Глен Мийд
Измамата (35)

35.

Някой я бутна навътре в стаята и в ухото й прошепна мъжки глас:

— Нито звук!

Обхвана я паника и тя лудо се задърпа. Гласът отново изсъска в ухото й:

— За бога, Дженифър, прави каквото ти казвам!

Маккоул свали ръката си от устата й и светна с фенерчето си. Дженифър видя, че се е облякъл набързо и че е по чорапи, а обувките висят на връзките си на врата му. Той сложи изразително пръст на устните си в жест, който не можеше да се сбърка, и затвори вратата. В следващия миг тя видя, че държи пистолета на Карузо.

— Какво… какво правиш?

— Тихо! — изсъска Маккоул. — Облечи се и тръгвай с мен колкото можеш по-бързо.

— Защо?

— Защото имаме компания, затова. — Маккоул я стисна силно за ръката. — Хайде, Дженифър, бързо. Но тихо. И не си обувай обувките. Носи ги в ръка, не ги обувай.

Докато Дженифър събираше нещата си, Маккоул слушаше, опрял ухо на вратата. Тя натъпка всичко в чантата си и се приближи до него с обувките си в ръка.

— Какво става?

— Бурята не ми даде да заспя и чух шум в коридора. Но когато станах да се уверя, че всичко с теб е наред, видях двама типове с черни ски маски да излизат от една от килиите. Килията на отец Конрад, Той е мъртъв, Дженифър. Прерязали са му гърлото. — Дженифър се смрази от ужас. Маккоул продължи: — В мига, в който ги зърнах, се дръпнах в стаята и извадих пистолета. Надникнах отново навън, но те бяха изчезнали в един от коридорите. Тогава проверих килията на Конрад.

— Те… не те ли видяха?

— Ако ме бяха видели, нямаше да съм жив. — Маккоул замълча, сякаш не искаше да казва онова, което следваше: — Малко по-надолу по коридора открих друг убит в килията си монах. Същата история — прерязано гърло. Предполагам вече е мъртъв и третият или ако още не е, скоро ще е, ако могат да се правят някакви заключения от станалото до този момент.

Светът пред очите на Дженифър се завъртя.

— Трябва… да се обадим в полицията.

— Няма да помогне. Колко време мислиш ще им трябва на полицаите, за да дойдат тук? — По челото на Маккоул бе избила пот и Дженифър осъзна, че за пръв път, откакто се познаваха, го вижда да се страхува. — Тези типове са въоръжени с картечни пистолети, Дженифър. Сто на сто са професионални убийци, готови да се справят с всякаква изненада. Включително нас. Чуваш ли ме, Дженифър?

— Да… — едва успя да отговори тя.

— Тръгвай тогава. Време е да изчезваме оттук.

В съседния коридор брат Пауло изобщо не чу убийците да влизат в тъмната му килия. Събудиха го грубите ръце, които го натиснаха в леглото. След това усети да завързват устата му с някаква кърпа.

„Това не ми се случва наистина — каза си Пауло. — Това е просто кошмар.“

Опита се да се бори, но единият без усилие го извлече от леглото. Другият сложи нещо на шията му. Очите на монаха едва не изскочиха от ужас, когато разбра, че е примка. След това видя, че другият й край е завързан за един от прътовете на решетката на прозореца.

„Ще ме обесят — помисли си Пауло. — Моля те, Господи, дай ми знак, че сънувам!“ Но не беше сън. Бандитите го накараха да стъпи на ниското столче до леглото и го ритнаха изпод него. Пауло отчаяно се задърпа, опита се да извика през превръзката, но примката се впи в шията му и го задуши.

Когато тялото му омекна, единият от мъжете се качи на столчето и свали примката. Другият взе окървавения стилет, който беше оставил на пода, и го хвърли в леглото. После кимна на партньора си и двамата излязоха в коридора.

— Върви плътно зад мен и не издавай звук!

— Къде… къде отиваме?

— Да проверим дали има друг изход. — Маккоул вдигна пистолета и изгаси фенерчето, преди да отвори вратата. Вслуша се и излезе. Дженифър го последва. В коридора нямаше никого, само свещите хвърляха трепкащи сенки по стените. След двайсетина метра стигнаха до витата стълба, водеща към подземието. В този момент се чу шум и те се сепнаха.

Два лъча на фенерчета пронизаха мрака като остриета на ножове — и на завоя в края на коридора се показаха двама мъже. И двамата носеха черни маски и дълги шлифери. Дженифър видя картечните им пистолети и едва не се вкамени от ужас. Измина част от секундата, през която двете двойки осмисляха какво виждат, след което мъжете, без да се наговарят, вдигнаха оръжията си.

— Бягай, Дженифър! — извика Маккоул и я блъсна надолу към криптата.