Глен Мийд
Измамата (52)

52.

С типична за Швейцария прецизност повечето магазини в Бриг отвориха точно в 7:30 сутринта. Към осем часа Дженифър вече бе успяла да купи два пуловера, дънки, бельо и дори импрегнирано ловно яке „Таубер“. Маккоул си купи два чифта дънки, сак и едно зелено яке. Преоблякоха се в хотела и уредиха сметката.

— Трябва да наемем кола — каза Дженифър на администраторката, докато чакаше бележката.

— Разбира се — вежливо отговори жената. — Мога да ви препоръчам една фирма. Ето как да я намерите…

След петнайсет минути младежът зад бюрото във фирмата за даване на коли под наем беше оформил документите и подаде на Дженифър ключовете за тъмносин „Фолксваген Голф“.

— Готово. — Предложи им пътна карта и дори отбеляза маршрута със син маркер. — Всъщност е много лесно. Потегляте по главния път и след около километър ще видите табелата на Мурнау. Кметството е в центъра. На немски се казва Rathaus.

Марк наблюдаваше офиса на „Херц“ от отсрещната страна на улицата. Беше с шлифер и алпийската шапка с перо, която бе купил на летището в Цюрих. Знаеше, че изглежда нелепо, но искаше да се дегизира по някакъв начин, за да не го познае Дженифър, ако се срещнат на улицата.

Беше неспокоен. Реакцията на Келсо на телефонното му обаждане бе твърде бурна — Марк не можеше да разбере подобна параноя. Още нещо го тревожеше — информацията на Лу за Боби. Но той бе на осем хиляди километра от Щатите и не можеше да направи нищо.

Проследи с поглед как един мъж и една жена влизат в офиса на „Херц“. Бяха на средна възраст и нямаха нищо общо с Дженифър и Маккоул: мъжът беше нисък, а жената — твърде дебела. Бяха едва вторите клиенти за половин час работа. Колко ли още трябваше да чака?

Ами ако Дженифър не дойдеше тук? Ако изобщо не беше в Бриг, за бога? Започваше да си мисли, че да се намерят Дженифър и Маккоул в голям град с екип от само четирима души е безнадеждна задача. Дженифър имаше право да знае, че е в опасност. Марк имаше чувството, че целият този ребус скоро ще свърши и изведнъж взе решение — ако я види, веднага да й каже какво става, а Келсо да върви по дяволите.

Мобилният му телефон иззвъня. Беше Келсо, гласът му бе напрегнат:

— Райън?

— Нищо. Не са се показвали.

— Ние ги открихме. Стой, където си — ще мина да те взема след две минути.

Опелът закова до тротоара пред него. Келсо беше силно възбуден.

— Качвай се.

Марк скочи на седалката до шофьора.

— Къде са?

Келсо натисна педала и с поднасяне направи обратен завой на централната улица на Бриг. Неколцина раздразнени швейцарци надуха клаксоните, но Келсо не обърна никакво внимание на протестите им.

— Ровенето из базата данни разкри, че двама гости с техните имена снощи в един и петнайсет са се регистрирали в един от хотелите.

— Къде?

— Тук, в Бриг. Хотелът се казва „Амбасадор“.