Глен Мийд
Измамата (84)

84.

Докато Гаруда се качваше в поршето на паркинга при Колдуел, за да подгони двамата мъже, отвлекли Боби, изведнъж му хрумна една мисъл. Беше тъпо от негова страна да се опита да телефонира на Марк. Та той нямаше номера на мобилния му телефон — Марк не му го бе дал.

Тъпо!

Толкова тъпо… Гаруда така се ядоса на себе си, че на излизане от Колдуел натисна педала на газта до дупка, двигателят изръмжа като звяр, колата изхвръкна с поднасяне през входа, зави надясно и се включи в еднопосочното движение. Беше потен. Измина поне километър и изруга, понеже от тъмносиния буик нямаше и следа, вдигна сто и петдесет на празната отсечка и — слава тебе, господи! — видя пред себе си буика с двамата типове: русият отпред шофираше, а мустакатият седеше отзад с Боби.

Имаше само един-единствен шибан проблем: ами сега?

Като продължаваше все така обилно да се поти, Гаруда наближи буика и посегна да извади мобилния си телефон, но забеляза, че номерът е целият в кал и изобщо не може да се разчете. Реши поне засега да не вика помощ — първо трябваше да разбере накъде отиват двамата задници. Най-разумно му се струваше да изчака стаен и да види как ще се развият нещата, за да има представа срещу какво е изправен. Но едно нещо му бе кристално ясно: актът на отвличане посред бял ден на дете инвалид в такава степен граничеше с такова отчаяние, че веднага си помисли: „Обзалагам се, че това има нещо общо с руската мафия“.

Беше започнало да вали силно, откъм плътните облаци в небето се разнасяха гръмотевици, а той продължаваше да следва от стотина метра дистанция буика, щастлив в увереността си, че поршето може да скъса гъза на тази кола винаги и както си поиска… Щастлив до момента, когато по средата на Риърдън авеню буикът пресече кръстовище… и веднага след него светофарът светна червено. Гаруда отчаяно натисна газта, но беше прекалено късно — в напречната посока светна зелено и един голям камион за доставки пресече пътя на Гаруда и скри буика от погледа му.

Гаруда заби крак върху спирачката, но поднесе в напречното движение и по чудо успя да закове, преди тежкият камион да го отнесе. Шофьорът възмутено натисна оглушителния си клаксон, а Гаруда му показа пръст — ясно кой.

— Задник!

Само че беше изгубил буика.