Глен Мийд
Измамата (75)

75.

Стейвс се включи в магистралата за Лонг Бийч. Дженифър се опитваше да види през шибащата по предното стъкло суграшица къде се намират. Вместо да отслабва, бурята се засилваше. През последните пет километра от пътя парчетата от мозайката бяха започнали да се наместват в главата й, въпреки че бе почти в шок.

— Ти беше права, че си видяла Марк в Торино — каза Стейвс. — Следил те е по нареждане на Келсо.

Към досегашния й шок се добавяше и това, че Марк се бе оказал в състояние да предаде доверието й и да я следи тайно. От друга страна, тя изведнъж осъзна колко много е държал на нея и това осъзнаване я накара да се усъмни в собствените си чувства. Ако беше честна към себе си, наистина ли изпитваше същото към него? И какво бе мястото на чувствата й към Ник Стейвс в цялата картина? В момента не бе в състояние да отговори на този въпрос, но не можеше да отрече, че въпреки шока й този човек продължава да я привлича.

— Откъде знаеш?

— Подслушвахме дома на Марк. Двамата с Келсо те следят от кацането ти в Цюрих.

— Но защо?

— Келсо имаше нужда от някой близко до теб в случай че откриеш някакви свидетелства за неговата роля. Обзалагам се, че знам как е смятал да използва Марк.

— Как?

— Планът му е бил след като отидеш да идентифицираш трупа, да накара Марк да разкрие присъствието си пред теб и да ти каже, че те е последвал в Европа от загриженост. След това е щял да остане до теб и това е щяло да позволи на Келсо да бъде информиран за всичко случващо се. Само че моята поява обърква този план. Марк на свой ред вярва, че Келсо има за цел да те опази.

— А какво иска Келсо?

— Отначало е искал да опази само себе си и да научи какво е станало с неговия дял от парите, сега обаче, след като вече знае за съществуването на дискетата, иска да сложи ръка и на нея. Вероятно смята да я продаде на Моская и така да компенсира загубата на своя дял от петдесетте милиона. Ние смятаме, че той е организирал убийството на Чък Маккоул.

— По каква причина?

— Келсо може би не е знаел как да реагира на откриването на тялото в глетчера и за него е било изключително важно да научи дали са открити някакви улики, които биха могли да разкрият неговото съучастие. Според нас той или някой от хората му се е срещнал с Чък Маккоул, за да се опита да разбере какви веществени доказателства е имало в раницата. После младежът е бил убит, сигурно просто за скриване на всички следи.

Дженифър се чувстваше като в транс. Погледна пак Ник Стейвс. „Ами ако всички приказки, които ми наговори, са лъжа? Ако той е опасността, от която трябва да се страхувам?“ Искаше й се да вярва на думите му, искаше й се да може да му се довери и отново да се почувства в безопасност, когато той е до нея, но вече не можеше да е сигурна в нищо.

— Какво има, Дженифър?

— Н-нищо.

— Ти каза, че не знаеш къде баща ти може да е скрил касетата. Но ще трябва да си помислиш още веднъж много, много, мнооооого сериозно, Дженифър. Ако има някакъв шанс да е някъде из къщата или ако баща ти е оставил някаква индикация къде може да я е скрил, на всяка цена трябва да я намерим, преди да я открие Келсо. Разбираш ли колко е важно това?

— Да…

— Той страшно много държи да има дискетата. И не се заблуждавай — ще наеме за целта професионалисти, най-добрите, които могат да се купят за пари.

— Ами… твоите хора?

— Ще им се обадя. Те ще ни подкрепят в сянка през цялото време. — Стейвс извади телефона си, натисна няколко бутона, вдигна го до ухото си и се намръщи.

— Какво има? — разтревожи се Дженифър.

— Мрежовият доставчик временно е изключил услугата. Не се безпокой, ще опитам пак след минутка.

— Не мога да не се безпокоя. Ако вярвам на всичко, което ми разказа за Келсо, той е способен на всичко. Включително на това да блокира разговорите ти.

— Съмнявам се, че случаят е такъв — увери я Стейвс. — По-скоро става дума за технически проблем… сигурно заради бурята. Повярвай ми, Дженифър, всичко ще приключи, преди да си се усетила. После ще уредим старите си сметки с Келсо. В момента първият приоритет е да открием къде баща ти е скрил касетата. Няма ли да е най-добре да претърсим още веднъж къщата на родителите ти? Сигурен съм, че ще се сетиш за много места, които могат да се използват за скривалище.

— Не знам… може би.

Стейвс се пресегна и нежно я докосна по ръката.

— Ще ми помогнеш ли?

— Да…

Дъждът продължаваше да се лее. Най-после отбиха за Коув Енд. В къщата цареше тъмнина, порталът бе отключен. Стейвс вкара колата в алеята и паркира отпред. Бяха пристигнали.