Глен Мийд
Измамата (85)

85.

Дженифър изчака Боби да приключи със знаците и няколко секунди го гледа изумено.

— Сигурен ли си, Боби?

Момчето кимна утвърдително, а Марк нетърпеливо попита:

— Къде е касетата?

— Седмица преди изчезването на татко един ден Боби спял в стаята си. Събудил го някакъв шум. Било малко след изгрев. Погледнал през прозореца и видял татко да върви по дъсчената пътека.

— И?

— Носел метална кутия.

— Сигурен ли си в това, Боби? — повтори Марк въпроса на Дженифър.

Боби пак кимна.

— Продължавай, Джени.

Дженифър продължи:

— Татко изглеждал, като че ли не знаел какво да прави, сякаш се опитвал да реши дали да скрие някъде кутията, или да се отърве от нея.

Марк се намръщи.

— И какво направил?

— Боби казва, че влязъл в навеса и излязъл оттам с черен найлонов плик, здраво вързан със синя найлонова лепенка. В плика като че ли имало нещо тежко — може би прибраната там касета. После слязъл по стълбичката от пътеката, стигнал до водата и се скрил от погледа на Боби. А когато след малко се показал, не носел черния плик.

— Във водата ли го е хвърлил?

— Боби не знае.

— Сигурен ли си, Боби? — потрети въпроса Марк.

Боби пак кимна. Марк беше разочарован.

— Но ако е искал да го хвърля във водата, защо е трябвало да слиза по стълбичката? Защо не го е хвърлил направо от пътеката?

Дженифър помисли малко и отговори:

— Не знам. Може да не е искал някой да чуе шума от плясването във водата. Или там, в основата на стълбичката, е била швартована моторницата и той е възнамерявал да изхвърли касетата в открито море.

— А моторницата там ли е била?

— Боби не е видял. Казва, че може да е била, защото татко често излизал призори на риба. Не може да каже със сигурност, тъй като било много рано и той си легнал да си доспи. А след това изобщо не се сетил да пита татко какво е правил.

Марк поклати глава.

— Ако дискетата е била в кутията, не мога да си представя, че баща ти ще иска да се отърве от нея. Дискетата е толкова ценна, че баща ти по-скоро би търсил начин да я скрие добре, нали така?

Дженифър погледна към прозореца. Присъствието на Стейвс я разсейваше — той продължаваше да крачи като неспокойно животно. Извървяваше с десетина крачки разстоянието от прозореца до началото на дъсчената пътека и веднага се връщаше да провери какво правят те. Дженифър погледна към разбушувалото се тъмно море и едва тогава се обърна, за да отговори на Марк.

— На стотина метра от пристана има няколко пластмасови шамандури, закотвени са там, за да предупреждават рибарите за острите скали в плитчината.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако татко е хвърлил пакета през борда, може да е използвал една от шамандурите като маркер къде го е направил.

— Това, макар и рисковано, наистина е възможно — съгласи се Марк, но не изглеждаше убеден. И той проследи с поглед как Стейвс поглежда през прозореца и се отдалечава.

— Какво има? — попита Дженифър.

— Не можем да седим тук и да чакаме Келсо да се върне — прошепна Марк. — Трябва да направим нещо. Следи Стейвс, Дженифър. Веднага ми кажи, щом започне да идва насам.

— Какво смяташ да правиш?

— Ще видя дали мога да измъкна онзи нож.

— Внимавай, Марк.

— Разбира се.

Той изчака Стейвс да тръгне към пътеката, коленичи, бръкна в пролуката между хладилника и фризера и опипа.

— Има ли нещо? — попита Дженифър.

— Не.

— Опитай от другата страна.

Марк отново бръкна дълбоко и си ожули кожата.

— Нищо не напипвам…

— По-бързо! Стейвс се връща… — предупреди го Дженифър.

В следващата секунда пръстите на Марк докоснаха нещо тънко и метално. Той натисна с рамо хладилника, леко го повдигна, заби пръсти в тесния процеп и успя да изчовърка нещото оттам. Уви, не беше нож, а белачка за картофи.

— Марк… за бога, побързай!

Марк изпълзя под нивото на прозореца до стола си и успя да седне на него част от секундата, преди Стейвс да надникне през стъклото.

— Да се престорим, че разговаряме оживено — предложи Дженифър, уловила с периферното си зрение силуета на Стейвс зад прозореца. Той задържа по-дълго поглед върху тях, сякаш не беше сигурен дали всичко е наред, после се обърна и поднови кръстосването.

Марк изпусна задържания в гърдите си въздух.

— Да се надяваме, че не е забелязал нищо съмнително.

Дженифър проследи отдалечаващия се Стейвс, който каза нещо на стоящия в началото на дъсчената пътека блондин. В този момент я озари идея.

— Ами ако касетата още е на пътеката?

— Какво искаш да кажеш?

— Не е ли възможно татко да я е закрепил по някакъв начин на долната страна на пътеката или да я е завързал под нивото на водата? Може например да й е пристегнал към някоя от гредите. Това не е ли място, където никой няма да се сети да търси?

Марк огледа пътеката. От време на време тя изчезваше под поредната стоварила се върху нея разпенена вълна.

— Ако допуснем, че е закрепена по начин, който не позволява откъсването й по време на буря, мястото иначе изглежда добре. Колко ни остава?

Дженифър си погледна часовника.

— Една минута.

От другата страна на вътрешната врата се разнесоха крачки. Изглежда, Келсо се връщаше. Мрак трескаво се замисли, хвърли поглед към пожарогасителя и прошепна:

— Въпросът е да им кажем ли за касетата? Имам една идея да спечеля малко време, но трябва да направиш точно както ти казвам.

— Каква идея?

Марк обясни и Дженифър веднага попита:

— Ами ако Келсо ни убие, понеже не му кажем?

— Е, със сигурност ще ни убие, ако му кажем.