Глен Мийд
Измамата (87)

87.

— Искаш да ми кажеш, че касетата може да е някъде в залива, завързана за закотвящото въже на някоя от шамандурите? — недоверчиво повтори Келсо. — Няма начин да повярвам на това.

Келсо ядосано погледна към залива. Дженифър се съмняваше, че погледът му може да стигне далеч в тъмнината. Бурята бе достигнала максимума си — или поне не й се струваше възможно да се усили още — защото дърветата се огъваха толкова ниско, че всеки момент можеха да започнат да се чупят и изтръгват из корен. Вятърът помиташе по пътя си всичко незакрепено. Келсо се извърна от прозореца и се приближи до Боби.

— Моли се да си казал истината.

— Не лъже — увери го Дженифър. — Каза, че ти е казал всичко, което му е известно.

— Не говоря на теб — сряза я Келсо, погледна я предупредително и отново изгледа Боби. — Дано да е истината, повярвай ми.

Боби кимна.

Келсо се обърна към Дженифър.

— Защото ако не е, ще имам удоволствието да направя нещо, което навремето така и не успях да довърша. — Със злоба в погледа, той разкопча горните копчета на ризата си, бутна встрани вратовръзката и показа назъбения белег от няколко шева по шията си. — Помниш ли това? Естествено, че помниш. Онази нощ извадих късмет, че не ме уби.

Дженифър изгледа Келсо, без да прави опит да скрие омразата си, но това не го впечатли ни най-малко и той пак отиде до прозореца.

— Лодката на баща ти може ли още да излиза в открито море?

— Не знам — предизвикателно отговори тя.

— Не искам отговори от рода на „не знам“. Да или не?

— Моторницата не е използвана от години, откъде да знам?

Стейвс недоверчиво погледна Келсо.

— Искаш да излезеш в открито море по време на буря като тази? Не буря, това отвън е ураган!

Келсо помръдна пистолета си към Райън.

— Няма да сме ние, а Райън, но май ще трябва да изчакаме малко да утихне. Като гледам… струва ми се, че трябва да минат поне два часа, преди да можем да го изпратим да провери дали за някое от въжетата не е завързан пакет.

— И какво ще правим дотогава? — осведоми се Стейвс.

Келсо погледна към градината и изсумтя:

— Излез и кажи на онзи приятел да влезе вътре, преди да е премръзнал до смърт. После вземи Райън, идете с него до навеса и се уверете, че моторницата е годна за излизане в морето. Ако няма гориво, ще трябва да отлеем от колата, но важното е моторът да е в работно състояние. Ако не… ще трябва да измислим нещо друго. А ако Райън се опита да импровизира, не се колебай — убий го на място.

Стейвс извади от джоба си фенерче и отвори задната врата. В кухнята нахлу студен въздух. Той примигна с фенерчето няколко пъти към градината в недвусмислен знак към блондина и когато той влезе, му каза:

— Остани тук засега. Райън, ти идваш с мен.

Стейвс изблъска Марк на двора. Пореден мощен порив на вятъра се завъртя като вихрушка из кухнята. После вратата се затвори и Дженифър видя наклонените срещу вятъра силуети на двамата да се отправят към дъсчената пътека. След няколко секунди силуетите се размиха в мрака.

Стейвс не отместваше пистолета си от гърба му. Първото усещане на Марч бе за неописуем студ. Леденият въздух режеше лицето му като бръснач. Яростни вълни се разбиваха в пристана. Стигнаха при навеса и Марк отвори вратата. Влязоха. Стейвс щракна ключа на осветлението и посочи моторницата.

— Провери я. Но помни — ако опиташ да ми се правиш на умен, ще умреш тук.

Марк избърса водата от лицето си.

— Нека те попитам нещо, Стейвс. Вярваш ли наистина на Келсо? Не се ли досещаш, че ще те убие, също както уби Граймс и Фелоус? Този човек е психопат, не може да му се има доверие.

— Сделка ли се опитваш да сключиш, Райън?

— Ти как мислиш?

Стейвс вдигна пистолета си и го удари с дръжката през лицето.

— Това е отговорът ми. Сега действай…

На Марк му бяха достатъчни пет минути, за да се убеди, че моторницата изобщо не може да излезе в морето. В резервоара й имаше малко гориво, но самата тя не бе поддържана от години и моторът изглеждаше блокирал.

— Няма смисъл да си губим времето. Ще потъна, преди да съм изминал и десет метра. Не е безопасно.

Стейвс ритна корпуса в откровен пристъп на гняв.

— Мамка й!

— Имам друго предложение, Стейвс, и според мен е добре да го изслушаш.

— Струва ми се, че вече те предупредих. — Стейвс го изгледа ядосано.

— Става дума за нещо важно. Давам ти възможност да се добереш до касетата преди Келсо. Сега искаш ли да ме изслушаш, или не?

— Какво имаш предвид? — Стейвс го изгледа недоверчиво.

— Има нещо, което Боби пропусна да спомене — нещо, което може да се превърне в основата на сделка между нас.

— Каква сделка?

— Ще ти дам касетата в замяна на нашата свобода.

Погледът на Стейвс блесна.

— Говори конкретно.

— Касетата може и да не е вързана за въжето на някоя от шамандурите. Може да е на друго място.

— Къде?

— Под дъсчената пътека.

Марк обясни подробно и Стейвс избухна:

— Скрил си го от нас?

— А ти как би постъпил на мое място? Прецених, че шансът да се измъкнем живи с Дженифър и Боби е по-голям, ако преговарям отделно с теб. Пределно ясно ми е, че с Келсо нищо няма да се получи. Честно казано, струва ми се, че и с теб е така. Но инстинктът ми подсказва, че ти не фигурираш по никакъв начин в неговия пенсионен план. Сделката, която ти предлагам, е: получаваш касетата, ако е там, но ни пускаш да си ходим живи и здрави. Този начин има и преимуществото, че няма да делиш с Келсо.

Стейвс се поколеба и внимателно обмисли отговора си.

— Тук има едно голямо „ако“. Ами ако не е там? Защо наистина да не се окаже завързана за въжето на една от шамандурите, както каза — на мен ми бе струва доста оригинално.

— Сделката е същата.

Стейвс сви замислено устни.

— Ще видим.

— Трябва ми нещо повече от това, Стейвс.

— Казах, че ще видим. — Стейвс вдигна от моторницата навитото найлоново въже и го хвърли на Марк. — Завържи го добре около кръста си.

— Защо?

— Защото ще трябва да надникнеш под пътеката, за да провериш какво има там, а не искам вълните да те отнесат. — Стейвс се усмихна злорадо. — Поне не и преди да сме намерили каквото търсим.

Поредната разбила се вълна разтресе пристана.

— Нали Келсо каза, че трябва да изчакаме бурята поне малко да утихне? Живо самоубийство е да се влиза в морето при тези вълни.

— В плана настъпи промяна. Сега ще го направим, както аз искам.