Келсо се приближаваше.

Огледа се панически. Пердетата бяха дръпнати и стените се осветяваха от сините светкавици. Видя писалище от тъмно дърво със стол пред него и грижливо подредени снимки в рамки и телефон отгоре. Беше намерила нужната спалня, но нямаше време да използва телефона. Трябваше й не телефон, а оръжие.

Крачките на Келсо се приближаваха — той явно изкачваше последните стъпала. Тя изтича до бюрото и дръпна стола. Шест чекмеджета. В кое ли беше револверът? Отдясно или отляво? Горното или долното? Марк бе споменал, че дори не е сигурен дали оръжието все още е тук. Ами ако не беше? Възможността бе толкова кошмарна, че дори не се замисли над нея. Дженифър дръпна горното ляво чекмедже.

Празно.

Горното дясно?

Празно.

Келсо вече беше на площадката отвън… чу го да опитва една от вратите, след секунди се отвори друга врата.

„Моля те, Господи, помогни ми да намеря пистолета…“

Опита следващото чекмедже. И тук нямаше оръжие, само някакви гуми и кламери…

Чу шум и се обърна. Въобразяваше ли си, или дръжката на вратата наистина изскърца?

Трескаво опита следващото чекмедже.

Телбод.

И следващото.

Празно.

Вече беше отворила всички чекмеджета, но в нито едно не бе намерила револвера.

А може би не бе търсила добре.

Започна отново да рови… но в следващата секунда вратата на спалнята се отвори.