Глен Мийд
Измамата (12)

12.

Марк се прибра след единайсет. Десет минути по-късно, докато събираше багажа си за предстоящото пътуване, на вратата се позвъни. Той слезе, погледна през шпионката и видя на площадката отвън Келсо. Беше сам и носеше куфарче.

— Добър вечер, Райън. Мога ли да вляза?

— Защо не? Вие вече сте почти като член на семейството.

Келсо не реагира на шегата. Марк му направи път да мине и затвори вратата.

— Съжалявам, че не можах да мина по-рано, но имах натоварен ден — извини се Келсо.

— Както ви обясних по телефона, опитах се да убедя Дженифър, но не се получи.

— Жалко, това значително щеше да опрости нещата. Както и да е, аз си позволих да потвърдя резервацията за полета на „Американ Еърлайнс“ до Цюрих утре вечерта. Агенти Граймс и Фелоус ще минат да ви вземат оттук точно в петнайсет часа и ще ви откарат на „Джей Еф Кей“. Тримата ще летите заедно около три часа, преди Дженифър да излети от Нюарк с полет на швейцарските авиолинии. Това означава, че ще кацнете в Цюрих доста преди нея, което ще ви даде достатъчно време, за да се организирате.

— Какво предстои след кацането в Цюрих?

— Туристическият агент на Дженифър й е резервирал кола на летището. Нейното намерение е да стигне с кола до Варцо на границата и да идентифицира тялото на баща си. Естествено, на ваше име също ще чака резервирана кола, но от друга компания — „Ейвис“.

— Тя ми каза, че не знае точно колко дълго ще остане там и че по тази причина самолетният й билет е отворен.

— Същото се отнася и до наетата на нейно име кола, така че ще трябва да импровизирате според ситуацията. — Келсо потупа куфарчето. — Сега, ако не възразявате, има някои важни неща, за които искам да поговорим.

Марк посочи масичката за кафе. Келсо сложи куфарчето на нея и го отвори с щракване на ключалките. Вътре, опаковани в сив дунапрен, имаше мобилен телефон, зареждащо устройство, няколко резервни батерии, портативна радиостанция „Сони“ и нещо, което приличаше на ръчно електронно устройство с размера на дистанционно управление на телевизор, но с къса телескопична антена. Имаше и миниатюрен, но явно силен бинокъл и опаковани в пластмасов калъф комплект карти.

— По-голямата част от оборудването за проследяване сигурно ви е познато — каза Келсо. — Между другото, това е снимка на истинската кола, която Дженифър ще използва там. Обърнете внимание на регистрационния номер. Не бих желал да тръгнете след грешна кола. — Келсо му подаде снимка на бяла тойота с четириколесно задвижване и с ясно видим номер.

— Как разбрахте, че ще кара точно тази кола?

Келсо извади от куфарчето устройството с антенката.

— По-добре не питайте. В джипа обаче е монтиран предавател, а това е приемникът. С негова помощ ще можете да следите тойотата. Ако я загубите за кратко от погледа си, следвайте посоката, която ще бъде изобразена на устройството. А ако се наложи да се движите в мрак, знайте, че биноклите „Цайс“ имат приспособление за нощно виждане.

— Май пак сте помислили за всичко.

— Опитвам се — каза Келсо и извади калъфа с картите. — Пътни карти на Швейцария и Северна Италия. Отбелязани са най-вероятните маршрути, които Дженифър може да избере, за да се придвижи до Варцо, така че ги разгледайте внимателно, понеже ще сте на непознат терен. Има също и карта на цюрихското летище „Клотен“. — Келсо разгърна една от картите. — Забележете, че е маркиран страничен местен път, минаващ покрай бензиностанция. Той се намира на половин километър от паркинга, откъдето се вземат колите на „Ейвис“, и Дженифър трябва да мине оттам на излизане. Това е единственият изход, така че предлагам, след като кацнете и се организирате, да отидете там и да чакате. — Келсо сложи на дланта си радиостанцията „Сони“. — Един от моите хора ще ви се обади на това и ще ви предупреди, че Дженифър е на път да напусне летището. Ще изчакате да ви подмине и ще последвате тойотата й на безопасно разстояние. Въпроси?

— Какво да правя, ако оборудването се повреди или я изгубя?

— Тази екипировка е абсолютно надеждна, Райън, така че нищо не бива да се поврежда. Но ако малко вероятното се случи или ако изгубите Дженифър, незабавно се обадете на мен или на някой от моите хора. Номерът ми е записан на първа програмирана позиция в мобилния телефон, който ви давам, така че единственото, което ще трябва да направите, е да натиснете бутона. Моите момчета ще ви следват на безопасно и дискретно разстояние именно за в случай че имате нужда от помощ. — Келсо повдигна вежда. — Разбрахте ли?

— Мисля, че да.

Келсо се подразни.

— Или сте разбрали, или не сте. Ако има нещо, което искате да повторя, готов съм да го направя веднага. Но не искам да чувам уклончиви отговори, а най-много от всичко не искам да стават грешки. Особено когато залог е животът на Дженифър.

В гласа на Келсо прозвуча остра агресивна нотка, но Марк не коментира.

— Ясно.

Келсо прибра всичко в куфарчето.

— Настоятелно ви съветвам да използвате само дадения ви от мен мобилен телефон и да не вземате вашия по време на пътуването. Освен че само може да ви попречи, вие и без него разполагате с предостатъчно комуникационно оборудване.

— Щом казвате.

— Още нещо, което трябва да знаете. Не очаквам Дженифър да попадне в опасни ситуации, преди да е идентифицирала тялото на баща си.

— Защо мислите така?

— Наречете го инстинкт — загадъчно отговори Келсо и затвори с щракване куфарчето. — Така че ви призовавам да сте особено бдителен след идентифицирането.

— Казахте, че ще имам оръжие.

— Плик на името на Чарлз Винсент Джоунс ще ви чака на гише „Информация“ на летището в Цюрих — обясни Келсо. — В него ще намерите квитанция за багаж и ключ. Представете квитанцията там, където оставят багаж на съхранение, и ще получите срещу нея заключен сак. В него ще има автоматичен „Глок“ и три пълнителя.

— Наистина ли смятате, че ще ми трябва пистолет?

— Казах ви, че това не е игра, Райън. Други въпроси?

— Въпроси много, но знам, че няма да ми отговорите. И все пак може би на един ще отговорите. Какво ще стане, ако се наложи да използвам глока и ме арестуват?

— Надявам се да не се случи нито първото, нито второто. Но повярвайте ми, ЦРУ няма да ви зареже в беда. Не е в нашите интереси.

— Дали не бихте се съгласили да ми дадете някакъв документ, потвърждаващ думите ви?

Келсо видя някакъв хумор в думите на Марк и предложи в отговор тънката си усмивка.

— Нищо в писмен вид, Райън.

— Помощ?

— Граймс и Фелоус ще ви съпровождат по време на полета, а после няма да ви изпускат от поглед денонощно. От момента на кацането в Цюрих повече няма да ги видите, освен ако не ви потрябват, в който случай ще трябва да ги извикате по радиостанцията. Те са добри, надеждни момчета и човек може да им се довери. Всъщност думата „надеждни“ е слаба. Самият аз ще съм на един телефон разстояние, като е достатъчно или да използвате вашия телефон, или да се обадите на Граймс и Фелоус. Ако нещата се усложнят, ще бъда на разположение по-скоро след минути, отколкото след часове.

— Как?

— Нека да кажем само, че ще съм наблизо, и да не уточняваме повече. И не се безпокойте как ще прекарате куфарчето през митницата. Никой няма да ви безпокои.

— Ще се наложи да ви повярвам.

— Предполагам вече сте приготвили багажа си.

— Може да се каже.

— Имате ли още въпроси?

— Нищо, за което се сещам в момента.

— Тогава мисля, че следващата ни среща ще е в Европа. И нека отново изразя благодарността си за това, че се съгласихте да помогнете.

— Правя го единствено заради Дженифър — уточни Марк. — Но знаете ли кое е най-забавното в цялата история? Аз още нямам представа в какво точно позволих да бъда въвлечен и това ме безпокои. Силно ме безпокои.

Келсо не отговори, а само му протегна ръка.

— Лека нощ, Райън. Починете си. Имам чувството, че ще се нуждаете от всичките си сили. И приятен полет утре.