Глен Мийд
Измамата (48)

48.

— Какъв е планът, Келсо? Имаме ли изобщо план?

— Опитай се да починеш няколко часа. После, ако трябва, ще проверим всички хотели в града. — Келсо бе спрял на площада с пазара и бе дръпнал ръчната спирачка. Градът бе потънал в тъмнина, улиците бяха безлюдни.

— Защо не го направим веднага?

— Мисли, Райън. Един и половина е. Ако започнем да обикаляме из града и да разпитваме разни хора посред нощ, достатъчно е само един да се усъмни и да се обади на полицията и ще имаме съвсем излишни неприятности. Ще намерим къде да преспим. Според мен Дженифър и Маккоул не могат да правят нищо по-различно в този час, ако, разбира се, не са в непосредствена опасност.

— И как ще ги открием? Та те може да са навсякъде. В някой евтин пансион, в частна квартира или защо не в парка?

— Ще обсъдим това по-късно. — Келсо присветна фаровете към приближаващия се фолксваген.

Граймс слезе и се приближи до тях.

— Сър?

— Намери хотел, където да дремнем няколко часа, после ще ти кажа какво ще правим по-нататък.

Хотелът се намираше в тиха уличка зад гарата на Бриг и се казваше „Алтдорф“. Не бе нищо особено — освен че бе леко занемарен. В непосредствено съседство имаше бирария. Няколко изпосталели котки се разхождаха по уличката. Когато спряха пред хотела, Келсо слезе и го изгледа, без да скрива отвращението си.

— Господи, това ли е най-доброто, което можа да намериш, Граймс?

— Късмет е, че имаме и това. Оказва се, че в града имало конгрес на банкерите и в двата други, които проверих, нямаше никакви места. Така че или тук, или в колите.

Гледката на четиримата американци с пътни чанти, но без друг багаж, изобщо не смути нощния портиер — швейцарец с гръден кош като варел: изглежда, бе свикнал с всякакви нощни птици, появяващи се в малките часове на нощта. Раздаде им регистрационни карти и след това ги съпроводи до четири единични стаи на втория етаж.

— Закуската е от шест и трийсет до девет, meinen Herren. Ich wunsche ihnen guten Nacht.

— Почакайте минутка, искам да ви попитам нещо. — Келсо тръгна с мъжа, поговори с него няколко минути на стълбищната площадка, даде му щедър бакшиш и се върна. — Оставете чантите по стаите си и нека се срещнем в моята след две минути. Отнася си и до вас, Райън. Ще ви кажа как ще намерим Дженифър.

Марк отключи и влезе. Постелката на леглото и завесата на прозореца бяха в отвратителен цветен мотив и изглеждаха, сякаш е трябвало да бъдат сменени преди много години, но за щастие в стаята поне имаше телефон. Знаеше, че трябва да се обади на Гаруда и да провери какво става с Боби, спомни си, че разликата във времето е шест часа, а това означаваше, че в този момент в Ню Йорк би трябвало да е 7:30 вечерта. Понеже познаваше добре Гаруда, знаеше, че той ще се отбие да пийне нещо, преди да се прибере, така че реши да позвъни след срещата при Келсо. Остави пътната си чанта на леглото, излезе тихо в коридора и почука на вратата на Келсо. Граймс и Фелоус вече бяха седнали в двата края на единичното легло.

— Според мен на тях ще им трябва транспорт — започна Келсо. — Следователно рано сутринта ще се опитат да наемат кола или да вземат влак или автобус. Понеже сме само четирима, ще трябва да покрием каквото можем. Според портиера в града има само една голяма фирма за даване на коли под наем и тя е „Херц“, така че ще я наблюдаваме още преди да отвори. Райън, това ще е твоята задача. Фелоус поема автогарата, а аз — гарата. Докато се занимаваме с това, Граймс ще се обажда по хотелите и ще се опита да разбере дали Дженифър и Маккоул са се регистрирали някъде. Портиерът каза, че в града имало десетина хотела, големи и малки, и още трийсетина в покрайнините. Ще ни даде списък.

— Добре, но това не отговаря на моя въпрос. Какво ще правим, ако са избрали пансион или частна квартира?

— И в този случай можем да ги открием. Но ще започнем с хотелите и ще караме по списъка от големите към по-малките. Изчерпим ли го без резултат, ще се обадя в Лангли и ще поискам да влязат в базите данни на всяка голяма хотелска верига, за да проверят регистрираните лица. Също така ще вкарам имената им за проследяване при използване на кредитни карти, така ще научим къде се намират, дори да става дума за най-зачукания пансион. С малко късмет ще знаем това, преди да се е съмнало.

— Сигурен ли сте, че можете да направите всичко това?

— Казах ви, Райън, че имам на свое разположение всички ресурси на ЦРУ. Някакви въпроси? Добре. Предлагам сега всички да поспим. Ще кажа на портиера да ни събуди в шест. Това означава, че разполагаме с четири часа за почивка.

Марк се съблече. Главата все още го болеше, а на всичко отгоре предната нощ в болницата не бе успял да мигне. Погледна се в огледалото на банята. С лейкопласта на челото и опърлената коса изглеждаше ужасно. Напълни умивалника, насапуниса се, изплакна се, после седна на леглото и набра домашния номер на Гаруда. След няколко сигнала се включи телефонният секретар и той остави номерата на хотела и на стаята си заедно със съобщение да му позвъни колкото може по-скоро.

Беше изтощен, но отиде да надникне през пердето към светлините на Бриг. Ако Келсо бе прав, Дженифър сега бе някъде тук… с Маккоул. Бяха се държали доста свободно един с друг, когато ги бе наблюдавал в онзи ресторант в Торино, и той се питаше дали не се бяха сближили още повече. Почувства пристъп на ревност и разбра, че се самоизмъчва. Искаше му се да излезе навън още сега и да започне да проверява хотелите, но Келсо бе прав — няма начин да влезеш във фоайето на хотел в два посред нощ и да започнеш да разпитваш, без да събудиш подозрение.

Легна си с тези мисъл, затвори очи и неспокойно започна да се върти в опит да заспи.