Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Web of Deceit, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Златарски, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Глен Мийд
Заглавие: Измамата
Преводач: Иван Златарски
Година на превод: 2005
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2006
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 954-585-678-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1033
История
- — Добавяне
39.
Маккоул избра вагон в средата на композицията. Вагоните бяха с купета и двамата се настаниха в празно. Дженифър се постара да почисти изкаляните си дрехи, но не беше спокойна. Сякаш за да станат нещата още по-лоши, дъждът не спираше и пет минути след излизане от Варцо влакът не бе набрал никаква скорост. Маккоул надникна през обляния в дъжд прозорец.
— Лошото време ни забавя, но въпреки това смятам, че съвсем скоро ще влезем в Симплонския тунел.
Дженифър бе чувала за тунела. Един от най-дългите на света, той представляваше серия от свързани един с друг тунели, които пробиваха планината между Италия и Швейцария в продължение на двайсет километра. Тя разтревожено се изправи, открехна вратата и надникна в коридора. Пътниците бяха пъстра тълпа: чиновници, група ученици с раници, придружавани от двама учители. Децата бяха мокри и по лицата им личеше, че излетът в планината е бил провален от бурята. Дженифър се увери, че двамата мъже не се спотайват в коридора, и затвори вратата.
— Нервна си — констатира Маккоул.
— Естествено, че ще съм нервна. Възможно ли е да не съм? — Отново й прималя при мисълта за кръвопролитието в манастира и тя седна и скри лице в ръцете си. — Това е абсолютен кошмар!
Маккоул седна до нея и сложи ръка върху раменете й.
— Нищо не можехме да направим, Дженифър. Щяха да убият и нас, ако не бяхме успели да избягаме.
— Но защо някой — който и да е — ще иска да убива отец Конрад и другите? Защо избиват наред хора, след като всъщност преследват само нас?
Маккоул поклати глава и отговори с тих, но напрегнат глас:
— Не знам. Цялата тази история става все по-налудничава с всяка минута.
Дженифър стана и закрачи из купето, мъчеше се да измисли някакъв мотив.
— Не може да няма причина.
— Каква например?
— Единственото, за което се сещам, е… Ти каза, че някой се опитва да заличи всички следи. Ами ако Конрад и другите са убити по същата причина? Те са видели мъжа, оцелял след бурята. Били са свидетели и записът в дневника е доказателство.
— Хм, може и да си права.
— Споменатият в дневника мъж трябва да е онзи, когото търсим, така че защо не отидем веднага в полицията с онова, което вече знаем?
— Казах ти, Дженифър, това означава съзнателно да се изложим на опасност.
Влакът намали скоростта си, воят на локомотива се промени и след малко влязоха в първия тунел. И само след секунди излязоха. Маккоул стана и тръгна към вратата и Дженифър се изплаши.
— Къде отиваш?
— До тоалетната, да се измия. Освен ако не искаш ти да се измиеш първа?
Дженифър отказа. Маккоул бе понесъл по-зле измъкването им от манастира и дрехите му бяха съвсем изкаляни. Но пък не искаше да остане сама. Той, изглежда, го усети, защото докосна леко лицето й.
— Не се безпокой, засега сме в безопасност. След малко ще се върна и ще поговорим. Само дръж вратата затворена, окей?
Дженифър остана сама в купето. Въображението й беше неспособно да потисне кървавата картина от манастира. Гадеше й се. Реши да се обади на Марк и да се увери, че Боби е добре. Бръкна в пътната си чанта, но не намери мобилния си телефон. Сигурно го бе изтърсила, докато се бяха измъквали от манастира. Сега трябваше да изчака да стиснат в Бриг, за да се свърже с Марк. Надяваше се, че е удържал на обещанието си да се грижи за Боби, но колкото повече мислеше за поведението му преди заминаването й за Европа, толкова по-озадачаващо й се виждаше то. Той сякаш бе предчувствал неприятностите й тук, което беше много странно.
Влакът пак забави и тя погледна през прозореца и видя светлините на гара.
* * *
Беемвето влетя в паркинга на гарата в Иселе. Шофьорът наби спирачките точно когато влакът спираше. Шофьорът заключи вратите и двамата се затичаха към гарата.
Измореният служител на билетното гише вдигна глава и каза:
— Si, signore?
— Два билета — каза русият и му подаде пари.
— До коя гара, господине?
— До Бриг.
— Успяхте в последния момент. Това е последният влак за Бриг тази нощ.
Блондинът се усмихна.
— Значи имаме късмет.