Глен Мийд
Измамата (66)

66.

Марти ги поведе по коридора. Дженифър чу глухо блъскане по вратата зад тях, но нямаше смисъл да се обръща. Беше изумена, че са успели да се измъкнат толкова лесно.

— Марти работи в службата за сигурност към летището — обясни Маккоул. — За наш късмет ми беше длъжник. Веднъж спипах жена му в леглото с един тип, който работеше в бюрото на „Херц“, и му дадох снимки, за да го докаже. Така ли беше, Марти?

— Абсолютно. Кучката му с кучка се чукаше с половината шибано летище. Пратих я по дяволите и това беше най-доброто нещо в живота ми. Кои са онези задници, дето ви преследват?

— Дълга история. Направи ли нещо за колата?

Марти му подаде връзка ключове.

— Ще я намериш на паркинг три, веднага щом слезеш от асансьора на четвърто ниво. Син „Шевролет Импала“.

— Голяма работи си, Марти.

— Да знаеш, че си я искам на едно парче, Франк. Никакви удряния и драскотини, пич. Имам да я изплащам още две години, така че карай кротко, нали?

— Дадено. — Завиха в нов коридор и Маккоул попита: — Кога ще излезем от този лабиринт?

— Спокойно, почти стигнахме.

Гълфстриймът кацна трийсет минути след самолета на „Ер Франс“ и Келсо слезе пръв. Щом стъпи на пистата, мобилният му телефон иззвъня, той отговори и гласът му изведнъж пресипна и стана груб.

— Вие шегувате ли се с мен? Как можа да стане това? Искам да претърсите цялото летище, поставете хора на всеки вход и изход и наблюдавайте всичко, ясно ли е? Естествено, че ще остана на телефона.

— Какво е станало? — попита Марк.

Келсо притисна телефона към ухото си с рамо. Личеше му, че е бесен.

— Просто не мога да повярвам. Издънка на малоумници, това е станало. Дженифър и Маккоул явно са заподозрели, че ги следят, и са се изплъзнали на хората ми.

— Искате да кажете, че са ги изгубили?

— Използвали са човек, който им е помогнал да нарушат системата за сигурност на летището. И в момента нямаме никаква представа къде може да са.

Марти наблюдаваше Дженифър и Маккоул, докато те отиваха към паркинга. Усмихна се, свали фуражката и я хвърли в кошчето за боклук до вратата. Набра един номер на мобилния си телефон и му отговори глас:

— Казвай?

Акцента от Бронкс вече го нямаше — сега Марти говореше съвсем различно.

— Отиват към шевито.

— Как мина?

— Тя се хвана. С Ник разиграхме добре историята, придържахме се към сценария и всичко мина гладко. Нямаше проблеми.

— Отлично. Сега да довършим работата.